За единия стол
Боже, как ще има избори наесен в Сопот? За какво ще водят битка претендентите, след като общината остана без кметски стол? В буквалния смисъл. Нито живата верига, нито заплахата за въстание и черешови топчета, нито медийните атаки на кмета Веселин Личев спасиха мебелите, техниката и оборудването, описани от частен съдебен изпълнител и разпродавани на търг. За да се покриват задълженията на общината към консорциума, изградил пречиствателна станция. Циркът в Сопот започна с нощна прелюдия, довела до потулване на кметския стол и компютрите, и завърши с продажбата на седалището за едни 74,15 лв.
Това е то пример за челен опит и новаторски подход в местното самоуправление. Преди време Личев обикаляше от врата на врата, за да разяснява вредата от „Свидетели на Йехова“, а със серенади с патриотични песни пришпорваше данъчните длъжници да си плащат. Пиар акции, които създават шум в медиите и маскират собствените пропуски и нередности.
Хълцането и ревът за сървърите и най-парче за кметския стол комай прикриват години нехайство, безхаберие и нищоправене. Вместо да плаче по медиите и да организира въстания, да чука от врата на врата и да съчинява кървави писма за сопотските трагедии, по-добре кметът да беше си изпълнявал задълженията. Освен фалита на общината, щеше да си спести и терзанията къде днес ще постави задните си части. А и паметник на глупостта нямаше да му вдигат…
Ех, кмете… И добре да си управлявал, щом стола, на който седиш, не можа да опазиш, как да ти поверят община? Да му мислят в останалите – и там мераклии бол все за кметския стол.
