Ципрас да не бърза да се радва!
Гърците приветстваха решението за провеждане на референдум за дълговата криза. Резултатът от допитването обаче може да се окаже доста по-различен от това, на което се надява премиерът Алексис Ципрас.
Танасис Антониу отдавна е взел решението си. „Във всеки случай ще гласувам против предложенията на кредиторите и смятам, че това мое решение е по-европейско от всяко друго. Ако сега гласувам „за“, след една година със сигурност ще бъда още по-беден“, казва той. За гърците Европа е символ на благосъстояние и демократична култура, допълва Антониу и пита, защо в една Калифорния, например, може да има допитване за легализирането на канабиса, а един европейски народ да не може да се произнесе на референдум за собственото си бъдеще?
След оспорван 14-часов дебат, гръцкият парламент гласува за провеждането на референдум по предложенията на кредиторите. В речта си пред пленума, премиерът Ципрас борбено заяви, че нямало да моли за разрешение за провеждането на референдума нито господин Дейселблум, нито господин Шойбле. Танасис Антониу не крие, че симпатизира на Сириза. Но също и на Европа. Според него, европейската интеграция е съдба за гърците и тя не трябва да се нарушава. Но европейската идея не трябва да се свежда само до общата валута. „За мен Европа означава култура на толерантността и общите ценности. Европа означава още и достоен живот без икономическа принуда“, казва бащата на две деца.
Поражение за Гърция, но и за Европа
Ахилеас Киркотакис също подкрепя решението за провеждане на референдум, но от други съображения. Според него е дошло времето гръцкият народ да поеме отговорност и да вземе категорично решение за еврото или за връщане на драхмата. 33-годишният таксиметров шофьор всеки ден се бори за оцеляване. „Аз съм на възраст, когато мога да взема живота в собствените си ръце. Не мога обаче да си позволя да капитулирам от страх, макар че и аз имам дългове. То кой ли няма дългове в днешно време?“, казва риторично той за Дойче веле. Киркиотакис пледира за малко повече скромност и реализъм в тези тежки кризисни времена: „Ако запитаме хиляда гърци дали са добре финансово, ще получим един и същи отрицателен отговор. Просто нещата никак не отиват на добре. Но човек трябва да има приоритети и да ограничи малко собствените си потребности. Аз например въртя волана по 14 часа на ден – включително в събота и неделя“, казва той.
Танасис Антониу също е работил по 14 часа на ден в едно издателство. Но през 2008 година кризата го застига и него. „През 2010 година бях дълго време без работа. После се хващах временно с каквото успея да намеря – все лошо платена работа“, казва той за ДВ. Въпреки цялото си огорчение, той се застъпва за Европа. Но допълва, че „ако еврото задушава страната и хората, трябва да помислим за излизане от еврозоната. Опасявам се обаче, че това ще бъде поражение за Гърция, но също и за Европа“.
Става дума за цял един народ
В анкета на атинския седмичник „Вима“, 47 процента от гърците подкрепят последните предложения на международните кредитори, а 33 на сто са против. Мненията обаче се разделят по въпроса за тактиката на преговори на премиера Ципрас – 48% от анкетираните смятат, че гръцкият премиер е действал правилно, на обратното мнение са 50 на сто от участниците в допитването. Само 26% одобряват разрива в отношенията с кредиторите.
Генералният директор на ежедневника „Катимерини“ Алексис Папачелас изразява своята загриженост от факта, че финансовите министри от еврозоната се съвещават, а гръцкият министър няма право да участва в разговорите. „Такова нещо не се е случвало досега. Гърция вече е с единия крак извън еврозоната. Надявам се европейските партньори да разбират, че тук не става дума за едно правителство или за един министър-председател, а за съдбата на цял един народ“, заключава той.
Банкова ваканция в Гърция
Гръцкият Съвет за финансова стабилност реши да остави затворени банките в страната от понеделник – най-вероятно до провеждането на референдума идната неделя. Паралелно с това се въвеждат и ограничения за теглене на пари.
След прекратяването на преговорите между гръцкото правителство и международните кредитори, банките в Гърция ще останат затворени в понеделник. Премиерът Алексис Ципрас съобщи, че допълнително ще бъде въведен и контрол върху движението на капитали. „Действията на ЕЦБ принуждават правителството да вземе тези мерки“, заяви Ципрас.
Гръцкият премиер прикани гръцките граждани да запазят спокойствие и ги увери, че влоговете им са гарантирани. Малко по-рано стана известно, че и борсата в Атина няма да отвори в понеделник. Финансовите пазари са изправени пред драматична борсова седмица след прекъсването на преговорите между Гърция и международните ѝ кредитори.
По примера на Кипър
Въвежда се и контрол върху движението на капитали – като мярка срещу трансфера на пари в чужбина. Тя включва също и замразяване на банкови сметки и въвеждането на лимит за теглене на пари в брой от гражданите. Цялата финансова система може да колабира, ако гърците продължат масово да теглят пари от сметките си.
Последният пример за такъв контрол върху движението на капитали беше Кипър, който предприе тази стъпка преди повече от две години. Тогава кипърските банки също бяха пред фалит. Ограниченията в Кипър все още са в сила, но в последно време беше разхлабени.
Кризисно заседание и в Берлин
С оглед на изострянето на гръцката криза, германската канцлерка Ангела Меркел свиква кризисно заседание в понеделник на председателите на партиите и шефовете на фракциите на представените в Бундестага партии. Тя ще ги информира за актуалното развитие на кризата около Гърция.
