Този петък по кината излезе новият Терминатор – „Терминатор: Генисис“. И макар да не беше същото като да гледаш абсолютната класика на Джеймс Камерън от 1984-а, то пак си беше вълнение.
Някъде четох ревю, в което авторът обяснява, че новият „Терминатор“ изобщо не е като първите два (класиките на Камерън от 84-а и 91-а) и това не му харесва. За съжаление, нито бонбоните „Лакта“, нито мекиците на баба ви, нито новият „Терминатор“ ще са като от едно време. Очакването, че нещо ще ви донесе същото чувство и усещане като времето, когато сте били малки/млади, е лошо и погрешно, то винаги води до разочарование без причина. И за да ви подготвя, нека да ви кажа – и новите Star Wars няма да са като от едно време. Живейте щастливо.
„Терминатор: Генисис“ (така му е името, не е само „новият Терминатор“) има за цел да се навърже със събитията от първия и втори филм и умело да забрави направата на третия и четвъртия. Нещо, което бих препоръчала и на всеки, който обича този франчайз.
За мое голямо съжаление, „Терминатор: Генисис“ макар направен умело, помислен на места, на други не толкова… не успява да достигне до онова навързване на времево-пронстранствения континиум, както го направи Камерън в първата и втора част. Иначе всички елементи са там – имаме Терминатор, Т-1000 от течен метал, машината на времето, Съпротивата, Сара Конър, Джон Конър – вече пораснал обаче, и Кайл Рийс – той във всеки филм е различен и истински безразличен, затова смяната му с Джей Кортни (който според някакви хора е просто хубавец с мускули) е приятно разнообразие. Сори.
В началото „Терминатор: Генисис“ започва добре – Джон Конър води Съпротивата умело и ясно, побеждават „Скайнет“, но не успяват да спрат изпращането на Терминатора в 1984 година. Джон, за да подсигури своето съществуване, изпраща Кайл Рийс да спаси майка му. Кайл знае всичко за Сара, но когато я среща в миналото тя е доста различна от разказите на Джон. Защото, докато Кайл тръгва да пътешества във времето, тъмен непознат субект (в ролята – моят любимец и един от любимите ми Доктори – Мат Смит) го напада. Съответно с промененото бъдеще има и променено минало. Ако нещо не разбирате, гледайте „Завръщане в бъдещето“ – там доктор Браун го обяснява много добре. Кайл среща Сара, тя пък е с Терминатора – добрият стар Арни, остарял, но някакъв все пак същият – все едно не е мърдал от тази роля, която му пасва като ръкавица. И тук нещата леко се объркват. Вместо да останат във вселената на Терминатор, която ние познаваме, Кайл и Сара – тя незнайно как си е направила машина на времето с подръчни средства и метали от кофата за боклук (което си беше първата лампичка, че нещо не е наред) – решават да отидат през 2017-а. Тоест в наши дни, за да им е по-удобно очевидно. Там нещата още повече се оплитат, защото така двамата са създали паралелна реалност. Тук отново се появява Мат Смит, който играе измислен и плосък персонаж, а не заслужава, както и Джон Конър – чиято грандиозна промяна от добър в лош трябваше да е нещо като изненада, само дето беше в трейлъра.
В обобщение мога да кажа, че „Терминатор: Генисис“ е по-добър от третия и от четвъртия филм от своя франчайз, харесвам много Емилия Кларк като Сара Конър и Арни като Терминатор (и кой не го харесва всъщност) и до средата филмът си върви супер. После нещо се скапва. И ангажирането на актьори като Мат Смит и Дж. К. Симънс (по дяволите, човекът има „Оскар“, като ще му давате роля, нека да не е на луд мъж, който обикаля из коридорите викайки общо-взето: „Машините ще ни нападнат“ и е абсолютно безсмислен като персонаж), това е проява на лош вкус към талантливите хора и техните фенове.
Разбира се, че нов Терминатор ще има. Такъв след този, имам предвид. Останете след финалните надписи, за да се уверите, пък и боксофисът вече го доказа. „Терминатор: Генисис“ се нарежда в топ 5 на най-чаканите премиери тази година – годината на продълженията на големите ленти в киното. Така е.
За съжаление, Терминатор не е като от едно време, но е достатъчно добър, за да се хареса на феновете на франчайза.
По кината от петък. Enjoy!
Снимки: Форум Филм България/Paramount Pictures