Как един американски ситком превзе Китай

В момента в Китай се води ожесточена битка между къпкейкове и комунисти. Интересното е обаче, че къпкейковете изглежда печелят (поне за момента). Докато идеята на китайския президент Си Дзинпин „Китайската Мечта“ за съживяване на икономиката не се приема от всички еднозначно, американският ситком 2 Broke Girls дава на китайците един друг тип мечта, а именно да отворят магазинче за къпкейкове.

Сериалът започва да се излъчва в САЩ през Октомври 2011 г и разказва за Макс и Керолайн, две млади сервитьорки в малък ресторант в Ню Йорк, които спестяват, за да отворят магазинче за къпкейкове. Шоуто се появява в YouKu, китайската версия на YouTube, година по-късно и бързо става най-гледаното американско предаване на сайта с над 81 милиона гледания.

Изглежда китайските зрители предпочитат 2 Broke Girls пред „Китайската Мечта“, защото е по-лесно да се идентифицират с Макс и Керолайн, които работят много за малко пари. По официални данни средностатистическият китаец е имал годишен доход от $3500 долара през 2012. Много фенове коментират шоуто в Weibo, китайската версия на Twitter, и споделят желанието си да бъдат повече като двете момичета. „Те може да са бедни, но работят заедно в името на една обща мечта,“ е доста често срещан коментар сред феновете.

Разликата в доходите е изключително наболяла тема в Китай. Много от хората се притесняват, че даже и с упорита работа и труд те няма да могат да постигнат едно определено ниво на сигурност, защото цените постоянно растат, а корупцията не спада. За тях 2 Broke Girls е символ на меритокрацията. Милионите млади китайци се възхищават на оптимизма и позитивното мислене на героите от сериала, въпреки че те постоянно се сблъскват с нови и нови проблеми.

Когато Си обявява новата си икономическа програма, наречена „Китайската Мечта“, през 2012, той цели да „възстанови духа на китайския народ.“ Но независимо, че тази китайска мечта има много елементи на американската, тя е пропита със заблуден национализъм и авторитаризъм. Целта ѝ е да подобри темповете на ръст на БВП, а не живота на хората. Много от висшите кадри на ККП насърчават предприемачеството, но единствено в името на държавното благо.

Но хората в Китай не искат да работят за държавното благо, а за един по-добър живот. И много от тях се питат „Защо да не се боря за живота, който АЗ искам да живея?“