Бившата първа дама, около която винаги ще се споменава България

Сесилия Атиас, позната у нас доста повече като Сесилия Саркози, е името в момента на родената през 1957 Сесил Мария Сара Изабел Албенис Сиганер. Баща ѝ е от румънско-ромски и руско-еврейски произход, а майка ѝ с испано-белгийски корени. През 1984 се омъжва за популярния телевизионен водещ Жак Мартен, от когото има две дъщери. Венчава ги кметът на Ньои Никола Саркози, който се влюбва в нея от пръв поглед. Те се срещат отново 4 години по-късно, когато младежкото увлечение на Сесилия по “лицето от екрана” е отминало и младият напорист политик я пленява с разговор за… политика. Останалото е известно на широката публика – брак през 1996, рамо до рамо през целия път на Саркози до целта на живота му – Елисейският дворец, успешна международна мисия по спасяването на българските сестри в Либия и изненадващ за мнозина развод. Днес Сесилия е щастливо омъжена за директора на Пюблисис Ришар Атиас, живее в Съединените щати и има благотворителна фондация.

Засичал съм Сесилия набързо и за кратко през 2007 по време на предизборната кампания на Никола Саркози. Тогава тя беше липсващото звено, известно време след това вече знаем, че проблемите в двойката им вече са били сериозни, а тя просто е отлагала на няколко пъти решението си. Попаднах на събиране на фондацията случайно, придружавайки мой приятел, френски дипломат в САЩ. Съзирайки познатото лице на личния ѝ секретар реших да помоля за кратък разговор. Първоначалният твърд отказ се смекчи, когато чу България и в крайна сметка решихме да използвам каквото си избера от речта ѝ пред поканените на събитието. Предупреждава ме, че няма да има нищо скандално или шокиращо. Казвам, че това е последното, което търся. Знам отлично, че бяга от скандалите, но където и да отиде две имена се споменават със сигурност – България и Саркози.

Това не е интервю, но сякаш е по-добре да оставиш Сесилия да говори, без да я прекъсваш. В кратките моменти, в които някой се осмеляваше да ѝ зададе въпрос, тя сякаш се затваряше за кратко и пленяващата усмивка бе заменена от поглед, в който се чете нещо средно между детски ужас и тъга. Съкращенията са незначителни, тъй като всяко изречение излизащо от устата ѝ, си струва да се запише и подчертае дебело. Постарал съм се да бъда максимално близко при предаването на думите на български, но някои от нещата звучат далеч по-добре и по-естествено на френски. И така, време е да седнем и да дадем думата на Сесилия, която асистентът ѝ представя като една от най-медиатизираните жени в последните 20 години. Последва леко изчервяване, свенлива усмивка, заекване на първото изречение, тя видимо не е съгласна с казаното.

“Онзи ден ми казаха, че повече от 20 години съм в светлината на прожекторите. Не бях правила тази сметка. 1993, Никола Саркози бе министър на бюджета, след това говорител на правителството на Едуар Баладюр. Но не бих казала, че съм една от най-медиатизираните жени. Слава богу дълго време не се обръщаше особено внимание на двойката ни, на семейната ни история, на мен самата. Медиите ме откриха доста по-късно, 2002, когато Никола стана министър на вътрешните работи. Тогава за пръв път “получих” материал за себе си. Цяла страница, спомням си, в Либерасион, с анонс на първа страница и тогава изпитах страх, не исках да попадам под светлината на прожекторите, но тогава се говореше усилено за прозрачност… Когато влязохме в Елисейския дворец обаче всички граници бяха преминати една по една. Какви ли не сравнения се чуха по наш адрес. Джаки Кенеди, Хилари Клинтън… Когато един ден папараци ни преследваха заедно с едната от дъщерите ми, се почувствах в ролята на Лейди Даяна. Това беше преломния момент. Реших, че ще направя всичко да предпазя хората, които обичам от този ужас преди да се случи нещо.”