Във вторник (30.06.2015) Гърция трябва да погаси вноска към МВФ в размер на 1,6 милиарда евро. Не е ясно обаче, дали гръцкото правителство е в състояние да направи такъв превод. Междувременно германското правителство препоръча на пътуващите в Гърция германски граждани да се запасят с достатъчно пари в брой, тъй като гръцките банки ще останат затворени и не е сигурно, че банкоматите в страната ще бъдат заредени с достатъчни количества пари.
ЕЦБ оставя отворено кранчето за Гърция
ЕЦБ няма да спира парите за Гърция. Банката реши да продължи спешните помощи за ликвидност на гръцките банки. Това обаче е само капка в морето от финансови проблеми за Атина.
Ако Европейската Централна банка (ЕЦБ) беше решила друго, това щеше да е краят. Без тъй наречените ELA-кредити (спешна помощ за ликвидност) гръцките банки щяха до станат без пари. Ситуацията в Гърция се изостри, след като обезверени вложители и фирми масово започнаха да теглят парите си от гръцките банки и да изнасят капиталите си в чужбина. BBC информира, че гръцкият финансов министър Янис Варуфакис обмисля затварянето на банките в понеделник, за да не се допусне щурмуване на банките и масово теглене на пари в брой от тях.
Критики към политиката ЕЦБ
Гръцките банки са изцяло зависими от спешната помощ за ликвидност на ЕЦБ, която в момента възлиза на 90 милиарда евро. Фактически тези спешни заеми са единственият източник на средства за гърците финансови институции, тъй като гръцките банки не могат да ползват традиционните начини, за да си осигурят капитал. Строго погледнато, кредитите по спешната програма за ликвидност могат да бъдат отпускани на банки, които само временно имат проблем с ликвидността. Принципно обаче банките, които получават спешни кредити ELA, трябва да са ликвидни. Съмненията, че не е такъв случаят с гръцките банки, напоследък се засилват. Затова и отпускането на помощи за ликвидност на гръцките банки е доста оспорвано начинание.
Спешните кредити се отпускат от гръцката Централна банка, но се одобряват от ръководството на ЕЦБ и могат да бъдат прекратени с мнозинство от две трети от гласовете на нейните членове. Напоследък в Управителния съвет на банката във Франкфурт расте съпротивата срещу спешните помощи за Гърция. Преди два дни шефът на Дойче Бундесбанк Йенс Вайдман изрази недоволството си със следните думи: „Помощите ELA са замислени като инструмент за временна подкрепа на здрави банки, но в случая с Гърция те се превърнаха в единствен източник за финансиране на гръцките банкови институти“, заяви той.
Атина гласува за референдум
Гръцкият парламент даде одобрението си за организирането на референдума, замислен от министър-председателя Алексис Ципрас. Очакванията на премиера са народът да каже „не“ на ултиматума на кредиторите.
Със 178 гласа „за“ срещу 120 „против“ депутатите в гръцкия парламент дадоха съгласието си за провеждането на всенародно допитване по предложените от международните кредитори мерки за икономии и реформи. Първоначалното преброяване, съгласно което положителните гласове бяха 179, впоследствие бе коригирано. Партията на Ципрас „Сириза“ разполага с парламентарно мнозинство и този резултат от гласуването бе всъщност очакван.
Въпреки партньорите
„Референдумът ще се проведе, независимо от това дали партньорите са съгласни или не“, каза Ципрас пред народните представители. В същото време той подчерта, че никой не може да принуди Гърция да излезе от еврозоната. „За кредиторите ще настъпи часът на истината“, обяви Ципрас. А Гърция няма да се предаде.
На референдума, който предстои да се проведе следващата неделя, от гърците се очаква да кажат категорично „не“ на ултиматума, поставен от кредиторите, апелира Ципрас. Същевременно правителственият ръководител демонстрира своето убеждение, че това ще бъде едно гордо „не“, което ще укрепи силата на Гърция в преговорите с кредиторите, макар те за момента да отхвърлят по-нататъшните дебати с правителството в Атина.
Народното „не“ – под въпрос
Съвсем не е сигурно обаче, че мнозинството гърци ще гласуват срещу изискванията на кредиторите /каквито са очакванията на управляващия екип в Атина/.
Както сочат фактите: според две проучвания на общественото мнение, по-голямата част от анкетираните са склонни да подкрепят постигането на компромис с кредиторите. Все пак тези допитвания са били проведени преди обявяването на идеята за референдума, предизвикал най-тежката криза в еврозоната от въвеждането на единната европейска валута насам.
Опозицията в Гърция упреква Ципрас, че иска да се скрие зад гърба на народа. Самият той би трябвало да вземе решението и да го отстоява, каза бившият премиер Андонис Самарас. Освен това от референдума няма никакъв смисъл, тъй като преговорите с кредиторите така или иначе са прекратени.
Началото на края?
Ципрас обяви намерението си за референдума изненадващо в нощта срещу събота. Което стана причина финансовите министри от еврозоната да решат да прекратят помощите за Гърция. На извънредна среща в Брюксел те отказаха да удължат изтичащата на 30 юни помощна програма за Атина.
Така съдбата на дълбоко задлъжнялата държава изглежда решена. Тъй като без следващи финансови помощи Гърция не би могла да изплати във вторник дължимите на Международния валутен фонд 1,5 милиарда евро, респективно е под заплахата от фалит.
