Какво става с германската икономика? Доскоро тя беше локомотив, който тегли след себе си цяла Европа, пише Дойче веле. Отскоро обаче този мотор взе да се задъхва. Какви са причините? Коментар на Хенрик Бьоме.
Започнат ли пророците да предричат розови перспективи, значи е дошло време сериозно да се загрижим. През последните месеци изследователските институти, германското правителство и МВФ в един глас твърдяха, че перспективите пред германската икономика остават блестящи. И това не беше учудващо, защото ситуацията беше именно такава: еврото – слабо, петролът – евтин, а лихвите – равни почти на нула.
Не е ли това идеалната смесица, от която се ражда икономическият подем? Никой обаче не обърна внимание на един детайл от тези прогнози, който гласеше: „Ако няма някакви извънредни обстоятелства!“
Тези „извънредни обстоятелства“ си съществуват от доста време насам: несигурното международно положение, вероятният край на бума с американския фракинг, покачващите се цени, засилващите се позиции на еврото, слабостта на бурноразвиващите се пазари – все фактори, които могат да задушат икономическия подем.
Това развитие обаче не е някаква изненада. Кой би могъл сериозно да разчита, че цената на петрола ще остане задълго ниска? През януари един барел суров петрол струваше под 50 долара, а днес цената му отново се покачи на 70. Еврото също се съвзе от своята слаба фаза и вече се котира за около 1,12 долара. Това засяга експортноориентираната германска икономика, макар все още тя да е отдалечена от истински болезнен проблем.
Факторите, които спъват
Изглежда, че агресивната парична политика на ЕЦБ започва да оказва влияние. Времето на евтинията изглежда отмира, цените отново започват да се повишават, макар и с малко. Скоро инфлацията ще достигне нива от два процента, към която се стреми ЕЦБ.
Въведеното в началото на годината минимално часово заплащане в Германия също има принос за това. Много услуги поскъпнаха – пътуването с такси – с 12%, посещението при фризьор – с 3,6%. С три процента се увеличиха и цените в заведенията за хранене.
А как се развиват доскорошните носители на надежда – бързоразвиващите се страни? Накъдето и да погледне човек – само проблеми: Русия страда от санкциите на Запада. Великанът Китай също отслабва, а Бразилия откровено гладува. Южна Африка не може да се изправи на крака, а Индия се крепи единствено от надеждата за успех на премиера Моди. При положение, че 40 процента от германския износ са предназначени именно за тези и други страни извън ЕС, става ясно защо германският конюнктурен локомотив понамали скоростта си през първото тримесечие на годината.