Жак Атали: Франция бавно умира
Оказва се, че никакви статистически данни не заслужават доверие и човек може да се информира само от това, което се говори навсякъде.
Франция може да вярва, че все още е световна атракция, тя наистина привлича многобройни туристи, а специално тази седмица Кан става епицентър на световното кино. Тези хора обаче само идват и си отиват от най-красивата страна в света. Всъщност действителността е съвсем друга – Франция се обезлюдява.
Все повече от най-богатите французи напускат страната, привлечени /в зависимост от обема на богатството си/ от Женева, Лондон, Брюксел, Хонконг и дори Милано. Пенсионерите намират за най-добре да живеят в Мароко, където животът е по-евтин, или в Португалия, където не плащат данък доход в продължение на 10 години, ако пребивават в страната най-малко 6 месеца годишно. Или другаде. Нашите млади учени заминават в чуждестранни лаборатории – първо временно, но много от тях и окончателно, защото предпочитат да работят там, където им осигуряват средства за изследванията им, а не там, където такива средства няма. Същото става с най-добрите дейци на културата.
Ние нямаме с какво да се похвалим – 7 французи от общо 25 млади икономисти са излъчени от МВФ, но само един от тях работи във Франция. Подобно е положението и в редица други области. Финансовите ръководства на много големи компании имат всички основания да отидат в Лондон, където се намират големите играчи в тази сфера. Така че съвсем естествено всички френски предприемачи и особено най-младите се настаняват там, защото там намират всичко, което им липсва в Париж: финансирането, смелостта, бързото вземане на решения, близостта на всички партньори и данъчните облекчения. Така Лондон се е очертал като най-големия център на френските финансисти и предприемачи.
Нещо повече – поради съображения от данъчен характер другите членове на управителните съвети на тези големи предприятия също напускат Франция в посока Лондон, Бостън или Хонконг и заседанията на тези органи вече се провеждат в чужбина. И тъй като страната, където стават тези заседания, е последната страна, където предприятията уволняват служители и работници, уволненията ще растат във Франция включително в предприятията, които все още са френски.
Успоредно с това ние не правим нищо да привличаме чужденци. Никой не иска да говори за това, никой не го признава. Защото последиците от тази тенденция ще се почувстват със закъснение. Все едно човек да си пререже вените – отначало няма болка, след това заспива и накрая умира. С емигрирането на нейните живи сили Франция бавно ще умре. Затова тя трябва незабавно да се събуди и да стане привлекателна по всякакъв начин за всички, които искат сериозно да допринесат за нейното бъдеще. За тази цел тя трябва да се заеме с това, което пречи на младите да са облагодетелствани от своя труд, както и да даде предимство на създаденото богатство за сметка на наследеното. /БГНЕС
