Искам да ти разкажа за едни хора…
Иван Ралчев, raltchev.info
Седнах в автомобила, затворих вратата, завъртях ключа и инстинктивно погледнах към огледалата. Десетминутната разходка из магазина ми поднасяше предизвикателство — да се измъкна ловко от паркинга, без да докосна наместилата се самодоволно и съвсем ирационално под ъгъл лъскава лимузина.
След няколко маневри и недобронамерени мисли вече бях на пътя към вкъщи. Подвластният ми на доказалия се във времето стереотип за собствениците на такива автомобили мозък усилено рисуваше образа на човека с аудито. На кръстовището обаче пред мен мина велосипедист — пресече елегантно и продължи по пътя си. А моите мисли се отклониха към 1bike и хората, с които се срещнах и чиито ръце стиснах през последните няколко седмици, макар и с грес под ноктите. Нека ти разкажа малко за тях и за повода за тези срещи. Така че и ти да забравиш за човека с аудито.
В началото на годината един мой приятел, Томи, мина през работилницата и каза, че велосипедът от детството му стои в мазето и събира прах. Попита дали да не ни го донесе, за да го постегнем и да го подарим на някое дете. Тогава в съзнанието ни се зароди това, което два месеца по-късно кръстихме “Колело за смет, за дете велосипед” — една кампания, с която решихме да съберем непотребни велосипеди и да ги постегнем, за да ги дарим на деца, които не могат да имат такива. Защото всяко дете заслужава дълго лято на две гуми и всички емоции, които само велосипедът може да създаде.
Един ден по-късно вратата на работилницата се отвори плахо и през нея влезе мъж в костюм. Попита ни дали работим, а след това ни каза, че идва заради кампанията ни. Двамата със Сашо го последвахме навън и стигнахме до кола с пловдивска регистрация. Иззад багажника се появи Балканче — велосипедът от неговото детство, запазен и готов да зарадва още едно дете.
А сега си представи как една майка влиза, за да ни запознае с двете си осемгодишни деца. След това се отдръпва от пътя им, а те едно след друго добутват велосипедите, които са карали допреди няколко минути, и казват, че ги оставят за другите деца. И си тръгват с усмивка. Дано сме успели да им благодарим в изумлението си.
Или как едно семейство ми се извиняваше, че са успели да съберат само един от обещаните два велосипеда в колата. Дошли по работа от Ямбол и не очаквали, че ще им остане толкова малко място.
Не мога да пропусна и няколкото имейла, които си размених с друг доброжелател. Вече бяхме напълнили всички складове с велосипеди над търсения брой — общо 50 по първоначални преценки, — когато той ни писа, че иска да се включи в кампанията. Помолихме го да изчака — в този момент имахме достатъчно велосипеди и не искахме да вземаме повече, без да сме сигурни, че ще зарадваме още някое дете. След известно време той писа отново, като ни изпрати и снимки, за да ни покаже, че велосипедът е почти нов и само трябва да сменим една дръжка и да напомпим гумите… А днес го донесе в работилницата…
Едва ли някога ще забравя името на човека, който в имейл ни поздравяваше, че сме събрали велосипедите, но и ни питаше дали сме помислили за каски. Не, не бяхме. И той каза, че със свои средства ще закупи каски за част от децата. От нас искаше единствено препоръка за електронен магазин, от който да ги поръча…
Това са само част от хората, с които “Колело за смет, за дете велосипед” ни срещна. Българи, които с думи и усмивка ни потупваха по рамото или просто ни благодаряха за идеята и усилията. Българи, които изваждаха старите велосипеди, поемаха разходите по транспорта им с куриер или личен автомобил, носеха ни звънчета, дръжки и педали, седалки и болтове, просто защото имат големи сърца и не се страхуват да споделят това, което притежават, с другите.
Ето тези хора трябва да помниш. Тези хора трябва да даваш за пример. И когато се чудиш как да започнеш деня си, сети се за тях и нека тяхната постъпка ти дава сили да продължаваш напред, за да направим по-добра своята България. Напук на хората, които не заслужават дори да ни правят впечатление.
Благодаря ви, добри хора!
Когато свършим с работата по велосипедите и зарадваме децата, ще си отдъхнем и на спокойствие ще разкажем всичко. Просто усетих нужда да споделя това по-горе още днес.