Не всяка истина е добре да бъде показвана

“Винаги съм се старала да остана нормален човек, дори с цената да ме смятат за студена и резервирана. Почти никога не съм гледала или чела какво казват или пишат за мен. Много е важно обществото да разбере, че това е един сериозен проблем. Прозрачност, да, добре, хората имат право да знаят, но не всяка истина е добре да бъде казвана или показвана. Медиите трябва да се научат да запазват уважение и да остават на някакво разстояние. Да, разводът ни беше нещо никога не виждано, за първи път в историята, но дотам. Някои граници не трябва да бъдат преминавани. Имахме проблеми в семейството, разводът ни беше, бих казала, банален. Тази баналност обаче реално я нямаше, тъй като съпругът ми беше президент на републиката. Често ме питат изпитвам ли вина, че съм разочаровала французите. Не виждам вина за какво. Французите гласуваха за един кандидат, не гласуваха за семейство. Мисля, че имахме право да имаме своите проблеми и трябваше да кажем, че нещата не вървят добре. Защо да лъжем и да се правим, че всичко е ОК. Избрахме да бъдем честни, директни, да кажем истината, да покажем уважение към всички и да запазим близките си. Ако трябваше да избирам отново, пак бих направила същото. Това не означава, че съм капризно момиче, което прави винаги каквото си иска. Но винаги съм била честна първо със себе си, после с останалите. Винаги следвам вътрешното си усещане. Не знам да лъжа, не умея и да се самозалъгвам.”

Въпрос от присъстващите “Горда ли е, че е реагирала така” всъщност сменя темата с едно “Не, но…”

Най-невероятният момент в живота ми

“Ако има нещо, с което се гордея това е Либия и освобождаването на българските медици. Тази мисия удължи на два пъти престоя ми в Елисейския дворец. Веднъж, защото реших, че няма да си тръгна преди да доведа това до успешен край. Вторият път, мъжът на живота ми сега Ришар Атиас ми изпрати SMS, докато бяхме на перона в София “Това, което направи е невероятно, на подходящото място си, трябва да останеш там.”.
Това беше в момент, в който не се виждахме, а аз се опитвах да дам последен шанс на семейството си. След това ми се обади да ми каже, че ролята на първа дама е точно за мен… но това вече не беше моята история. След 6 месеца брака ми със Саркози приключи. Не съжалявам, единственото, за което малко ме е яд е, че нямам същите възможности да помагам там, където има нужда. Продължавам да го правя и сега, чрез фондацията, но статута на първа дама е с по-различна, по-голяма тежест. Иначе не съжалявам за нито един избор в живота си. И трите ми брака са щастливи всеки по свой начин, нямам лоши чувства към никой, винаги съм се отдавала напълно и изцяло. Ришар Атиас е мъжът на живота ми… днес, ако мога така да се изразя.

Жената, която съм днес е напълно щастлива.

Изживях младежкото си увлечение, мъжът, който имам до себе си ми дава сигурността в семейството, от която се нуждаех. Бях изцяло и напълно влюбена в човека и политика Никола Саркози, в неговите таланти, неговото желание за работа, активността ми. Когато се влюбих в него, ми говореше за политика. Бях запленена от този човек, станал кмет на 27 години. Не съм искала тайна връзка, искахме да изградим заедно съдбата си. Да, звучи странно. Но неговата кариера беше наша кариера, Бях до него през целия път до целта, но като че ли не успях да предвидя всички последствия. Най-жестокият въпрос, който са ми задавали, е как се чувствам, след като съм го накарала да страда. Направих всичко възможно да не бъде тежко и за двама ни. Със сигурност е имало страдание, но ако бяхме избрали да играем театър щеше да е по-трудно и болезнено.”

Мисия в ада

“Да се върнем на темата за Либия. Напомням накратко контекста. Българските медицински сестри бяха осъдени на смърт в Либия и години усилия на международната общност не бяха дали резултат. Когато отидох да ги видя за първи път в затвора, сякаш попаднах в ада. Погледите им бяха празни и минаваха през мен. Бяха страдали толкова много, че вече нямаха никаква надежда. Една от тях говореше английски и беше връзката ми с останалите. Казаха ми “Никой няма никога да ни измъкне от тук”. Бях буквално разтърсена. Казах, че съм дошла не да говоря с тях, а да ги измъкна. “Вие ще си тръгнете с мен.” казах повече на себе си, отколкото на тях.

Останах сама с Кадафи, който говореше английски и няколко думички на френски, мрачен, замаян от лекарства или опиати… Но ме слушаше внимателно. Успях да му върна разсъдъка, мисля, че пристигнах в точния момент. Когато го видях убит, картината ме разтърси. Всеки има право на съд, да се действа по същия начин като него е слизане на неговото ниво. Малко преди това бях в Либия, за да съдействам за освобождаването на двама швейцарци. Успях, въпреки, че нямах статута на първа дама.”

