В Uber под прикритие
С хитра хватка българските органи на реда са твърдо решени да прогонят пришълеца Uber. В битката с американската компания, която изкара на пазара своя мутант-„гражданското такси” ще бъдат хвърлени агенти под прикритие или така наречените „тайни клиенти”. Невижданият хибрид ще бъде ударен по най-слабото място – ще му вземат колата и той няма да се размножава. Ето така се убива присмехулник.
Аргументите: Превозът на пътници срещу заплащане без разрешително и лиценз за транспортна услуга противоречи на закона за автомобилите, категорични са от транспортното министерство.
Наказанието: 1500 лева глоба, отнемане номерата на колата и конфискуване за 6 месеца. До 6000 лева скача глобата при многократно нарушение, а „арестът” на автомобила става година.
Тактика: За да се провери кола, инспекторите трябва да действат съвместно с КАТ. За да се докаже, че превозът е срещу заплащане, а не на приятелски начала, са необходими показания от свидетели. Съответно вариант е катаджията се регистрира в UBER, да поръча кола, да посочи маршрут, където да причаква служител на ДАИ и след това катаджията да стане свидетел. Вариант е и след цялата тази галимация всички участници в „курт” капана да се договорят по втория начин и акт да не бъде написан…
Българската негостоприемност не изненадва, но някак лъха на типичната за тези географски ширини хронична непоносимост към алтернативността, срещу която следва опълчване, по-скоро повърхностно, отколкото даващо резултати. Решението за пълната забрана за дейността на Uber в България най-вероятно ще дойде по някое време, на един по-късен етап, но за да се събудят институциите най-вероятно трябва да се стигне до необратимото. За разлика от чужбина където превенцията има за цел да спре случването му.
В чужбина появата на Uber първоначално бе посрещната по-радушно, отколкото у нас. Фирмата получи признание за технологичния си прогрес със залегнал социален елемент в него. Приложението за смартфон Uber е своеобразна профилирана социална мрежа, която предоставя услуга. Заплащането става чрез кредитна или дебитна карта. Uber е достъпна в 53 страни и повече от 200 града по целия свят, включително и в София. Услугата се оценява на повече от 40 милиарда щатски долара. Наскоро тя получи нови 1.2 млрд. долара финансиране, като няма изгледи за спад на интереса към компанията въпреки негативния й имидж.
След няколко документирани инцидента с пътници в чужбина обаче, последваха моментални крути мерки, а реторичния въпрос на писателя Дан Кийрън „Наистина ли искаме да пътуваме или само да пристигнем” доби нов смисъл.
Uber бе забранена в Делхи, след като шофьор на компанията беше обвинен в изнасилване на клиентка. Заподозреният бил пуснат под гаранция, след като е бил арестуван за друго изнасилване на своя пасажерка през 2011 г. Шофьор на Uber в Сан Франциско пък е обвинен в убийството на шестгодишно момиче навръх Нова година миналата година. 58-годишният Саид Музафар е ударил момичето с колата си, когато то е пресичало улицата заедно с неговата майка и брат, които са с тежки наранявания. Шофьорът е бил арестуван и са му повдигнати обвиненията. В други градове, като Рио де Жанейро и Мадрид, продължават разследвания срещу шофьори на компанията. В Холандия пък съдът забрани на Uber да извършва услугата UberPop, която е представена като споделено пътуване, при което всички в колата си поделят разходите. През октомври компанията навлезе в Лас Вегас, където услугата й беше обявена за незаконна, като в рамките на часове някои шофьори бяха глобени.
Последва яростен обществен откат, под формата на протести на таксиметрови шофьори, таксиметрови компани, управляващи. Чуждите правителства се отказаха от повърхностните мерки и прибягнаха към директна атака срещу дейността на Uber. Началото на 2015 донесе забрана за дейността на Uber в Германия, Испания, Тайланд, Индия, Франция и Холандия. Дейността на алтернативните таксита е под въпрос в САЩ и Австрия, където се водят ожесточени спорове.
С други думи сигурността на пътниците е основният аргумент, с който правителствата бетонираха решението си. Като прибавим към това становищата, че Uber извършва незаконни таксиметрови услуги и прилага нечестни бизнес практики и гащите са вързани.
Иначе Uber в действителност са една идея по-прозрачни: GPS мониторинг, електронно заплащане и отчитане на разстоянието в реално време. От инциденти, уви, никой не може да бъде 100% предпазен. Само че не са много по-евтини.
Доказателството: Калкулаторът на Uber показва, че разстоянието от квартал „Младост” до центъра ще струва между 7 и 11 лева. Калкулаторът на една от големите таксиметрови компании изчислява, че сметката ще бъде 8 лева. Излиза, че разликата в цените между нормалното такси и Uber у нас няма да е толкова голяма, колкото в Европа. В САЩ и на стария континент гражданските таксита са много по-евтини от стандартните таксита. Например в Мюнхен с такси курсът център-летище е 50-70 евро според тарифата и трафика. Естествено Uber може да го предложи на половин цена и пак да е на печалба. Но в София този маршрут е между 5 и 7 евро с такси, което означава, че „гражданските таксита” няма как да печелят и едновременно с това да предлагат много по-ниски цени.
Така че за дъмпинг в цената и нелоялна конкуренция на нашия пазар реално не може да се говори. Може би бакшишите се притесняват по-скоро от рейтингите, които биха могли да въведат шефовете им по пример на Uber. Ако всеки клиент на такси може да оцени шофьора и качеството на превоза, то тогава бакшишите ще се срещнат очи в очи с хамлетовата дилема „да бъда или да не бъда”.
И все пак, някой е разрешил съществуването на Uber в България и сега този някой затяга примка и извива ръце.
