Гръцкият пациент и неговите лечители

| от Chronicle.bg with DW |

Гръцкият пациент е на смъртния одър, а лекарите се карат единствено за това дали да му изключат системите – и забравят своята Хипократова клетва, пише известният американски икономист Джеймс К. Гълбрайт в своя коментар за Дойче веле.

Всяка модерна болница има интензивно отделение. Там попадат онези, чието здравословно състояние е особено тежко, поради което се нуждаят от интензивни грижи. Наличието на такова интензивно отделение показва, че болестите и методите на лечение никога не са еднакви: по-здравите хора се съвземат по-бързо. По-слабите, по-възрастните или по-болни пациенти се нуждаят от различно лечение и допълнителни грижи.

В европейската финансова болница от пет години насам кипи суматоха. Там се лекуват жертвите на световната финансова криза и предшествалата я кредитна криза. Ирландия, Португалия, Испания, а до известна степен и Италия, вече са лежали в интензивното отделение, взимали са предписваните им лекарства и са се подлагали на съответните изцелителни манипулации. Нито един от тези пациенти не е оздравял напълно, но и нито един от тях не е бил смъртно болен. В най-лошия случай, те страдаха от загубата на пет до десет процента от БВП. От няколко години насам състоянието им е повече или по-малко стабилно.

Токсично състояние

Гърция е друг, по-особен случай. Държавата от самото начало беше изправена на по-слаби крака. Институциите й бяха слаби, индустрията – неконкурентоспособна. Преди кризата страната се опиваше от радост по отпуснатите й кредити.

Когато всичко се срина, Европа и МВФ й предписаха обичайното лекарство – но в доза, която беше тройно по-голяма от нормалната. Резултатите бяха силно токсични. Гърция загуби над една четвърт от националните си приходи, безработицата междувременно възлиза на 29%, правителството не разполага с никакви валутни резерви.

Във всяка модерна болница биха преместили подобен пациент в интензивното отделение. Медиците там, без съмнение, щяха да знаят, че рутинните методи на лечение в някои определени случаи не дават резултат. Те щяха да знаят и това, че в подобни ситуации трябва да се предприеме нещо повече от обичайното.

Днешна Европа обаче е болница без интензивно отбеление. Затова пациентът е оставен в едно от обикновените отделения. Лекарите го посещават през няколко дни, колкото да се запознаят с новите данни за състоянието му. И след това пристъпват към диагнозата: Пациентът е длъжен да се раздвижи! Той има нужда от още по-големи количества от предписаните лекарства, а и не бива да очаква никакви по-специални грижи повече! В крайна сметка, лекарите си имат и други пациенти, чието състояние междувременно се е подобрило! След това те отново напускат стаята.

Състоянието на болния се влошава

В лекарските си кабинети, лекарите отново започват да се карат. Единият – от МВФ – обяснява, че пациентът трябва да бъде опериран, само така можело да се внесе ред в задълженията му. Други – като правителствата на Германия и някои други страни – отвръщат, че подобна операция е прекалено скъпа, поради което не желаят да поемат разноските по нея. През цялото това време ЕЦБ пуска в системата на пациента капка по капка спасителен разтвор от натриев хлорид.

След пет години на все едно и също лечение, гърците решиха да се откажат от него. През последните четири месеца те настояваха за среща с директорите на финансовата болница, за да променят рецептата с лекарствата. Оттам им отвърнаха с „не“ – освен, ако самите лекари не склонят на подобна промяна. Лекарите обаче не желаят – та нали целият им авторитет ще отиде по дяволите!

Хипократовата клетва има гръцки произход. С нея се дава обет да не се вреди на пациента. Дали пък в европейската финансова болница не са подменили този принцип с някой друг – взет назаем от порочната култура на межднародния финансов свят, който гласи, че е най-важно да няма загуба на пари?

Историята ще отсъди

Ако това е така – дали пациентът не би трябвало да напусне тази болница? В момента трябва да се вземе именно това решение, а то не е никак лесно – ако си отиде в къщи, пациентът може да умре. Лекарите са против това пациентът да напуска болницата, затова му поставят пречки. За да им се опълчи, на пациента са му нужни много смелост и енергия. Това е ясно за всички, които някога са се намирали в подобна ситуация. Но може би пък състоянието му да се подобри, ако си отиде в къщи? Може би дълговете му да могат да бъдат отрязани? Това е драстична операция, която понякога спасява живот. Може пък чистият въздух и домашната храна да му помогнат. Нека само си представим за миг, колко ядосани биха били тогава лекарите, ако видеха, че пациентът им се съвзема и то без техните грижи!

Тъкмо такава е ситацията, в която сега се намират Европа, МВФ и Гърция. Никой не знае още какъв ще е изходът. В крайна сметка историята ще отсъди кой е бил прав, и кой – не. Аз обаче мисля, че историята все пак ще съчувства на гръцкия пациент. Тези каращи се лекари, които ревниво пазят своя периметър, просто няма как да му помогнат!

 
 
Коментарите са изключени за Гръцкият пациент и неговите лечители