“Обичам да се шегувам, че когато се разведохме, много от жените около нас също са се развели, за да са свободни за президента. Това е анекдот, но доста хора се дистанцираха от мен, защото вече не съм жената на… Но пък така човек разбира кои са истинските му приятели.”

Да се влюбваш само в изключителни мъже – семейна черта

“Кръстена съм на една от лелите си, родена съм точно 30 години след нея, в същия ден, тя беше загинала в катастрофа малко преди това. Ужасно е, да те сравняват с нея, да се чувстваш като нейно копие. Това ме научи много, защото постоянно трябваше да се доказвам, че съм аз, че не съм фотокопие на някого… Тя е била добра пианистка, озовах се на пианото на 3, трудно. Приличаме си по това, че тя винаги се е влюбвала в изключителни мъже. Това явно е семейна черта. Изключителните мъже са секси. Само интелигентен мъж може да ме очарова. Амбицията също е важна. Трябва да спрем да критикуваме амбицията. Тя е положително качество, един мъж или една жена трябва да се стараят да успяват в живота.”

Ще успее ли Саркози да стане отново президент?

“Колкото и да е странно често ме питат това. Не аз решавам, французите са тези, които ще се произнесат, млад е, амбициозен е, интелигентен е… Защо не? Избягвам да давам оценки на политически теми, но 2012 основна грешка в кампанията бе, че мина твърде в дясно. Крайностите са вредни. Погрешно е схващането, че съм го съветвала, просто бях до него. Толкова. Но това, което се случва днес с Националния фронт ме тревожи. Притеснявам се за страната си. Много млади французи напускат страната. Това също е тревожно. Един политик трябва да пази някаква дистанция. Държавният глава трябва да ме впечатли, а не да се старае да бъде обикновен човек. Ето Барак Обама показва семейството си в точно определени моменти. Не преди, не след. Не можете да излагате всичко на показ, защото хората спират да ви уважават. Трябва да има граница. Не може всички да надничат в спалнята на президента, а той да похапва в хола им.

Жените в политиката?

“Често ме питат дали ме блазни политиката. Не, поне за момента никак. Срещам се покрай фондацията с изключителни жени, Хилари Клинтън, Ангела Меркел. Жена президент във Франция? Защо не? Ако се яви подходяща. Но президент заради нейните качества, а не защото трябва да бъде жена. Жените не са нито по-добри, нито по-малко добри от мъжете. Но пак повтарям не “Жена, за да е жена, а жена, заради нейните качества.” Ако една жена кандидат е най-добрата ще гласувам за нея, но ако има по-добър мъж кандидат, ще гласувам за него.”

Има една истина. Истината!

Често слушам хора, които казват своята истина. Нямам моя истина, истината е една. Или си бил и знаеш какво се е случило. Или не даваш версии, никога не съм харесвала този тип хора, които разпространяват слухове все едно са били там. Ако има нещо, което не мога да понеса – това е. Особено след всички “добре информирани” около развода ми с Никола.

“Брак за всички, осиновяване също”

Позицията на църквата по въпроса не еволюира никак. 2015 сме, не сме 1482. Аз еволюирах, промених се, адаптирах се. Бях за семейството в класическия смисъл на думата. След това забелязах, че светът се движи напред и ние се движим с този свят. Децата вкъщи пораснаха. Когато отворихме темата се оказа, че такъв разговор за тях не съществува. Попитах ги за гей браковете ли са, а те ми казаха само “Що за въпрос?” Няма такъв въпрос и църквата е време да еволюира до мястото си в света, в който живеем. Надявам се, че новият папа ще успее да придвижи нещата напред. Същото важи и за развода. Шокиращо е, че според католическата църква не можеш да се разведеш. Аз съм се развеждала, много хора около мен също. Светът се променя. Възхищавам се на майка ми и баща ми, които прекараха целия си живот заедно, но не си представям 50 години със същия мъж. Та ние се променяме всеки ден, нашите интереси, желания…

За финал да издам: Плача много, смея се много… Обичам много шоколада. И в двата случая.”

Така изглежда Сесилия през 2015, усмихната, но твърда, когато трябва да отстоява себе си. Естествена, но умееща да поставя прегради, когато се налага. Човек, който казва, че думичката “зъл” не присъства в неговия речник и категорично отказва да лепи етикети. И който никога не би позволил да му залепят етикет. Кратка среща с нея зарежда за дни напред. Политиката има нужда точно от такива хора, но те рядко намират мястото си там. Едно е сигурно, винаги ще си остане бившата първа дама, около която винаги ще се споменава България.