Как Атина повреди ЕС

Излизането на Гърция от еврозоната би подкопало политическия фундамент на ЕС. Което обаче съвсем не означава, че Европа трябва да играе по свирката на Атина, пише Николас Бусе в коментара си за „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Много разумно е, че в тази решителна фаза държавните и правителствените ръководители от еврозоната се събраха, за да се занимаят лично с казуса Гърция. Нали именно те носят политическата отговорност във валутния съюз. Техни са и ключовите решения още от първите години на еврокризата. Въпросите от финансово-техническо естество са в компетенциите на финансовите министри, но посоката се задава от хората от първия ешелон. Особено пък когато става дума за такива драматични въпроси като оставането на дадена страна във валутния съюз. С други думи: свикването на извънредна среща на върха не е някакъв реверанс пред гръцкия премиер – независимо, че той се държи така, сякаш тъкмо сред европейските лидери страната му има повече шансове да постигне каквото иска, отколкото в който и да било друг преговорен формат.

Повратни дни

Европа още не е решила сложното уравнение, което съвсем не опира само до въпроса какво ще стане с една малка икономика от югоизточната периферия на еврозоната. Европейското единство се основава на един ключов принцип, доказал се през годините: конфликтите от политически или икономически характер, които са нещо естествено в една общност, включваща толкова много и различни народи, се решават чрез компромиси.

Да, излизането на Гърция от еврозоната може и да не разтърси кой знае колко финансовите пазари (макар че не можем да го твърдим със сигурност, преди да сме го видели с очите си). Да, този шок може и да се окаже с оздравителен ефект за гърците (което не означава, че им пожелаваме да го изживеят). За Европейския съюз обаче подобно развитие би имало крайно негативни последици. Разделение вместо обединение около някакво компромисно решение – това би подкопало основите на Общността.

Щетите, които нанесе Атина

Което обаче съвсем не означава, че кредиторите трябва да се огънат пред Атина и да започнат да изпълняват всичките ѝ неадекватни искания. Включително защото ЕС никога не е бил място за прокарване на максималистични искания.
Нито едно друго правителство на държава в криза не е успявало да увреди толкова силно европейската идея, колкото тази радикална коалиция в Атина. Никой друг преди нея не е успявал да нанесе толкова тежки поражения, при това само с думи. Защото един от фундаментите на ЕС вече е подкопан – доверието на европейските граждани.