Личността, масите, корупцията
Текстът е публикуван и в sulla.bg
Ако приемем, че темата на по-миналата седмица е било внесеното предложение за промяна на Конституцията, последвано от такова на Закона за съдебната власт, то ние, простите граждани, се сблъскваме със също така простия въпрос: Какви точно са тези промени и какво ще произлезе от тях? Доколкото разбрахме, промените ще вървят в три генерални посоки: 1. Разделяне на ВСС на две колегии – прокурори и съдии – като прокурорите ще назначават прокурори, а съдиите – съдии. Така, обясниха ни, ще избегнем порока прокурори, които са страна в процеса, да назначават съдии, като по този начин ги правят зависими от себе си; 2. Ще се преосмисли мандатността на магистратите и 3. Ще се постави въпроса за тяхната персонална отговорност, като ще се учреди пореден орган, който да ги контролира и да им дири сметка.
Не стана ясно кое налага тези промени – дали борбата с организираната престъпност, дали „корупцията по високите етажи“, дали спасяването на принципа за независимост на съдебната власт, който в момента е сериозно компрометиран от всички тези квоти, чрез които тя се конструира и съществува, дали срамното обстоятелство, че всяка власт говори преди всичко за тези реформи, но досега никоя власт не ги е провела, или пък просто защото е добре правосъдната система от време на време да произвежда и малко справедливост. А може би от всичко по малко. И ако е така, то трябва да очакваме, че народните представители, тези самоотвержени представители на народа, ще застанат като един зад идеята за реформи в съдебната система. Защото не съм чул някой от тях да е казал, че се обявява „против“ справедливостта, „против“ независимостта на съдебната власт, „за“ корупцията и „за“ организираната престъпност. Но ето че отново се разделиха. Когато управляващите кажат „добрутро“, опозицията казва „добър вечер“ и обратно. И това е така, защото в действителност народните представители онтологично са „против“ справедливостта, „против“ независимостта на съдебната власт, „за“ корупцията и „за“ организираната престъпност. БСП казаха, че ГЕРБ иска да измете техните хора от съдебната власт, за да сложи свои, с което пък призна, че наистина всяка партия си има свои хора в третата и независима власт, които за какво са им и защо изобщо са „свои“ или „чужди“, ако са строго безпристрастни, обективни, неподкупни и в крайна сметка –независими! Следователно нещата отиват натам, че и сега, за пореден път реформата в съдебната система не се свежда до нищо друго, освен подмяната на едни верни кадри с други, като обаче статуквото остава недокоснато, защото устройва всички на трапезата.
На фона на тази жалка картинка се издигна един странен глас, един глас, който всички ясно чуха, защото отдавна искаха да чуят това, което той каза – гласът на румънката Моника Маковей. Българите отдавна копнеят да видят своите политици в затвора. Нека си спомним, че именно с това обещание Бойко Борисов спечели първия си мандат на министър-председател. Тогава в негово лице романтичният български избирател видя грубоватия и безпардонен комисар (с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце), който, развял кожената си тужурка, се втурва в българската политика и щракайки наляво и надясно с белезници, окошарва всякакви догановци, станишевци и други фолклорни злодеи. Разбира се, тужурката и белезниците отпаднаха от картинката още в първите седмици на новата реалност, но пък остана възхищението от героичната и грубовата осанка. Остана и желанието политиците да бъдат прибрани в затвора. Но не тези политици, които ние така или иначе сме обикнали и удостоили с ирационалното си доверие, а политиците въобще. Онези, които не са „народа“ и сякаш не произлизат от него. И понеже процесът на разследване и съдене на корумпирани политици в Румъния е доста напреднал, той буди възхищение и надежда по нашите земи, нищо че някои провиждат у него саморазправа с политически противници.
Именно с този процес се свързва името на румънката Моника Маковей. Тя дойде у нас, обиколи медиите, нейните интервюта се препечатваха, а всички тежки политически фигури влязоха в пряк или задочен диалог с нея, като в повечето случаи я хвалеха и казваха, че тя едва ли не чете мислите им, защото кой не е против корупцията! Ама, моля ви се! Всички политици знаят, че всички политици са корумпирани и това ги скандализира, изпълва ги с гняв и порив за незабавна справедливост! Реформи, реформи и отново (за кой ли път вече) реформи! Права е Моника Маковей, като им каза, че непрестанното безсмислено човъркане из текстовете на законите не е реформа, не е симулиране на реформа и даже не прилича на реформа. Че ако се очисти съдебната власт от корупция и зависимост, тя от своя страна ще очисти всичко останало. За целта са нужни сърцати личности. Попитаха я защо нейната Национална дирекция за борба с корупцията е била успешна и тя отговори:
„Аз лично проведох избора на хора за нея.
Най-независимите и смели професионалисти, които открих.“
Историческият материализъм (комунистическото учение за историята) проповядваше, че историята се пише от масите, които действат според философията на всички философии – диалектическия материализъм. Личността няма никаква роля, освен от време на време да бъде гилотинирана или подлагана на други справедливи форми на диктатурата на пролетариата. Изключение правят единствено личностите на Маркс, Енгелс и Ленин (и Сталин) и може би на другаря Димѝтров, Ким Ир Сен и Фидел Кастро.
Днес, когато комунизмът е заклеймен, макар и с нежелание, когато е приравнен по престъпност до нацизма, въпреки че хората, които се кичат с петолъчки ни скандализират далеч по-слабо от онези, които се кичат със свастики, схващането за личността и масите в историята остава същото. Днес обществото се управлява от корпорации. А в корпорациите човекът не е личност, а член на колектива, част от екипа, винт, който винаги може да бъде заменен с абсолютно същия винт. Да участваш в управлението на обществото или, иначе казано, да бъдеш във някоя от трите „независими“ една от друга власти, можеш само чрез партийна благословия. Но партиите са вид корпорации и за тях важи абсолютно всичко, което важи и за останалите видове корпорации. Дори да си формално „независим“ магистрат, ти неминуемо зависиш корпорацията, която те номинира. Ти си винт в нея и тя винаги може да те замени с друг винт. Корупцията не е само да взимаш рушвети от частни лица. Корупцията е да си зависим от корпорацията си. Да, за благодарност корпорацията ще те остави да вземаш и рушвети от частни лица, но като цяло ти работиш за нея, ти си неин.
И ето, идва румънката Моника Маковей и казва: „Ей, винтчета! Ей, маси! Няма да се оправите така. Трябват ви личности. В Румъния АЗ избрах ЛИЧНОСТИ и затова успях. Не си играйте на бурлескови реформи. Вие сте отблъснали личностите си, натикали сте ги в ъгъла. Махнали сте ги от пътя на самодоволната си посредственост. Вашият кораб е красив и смело пори вълните на историята, само дето сте затворили моряците в трюма, а на платната сте извадили готвачите, слугите и гратисчиите. За да успеете, нужни са ви компетентност, отговорност и морал. А това салични, а не масови качества.“
Ето това каза румънката Моника Маковей и всички се ужасиха. И всички се възхитиха. Нещата не са сложни. Нещата са даже прости. И трябва да стават все по-прости и все по-малко сложни, защото в сложността живее лъжата. И така, докато Картаген бъде разрушен.
