Различни подходи
Родни Бенсън, Le Monde Diplomatique
НАШЕТО изследване се опира на анализ на няколко хиляди статии и телевизионни предавания по въпросите на имиграцията, публикувани и излъчени във Франция и САЩ от началото на 70-те години на миналия век до средата на първото десетилетие на настоящия. Системно бяха проучени френските вестници Монд, Либерасион, Фигаро, Еко, Юманите, Кроа, Паризиен, както и информационните предавания на телевизиите TF1, France 2 и Arte. От другата страна на Атлантика анализът обхвана Ню Йорк таймс, Вашингтон поуст, USA Тoday, Дейли нюз, както и новинарските емисии на телевизиите ABC, CBS, NBC и PBS. Извадката включва сравними политически, финансови и популярни медии в двете страни.
След това проучихме рамките, в които журналистите разполагат своите гледни точки. За разлика от несъстоятелната двуполюсна оценка (между обективност и пристрастност), рамките позволяват да се види, че медиите подбират и подчертават едни аспекти на реалността за сметка на други.
Три от тези рамки описват имигрантите като жертви. „Хуманитарната“ рамка поставя на преден план икономическите, социалните и политическите затруднения, с които имигрантите се сблъскват. През призмата на „расизма и ксенофобията“ вниманието се насочва към нападките и дискриминацията по повод на национална, културна или религиозна принадлежност. Гледната точка „световна икономика“ вписва имиграцията в по-широк контекст и очертава бедността на международно равнище, проблемите на изостаналостта и неравенството, белег за което е миграцията от Юга към Севера.
Четири рамки обхващат гледни точки, според които имигрантите са заплаха:за трудовата заетост (с упрек, че отнемат от националните работни места или че дърпат заплатите надолу); за обществения ред (подчертава се измерението „сигурност“); за фискалната стабилност (безпокойство за предполагаемата цена, която данъкоплатците плащат за здравеопазването и обучението на имигрантите); и накрая – за националната сплотеност(културните различия – традиции, религия, език, като заплаха за националното единство и съгласието в обществото).
Други три рамки представят имигрантите като героични фигури. Подходът, който възприема като отправна гледна точка „културното разнообразие“, посочва, че различията са принос към националната общност. Гледната точка на „интеграцията“ сочи добрия пример на приспособилите се към приемното общество, както в гражданско, така и в културно отношение. И накрая, рамката „добри работници“ почива на принципа, че имигрантите „извършват дейности, които никой не желае“ (без да отчита непривлекателните за местните граждани фактори като ниските заплати). Всеки от тези различни подходи дава различен отговор на въпроса за имиграцията.
