Когато човек си купува билет от точка А до точка Б, то в Европа и някои дестинации, изборът е повече от голям.
Дори от София в посока Англия, Германия и Испания полети има по няколко всеки ден и затова изборът често е определен от основния фактор – цената на билета.
Мнозина са склонни да изтърпят неудобство на ранно/късно пътуване и кацане на отдалечени летища, ако билетът им за отиване и връщане е под 100 евро с таксите.
Малко хора обаче си задават въпроса колко точно струва на авиокомпанията да предложи този маршрут на тази цена и да го поддържа редовно?
В рамките на своя INNOVATION DAY през изминалата седмица в Милано, един от лидерите на нискотарифния пазар в Европа, компанията EasyJet, даде своя поглед върху развитието на авиолиниите с акцент върху икономичност и ефективност.
За компания с активен флот от близо 250 самолета AIRBUS, около 750 маршрута до приблизително 130 летища в 31 страни и 66 милиона превозени пътници годишно, всяка малка промяна води до големи икономически ефекти, което директно се отразява и на цените на билетите.
На първо място – това са разходите по самолети, екипажи и гориво. Затова всички авиокомпании, и особено нискотарифните, прилагат унификация на авиопарка си, което снижава разходите по поддръжка и обучение на екипажи – в случая на EasyJet изборът е AIRBUS от 2003г. насам и на всеки 16 дни нова машина започва да лети с оранжева ливрея.
Всеки самолет струва ужасно много пари и лизинговата му вноска може да достигне до половин милион евро месечно (цените варират много в зависимост от това колко е нова машината и кой е лизингодателя), затова и целта е той да лети максимално много.
В нискотарифните компании не е рядкост самолети да правят по над 10 ротации в денонощие – при средна продължителност на полета 1.5-2 часа това прави близо 20 часа във въздуха.
Това предполага честа смяна на екипажи и кабинен състав, както и ниска аварийност на машините, доколкото всеки отказ води до забавяния и загуби. Това е област, в която се влагат много усилия EasyJet и Airbus разработват технология за полетна телеметрия, която да предвижда потенциални повреди, преди да са възникнали. Това ще се явява допълнение към сега използваната телеметрия за дистанционно следене на параметри на полета в реално време.
Системата е иновативен уеб базиран софтуер, който може да оценява в реално време параметрите на самолета чрез системата за известяване ACARS. Тези данни се трансформират в анимирана схема, която може да предвиди потенциални откази или за отстраняване на технически проблеми, още преди самолетът да е кацнал. Това означава съкращаване на закъсненията на полети поради технически проблем от 10 на 1000 до 6 на 1000 полета.
Друго интересно нововъведение е използването на модерните вече дронове за техническа инспекция и обследване на фюзелажа на самолета – ако досега някои проверки са отнемали над един ден, вече това би ставало за няколко часа, като качеството на работа остава непроменено.
По време на презентацията беше демонстрирана работата на дрона, както и автоматичното му отдалечаване от препятствие, което става благодарение на вградените сензори. По този начин може да се реши проблем с близко прелитане до тялото на самолета и работа в тесни хангари. Допълнително четирите витла на дрона се намират в обръчи, които ги защитават от повреди, както и предпазват околните повърхности и работещите в близост.
Съвсем сериозно се обмисля прилагането на 3D-принтери за изработка на резервни части и части от интериора на кабините. В колаборация със SNECMA се изработват различни детайли, като целта е да се произвеждат детайли, които са нужни за бърза замяна и не се чака доставка от завод, което може да остави самолета на земята по-дълго време или пък да наложи разходи за складиране на части в ремонтни бази по света. EasyJet има 10 инженерни хангара в Европа, които могат да се възползват от нововъведението.
Основната цел на икономиите, разбира се, е снижаването на разхода на гориво – тук на помощ идват малки „хитрини“ и добре познати методи, които сумарно могат да доведат до икономия на 20% от керосина. На първо място е намаляването на теглото на машината и повишаването на ефективността на двигателите й – работа на производителите, които изстискват всичко от инженерните си екипи.
Airbus и Boeing прилагат вече повече от десетилетие едни малки вертикални стабилизатори в краищата на крилата си за намаляване на индуктивното съпротивление и подобряване на обтичането на крилото от въздушния поток, което води до намален разход на гориво.
Въвеждането на опростени и олекотени седалки се търси от всички авиокомпании и то води до намаление на общото тегло с нови 600 килограма, което е близо 100 литра керосин на полет. Причината нискотарифните авиокомпании да таксуват всеки чекиран багаж е подобна – ако 100 пътника решат да пътуват само с ръчен багаж, това може да значи още между един и два тона по-малко в теглото на машината.
В името на намалението от тегло и разходи за принтиране на навигационни документи и карти, авиокомпанията е оборудвала целия си флот с таблети Panasonic, които се обновяват с необходимите данни и са заменили досегашните лаптопи и папки с полетна документация – средно 7-8 килограма, както посочиха пилоти от EasyJet.
Поведението на пилотите също може да качи или снижи разхода на гориво – както и стила на всеки шофьор между два светофара например. За EasyJet например рулирането от стоянката на летището до пистата става с един двигател, което снижава разхода близо наполовина, особено ако се изчаква опашка от излитащи машини. Вторият двигател се пуска непосредствено преди излитането. Снижението за кацане също може да се извършва в икономичен режим, показват проучвания на авиолиниите.
Друго технологично нововъведение е динамична система за отчитане ветровете във височина по маршрута на полета, което ще подпомага пилотите при избор на икономичен профил. Доколкото небето над Европа е претоварено с трафик на всички ешелони, трудно е да се определи отсега доколко ще е възможно да се избират удобни ветрове от отделни екипажи.
Друга област, в която авиокомпаниите и EasyJet в частност, се развиват, са приложения за пътниците, които да оптимизират времето и неудобствата им, преди те да се озоват на борда на самолета. Ранно известяване, проследяване на багажи и навигиране вътре в терминалите имат за цел да покажат на пътниците, че авиокомпанията цени времето им и се стреми да минимизира стреса, предизвикан от чекиране, проверки за сигурност и редене на опашки в различни сектори на летището.