Боян Бойчев
И тази година няма да има промяна в скалата за оценяване на матурите. За тройка стигат 23 точки. И вълкът сит, и агнето цяло. Родителите щастливи, учениците – весели.
От няколко години и учители, и преподаватели в университетите предлагат скалата да се промени – тройка да се пише за минимум 50 точки. Но глас в пустиня… Министри се канеха да въведат тази промяна, но дойдеше ли мигът на истината, тоест на изпита, изведнъж всички започваха да успокояват зрелостниците, че и тази година
скалата остава същата.
В същото време нацията ни става все по-неграмотна. Вече е нещо обикновено да видиш в менюто „капОчино“ и „фАстАци“, както и да разбереш, че „магазинА се охранява“ и в него продават „месТни деликатеси“. Да не говорим, че „вчера не видях НИКОЙ“, докато влизах в „Зградата“ и т.н. Това е само едната страна. Ами чуждиците, които масово и безпрепятствено превземат езика ни? Какво значи думата „мол“? От „молец“ ли идва, от „моля“ ли? Преди време чух зрелостник да казва, че на него името Гео Милев нищо не му говори, свързва го единствено с улица.
Разбира се, най-лесно е вината да бъде стоварена върху учителите. Те не са си свършили работата, те не са научили младите как се казва: „бяло“ или „бело“? Но така е най-лесно – учителите са свикнали да бъдат охулвани от родителите, които бдят да не би нещо да наруши
безметежното съществуване на техните дечица.
Да, предвидливо „Маминото детенце“ беше извадено от учебната програма преди няколко години…
Но как да мотивираш един ученик, който знае, че у нас и без образование може да се изкарат „добри пари“?
А Яворов и тази година, както всеки автор, паднал се на матура, затрудни зрелостниците. Почти веднага във фейсбук бе пуснат коментар, че половината ученици са писали не върху „Ще бъдеш в бяло“, а върху „ще смъркаш бело“. Щеше да е смешно, ако не беше трагично… То разкрива начина на мислене на поколението, което може и да не знае как се пише правилно „космонавт“, но прекрасно умее да се друса с наркотици. За което „кифла“ не значи изделие от тесто, а модел на поведение, който се възприема като пример за подражание.
Чудно ли е тогава, че една голяма част от дванадесетокласниците влизат в часовете по български език и литература с идеята, че им
трябват знания колкото за тройка.
– тоест 23 точки, което отговаря всъщност на базови знания от ІV клас. Те не без гордост заявяват, че не четат книги – защо ли, какво ли ще научат оттам? Улицата е по-добрият учител. А колкото до дипломата – така или иначе ще им я дадат. Ако трябва – дори насила ще им бъде сложена в ръцете. В краен случай на цена колкото месечната заплата на учител ще могат да бъдат закупени я отговорите на матурата, я някое модерно устройство, с което услужливи „приятели“ ще им ги продиктуват.
И тази година международно изследване в областта на образованието, поръчано от Европейската комисия, определи
българчетата като най-неграмотни в ЕС
Така ще бъде, докато скалата за матурите се определя след проверката на писмените работи и се наглася според получените резултати, за да няма повече от 4-5% двойки. Това е все едно спортист да се готви за световно първенство, но нормативът за участие да бъде определен едва след като квалификациите се проведат. Смешно, нали?
Та ако искаме учениците ни да бъдат по-грамотни, ако искаме да нямаме поредното загубено в прехода поколение, скалата за оценка на матурите трябва да се промени. Критериите – също. За тройка зрелостникът трябва да е постигнал 50% усвояване на материала. Вторият модул – интерпретативно съчинение или есе – трябва да бъде задължителен, а не както е сега – по желание. По-високите изисквания мотивират.
Знам, че е трудно едно такова решение, защото и във вузовете броят на студентите рязко ще намалее. Но кому са нужни неграмотни „специалисти“? И кога ще престанем да гоним единствено материалния си интерес? Нали става дума за нашите деца и за бъдещето на нашата нация?
Затова се надявам да се намери отговорен министър, който да има смелостта и доблестта да вдигне летвата. Така може би децата ни няма да са изкуствено „весели“, но ще се решат да отворят томчето със стихотворения на Яворов, за да разберат, че между секс за една нощ и любов има разлика. И да осъзнаят, че и любовта, и образованието са храм, в който могат да влизат само вярващите.