В Uber под прикритие
автор: Кристина Димитрова
С хитра хватка българските органи на реда са твърдо решени да прогонят пришълеца Uber. В битката с американската компания, която изкара на пазара своя мутант-„гражданското такси” ще бъдат хвърлени агенти под прикритие или така наречените „тайни клиенти”. Невижданият хибрид ще бъде ударен по най-слабото място – ще му вземат колата и той няма да се размножава. Ето така се убива присмехулник.
Аргументите: Превозът на пътници срещу заплащане без разрешително и лиценз за транспортна услуга противоречи на закона за автомобилите, категорични са от транспортното министерство.
Наказанието: 1500 лева глоба, отнемане номерата на колата и конфискуване за 6 месеца. До 6000 лева скача глобата при многократно нарушение, а „арестът” на автомобила става година.
Тактика: За да се провери кола, инспекторите трябва да действат съвместно с КАТ. За да се докаже, че превозът е срещу заплащане, а не на приятелски начала, са необходими показания от свидетели. Съответно вариант е катаджията се регистрира в UBER, да поръча кола, да посочи маршрут, където да причаква служител на ДАИ и след това катаджията да стане свидетел. Вариант е и след цялата тази галимация всички участници в „курт” капана да се договорят по втория начин и акт да не бъде написан…
Българската негостоприемност не изненадва, но някак лъха на типичната за тези географски ширини хронична непоносимост към алтернативността, срещу която следва опълчване, по-скоро повърхностно, отколкото даващо резултати. Решението за пълната забрана за дейността на Uber в България най-вероятно ще дойде по някое време, на един по-късен етап, но за да се събудят институциите най-вероятно трябва да се стигне до необратимото. За разлика от чужбина където превенцията има за цел да спре случването му.
В чужбина появата на Uber първоначално бе посрещната по-радушно, отколкото у нас. Фирмата получи признание за технологичния си прогрес със залегнал социален елемент в него. Приложението за смартфон Uber е своеобразна профилирана социална мрежа, която предоставя услуга. Заплащането става чрез кредитна или дебитна карта. Uber е достъпна в 53 страни и повече от 200 града по целия свят, включително и в София. Услугата се оценява на повече от 40 милиарда щатски долара. Наскоро тя получи нови 1.2 млрд. долара финансиране, като няма изгледи за спад на интереса към компанията въпреки негативния й имидж.
След няколко документирани инцидента с пътници в чужбина обаче, последваха моментални крути мерки, а реторичния въпрос на писателя Дан Кийрън „Наистина ли искаме да пътуваме или само да пристигнем” доби нов смисъл.
Uber бе забранена в Делхи, след като шофьор на компанията беше обвинен в изнасилване на клиентка. Заподозреният бил пуснат под гаранция, след като е бил арестуван за друго изнасилване на своя пасажерка през 2011 г. Шофьор на Uber в Сан Франциско пък е обвинен в убийството на шестгодишно момиче навръх Нова година миналата година. 58-годишният Саид Музафар е ударил момичето с колата си, когато то е пресичало улицата заедно с неговата майка и брат, които са с тежки наранявания. Шофьорът е бил арестуван и са му повдигнати обвиненията. В други градове, като Рио де Жанейро и Мадрид, продължават разследвания срещу шофьори на компанията. В Холандия пък съдът забрани на Uber да извършва услугата UberPop, която е представена като споделено пътуване, при което всички в колата си поделят разходите. През октомври компанията навлезе в Лас Вегас, където услугата й беше обявена за незаконна, като в рамките на часове някои шофьори бяха глобени.
Последва яростен обществен откат, под формата на протести на таксиметрови шофьори, таксиметрови компани, управляващи. Чуждите правителства се отказаха от повърхностните мерки и прибягнаха към директна атака срещу дейността на Uber. Началото на 2015 донесе забрана за дейността на Uber в Германия, Испания, Тайланд, Индия, Франция и Холандия. Дейността на алтернативните таксита е под въпрос в САЩ и Австрия, където се водят ожесточени спорове.
С други думи сигурността на пътниците е основният аргумент, с който правителствата бетонираха решението си. Като прибавим към това становищата, че Uber извършва незаконни таксиметрови услуги и прилага нечестни бизнес практики и гащите са вързани.
Иначе Uber в действителност са една идея по-прозрачни: GPS мониторинг, електронно заплащане и отчитане на разстоянието в реално време. От инциденти, уви, никой не може да бъде 100% предпазен. Само че не са много по-евтини.
Доказателството: Калкулаторът на Uber показва, че разстоянието от квартал „Младост” до центъра ще струва между 7 и 11 лева. Калкулаторът на една от големите таксиметрови компании изчислява, че сметката ще бъде 8 лева. Излиза, че разликата в цените между нормалното такси и Uber у нас няма да е толкова голяма, колкото в Европа. В САЩ и на стария континент гражданските таксита са много по-евтини от стандартните таксита. Например в Мюнхен с такси курсът център-летище е 50-70 евро според тарифата и трафика. Естествено Uber може да го предложи на половин цена и пак да е на печалба. Но в София този маршрут е между 5 и 7 евро с такси, което означава, че „гражданските таксита” няма как да печелят и едновременно с това да предлагат много по-ниски цени.
Така че за дъмпинг в цената и нелоялна конкуренция на нашия пазар реално не може да се говори. Може би бакшишите се притесняват по-скоро от рейтингите, които биха могли да въведат шефовете им по пример на Uber. Ако всеки клиент на такси може да оцени шофьора и качеството на превоза, то тогава бакшишите ще се срещнат очи в очи с хамлетовата дилема „да бъда или да не бъда”.
И все пак, някой е разрешил съществуването на Uber в България и сега този някой затяга примка и извива ръце.
