Трудното споразумение, което остави много недоволни
Текстът е публикуван в сайта на Радио „България“
Профсъюзът на гръцките държавни служители призова за 24-часова стачка в сряда. Съюзът ADEDY поиска в изявление прекратяването на работа, тъй като е против договорените условия с Еврозоната, които станаха известни по-рано днес.
Освен спиране на работа, съюзът призовава държавните служители също така да се включат в предвидени за същия ден демонстрации пред парламента на страната. В сряда гръцките депутати трябва да гласуват дали да приемат исканите от лидерите на Еврозоната реформи.
Това ще е първата стачка в рамките на шестмесечното управление на премиера Алексис Ципрас и неговата СИРИЗА, предава АФП.
Преди да дойде на власт лявата партия участваше в редица демонстрации срещу мерките за строги икономии, които бяха подкрепяни от предишните консервативни правителства в страната.
За тази вечер също са предвидени протести срещу договорените мерки с лидерите на Еврозоната, които включват увеличаване на данъците и съкращения на пенсиите в замяна на започване на преговори за трета спасителна програма с международните кредитори на стойност 86 млрд. евро.
Във вторник СИРИЗА и коалиционният й партньор „Независимите гърци“ ще проведат отделни срещи, на които да бъдат разгледани предложенията за реформи.
Само няколко дни се дават на Гърция, за да уреди законово исканията на кредиторите. Дългът на Гърция ще бъде „профилиран”, ако гръцкият парламент до 15 юли приеме основни законодателни актове за реформи на ДДС, преструктурирането на националната статистическа служба, промени в пенсионната система и др. Част от парите, близо 50 млрд. евро, които ще дойдат от приватизацията, ще са свежите пари, които банките ще осигурят за пенсионерите и работещите в страната, за да стане възможна третата помощна програма за Гърция и да бъдат удовлетворени най-накрая и останалите искания на Европейската комисия, МВФ и Европейската централна банка.
Вече назрява недоволство и то не е само в лявото крило на управляващата „Сириза”. Всички отрасли, засегнати от новите реформи изразиха недоволство.
Според опозиционната „Нова Демокрация” и нейния лидер Вангелис Меймаракис, новото споразумение е начин Гърция да поеме „глътка въздух” и да е отново в крачка с процесите в Европейския съюз.
Няма място за повече грешки в Гърция, смята и лидерката на левия ПАСОК Фофи Генимата, която коментира, че въпреки трудностите това е победа на европейските социалисти над крайните консервативни кръгове.
Гръцките банки, които са затворени през последните две седмици (от 29 юни насам), засега ще останат затворени, заяви официален представител на финансовото министерство, отказвайки обаче да каже кога се очаква те да отворят отново, съобщава Ройтерс.
Банковата ваканция ще бъде удължена, но без да е ясно докога, посочи неназованият представител на гръцкото финансово министерство.
Това означава, че остава в сила и контролът върху движението на капитали, който също беше въведен на 29 юни, както и лимита до 60 евро на ден за теглене на средства от банкоматите в страната.
Дали банките в Гърция ще отворят в скоро време, ще зависи както от бързината при изпълнение на поставените от лидерите на еврозоната условия на гръцките власти, така и от решението на ЕЦБ относно размера на програмата ELA, чрез която се предоставя спешна ликвидност на банковата система в страната.
Междувременно „Уолстрийт Джърнъл“ цитира говорител на ЕЦБ, според който днес Управителният съвет на банката е взел отново решение да остави без промяна размера на спешната ликвидна подкрепа за гръцките банки.
Договарянето на третата спасителна програма за Гърция ще отнеме поне четири седмици, след като бъдат изпълнени всички условия. Това заяви председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум, който по-рано днес беше преизбран на този пост.
Той съобщи, че е била формирана техническа работна група, която да обмисли въпроса за краткосрочното финансиране на Гърция. Този „мостов заем“ е необходим на страната, за да покрие неотложните си финансови нужди и да отвари отново банките си. Дейселблум отбеляза, че въпросът е сложен. „Ние още не сме намерили златния ключ за решаването му“, подчерта той.
Предимствата със сигурност са повече от недостатъците. С тези думи германският канцлер Ангела Меркел коментира постигнатото в Брюксел след 17 часа преговори споразумение с Гърция. Ако се стигне да нов, трети спасителен пакет за Гърция, през следващите 3 години правителството на Алексис Ципрас ще разполага с около 86 млрд. евро. По думите на канцлера Меркел 25 млрд. евро ще са необходими само за рекапитализацията на гръцките банки.
Пета година по ред дълговата криза в съседна Гърция не слиза от първите страници на германските медии. Логично – освен, че Федералната република е водещата икономическа сила в Европа, с над 85 млрд. евро тя все пак е най-щедрият кредитор на Гърция в рамките на ЕС. Германските политици, експерти и медии обаче винаги са разглеждали гръцката дългова криза не само през финансовата и икономическа призма, а и като тест за изповядваните в ЕС ценности, особено за европейската солидарност. Преди постигането на споразумение в ранните часове в понеделник председателят на ЕП, германският социалдемократ Мартин Шулц, заяви в прав текст, че от преговорите в Брюксел зависи бъдещето на ЕС: Grexit би означавал края на обединена Европа.
Лидерите на 19-те страни от еврозоната в крайна сметка не допуснаха излизането на Гърция от общата валута. Засега. Защото споразумението поставя няколко задължителни условия и едно от тях е гласуването на текста в германския Бундестаг. Това вероятно ще се случи в петък – заяви председателят на парламента Норберт Ламерт от управляващия ХДС на канцлера Меркел, но изрично подчерта, че преди това Атина трябва да си напише домашното. Председателят на социалдемократическата партия и икономически министър в правителството на Меркел, Зигмар Габриел, очаква Бундестагът и останалите парламенти в еврозоната да подкрепят споразумението с Гърция.
Очевидно управляващата широка коалиция в Берлин смята поставените на Атина задачи за изпълними, но поставя акцента и върху моралните последици за ЕС. Гърция трябва спешно да върне доверието – коментира германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер, който определи споразумението като израз на историческата способност на европейците да постигат компромиси. Въпреки синхрона в изказванията на коалиционните партньори в Берлин, критиките към „железния“ финансов министър Волфганг Шойбле не стихват. Зам.-председателят на социалдемократическата партия Ралф Щегнер обвини християндемократа Шойбле, че през последната седмица погрешно е заложил на Grexit, макар и като временна мярка.
Не така очаровани от договорките в Брюксел през изминалата нощ е либералната опозиция в Германия. Споразумението само ще засили центробежните сили в ЕС. Изпуснахме възможността за рестарт на еврозоната с повече икономически импулси за насърчаване на конкуренцията. Вместо това водеща при взимането на решението в Брюксел отново беше надеждата – коментира председателят на свободните либерали Кристиан Линднер.
След постигането на споразумение за разрешаване на дълговата криза в Гърция предстои одобрението на текста от националните парламенти в страните от еврозоната. Широката коалиция на Ангела Меркел от нейния Християн-демократичен съюз и социалдемократите на Зигмар Габриел за сега няма от какво да се притесняват. И този път правителството ще получи необходимата подкрепа. Но критиците в Германия вече броят гласовете на депутатите от управляващата коалиция, които ще гласуват против. От началото на гръцката криза през 2010 г. техният брой расте, макар и с пренебрежително темпо.
