Голямото лятно четене

Един велик писател беше казал, че хубавата книга и четенето й са като секса – поглъща те напълно и в един момент не ти пука кой какво си мисли за теб или как изглеждаш, докато надупен в леглото, опитваш да откриеш перфектната поза. А най-хубавото четене е през лятната почивка, в която можеш да наваксваш с романите, които все отлагаш за по-подходящ момент.

Лятното четене е удоволствие. Специално удоволствие. Книгите за него също са такива. Тук съм подбрала 10 заглавия, някои ще допаднат на по-романтичните, някои на онези които обичат криминални мистерии, има и един великолепен Иън Макюън, както и едно пътешествие с Антъни Бурдейн…. Сигурна съм, че всеки ще намери по нещо за плажа, почивката си или дори за седене в хола на удобния диван.

Иън Макюън, „Изкупление“

Това, убедена съм, е най-добрият роман на Макюън, въпреки „Неумолима любов“ и „Събота“. „Изкупление“ е издаде отдавна у нас, но в момента може да го намерите в различни книжарници, тъй като книгата не случайно е в повечето списъци за лятно четене. Историята на едно грешно обвинение и начините то да се изкупи с годините, е брилянтно написана от Макюън и макар да обожавам филма и да имам точна реплика на великолепната рокля на Кийра Найтли от него, винаги ще препоръчвам първо да четете книгата.

Антъни Доер, „Светлината, която не виждаме“

Романът на Доер е носител на „Пулицър“ за 2015 година. Историята е наистина тъжна и трогателна, а стилът му е остър като бръснач. Винаги съм казвала, че не е случайно, когато някой вземе такъв тип награда. Това важеше за „Щиглецът“ на Тарт, важи и тук.

Памела Сатран, „40 е новото 20“

Чиклитът е жанр в литературата, в който макар и рядко, можеш да откриеш истински съкровища като „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (за който твърдо вярвам, че не може да се побере в един жанр) и „Суши за начинаещи“. „40 е новото 20“ е подобен роман. Той е типичен чиклит, с лек сюжет и забавни моменти и тъй като истински харесвам сериала, по който е написана книгата, препоръчвам и самата нея. За всички дами и плажното лежане.

Маркъс Зюсак, „Аутсайдерът“

Зюсак има един роман, който заслужава да се прочете задължително – „Крадецът на книги“. Нищо не може да го бие, но в никакъв случай останалите му неща не са лоши. Просто не са по-добри. Зюсак пуска първата си трилогия – „Аутсайдерът“ е първата книга от нея. Трилогията му не е фантастична, нито е утопична, тя разказва, по пример на останалите му романи, историята на двама братя. По-скоро тъжна, отколкото смешна. Препоръчвам цялата трилогия, но човек е редно да я почне от началото.

Карън Мак и Дженифър Кауфман, „Любовницата на Фройд“

Сексуалният нагон е в основата на психоанализата на Фройд, затова някак хората приемат, че щом някой разказва пикантна история за живота на бащата на психоанализата, то тя неизбежно включва секс. Писателките Дженифър Кауфман и Карън Мак правят щателно проучване, за да напишат този роман. Те изследват популярната теория, според която Фройд е имал връзка със сестрата на съпругата си. Доколко това е спекулация или точно обратното – фактите са верни, не се знае. Дали Мина – сестрата на Марта Фройд е повлияла на част от теориите на психолога? На тези въпроси се опитва да отговори романът. Но не забравяйте, че все пак това е художествена история.

Антъни Бурдейн, „Приключенията на готвача“

За първи път се срещнах с мистър Бурдейн в сериала „Поверително от кухнята“. Тогава разбрах, че той е базиран на живота му. После гледах и самия него в действие, а накрая прочетох и книгата му „Поверително от кухнята“ – първата негова книга, издадена у нас. В нея той разказва как се е запалил по храната и е спрял да я приема „просто като нещо, което тъпчеш в устата си“, а като вид изкуство. Първата му любов е студена френска супа. Втората му книга на родния пазар показва страстта на Бурдейн към пътешествията и търсенето на отговора – „Кое е перфектното ядене?“ Винаги препоръчвам Булдейн, защото освен да готви, той пише добре, с чувство за хумор и много ирония.

Марио Пузо, „Фамилията“

Пузо пише за мъже и задоволява тяхното желание за екшън и по-строг и изсечен стил едновременно. Това обаче е един от по-различните му романи. Да, действието отново е в Италия, но този път е пренесено в XV век и най-властната фамилия в Рим – Борджиите. Напоследък Ренесанса и италианските афери са изключително популярни, така че, Пузо е с перфектен тайминг и добра книга, както винаги.

Елизабет Бърг, „Любовни мечти“

Както пише и на корицата – това е един рома за Жорж Санд и по-точно за нейния любовен живот. Родена в началото на XIX век във Франция под името Амандин Орор Люсил Дюпен иска да бъде писател, но по онова време на писателите жени се гледа странно. Затова Амандин напуска съпруга си, обува панталони и се преименува на Жорж Санд. Тя става част от един от най-любпитните и скандални арт кръгове в модерната култура. А сред известните й любовници са Шопен и Виктор Юго.

Александер Сьодерберг, „Андалуският приятел“

Сравняват този роман с абсолютната трилогия на Стиг Ларшон – „Милениум“, аз лично предпочитам Ю Несбьо като сравнение. Въпреки това, „Андалуският приятел“ е един изключително приятен и доста напрегнат роман за гангстери, руската мафия и един на пръв поглед обикновен баща, който се оказва модерен Вито Корлеоне. Това е роман направен за лятото.

Петя Дубарова, „Събрано. Т.1 „Поезия“ и Т.2 „Проза“

Петя Дубарова е причината да се влюбя в четенето и писането. Това ново издание на едни от най-добрите й неща, особено поезията, е наистина прекрасно, защото съдържа най-известните й работи, но може и да ви изненада с няколко творби, които вероятно не сте чели. Петя Дубарова е прекрасна за четене във всеки сезон.