ЕЗИКОВАТА политика е предмет на сериозни дискусии в международните организации. Макар по устав официалните и работните езици да са ясно определени (6 в Обединените нации, 24 в Европейския съюз), на практика постепенно се налага едноезичието, като вече почти без стеснение се говори за новия език за комуникация – „English lingua franca“. След като дълго време това положение беше представяно със съжаление за едва ли не неизбежно следствие от бюджетните ограничения, днес то сякаш се приема за естествено. Владеенето на английски представлява важен компонент в професионалната култура на международните организации. Привържениците му твърдят, че е станал международен език, а след като вече не се ползва само от родени англофони, той не представлява заплаха за езиковото разнообразие или равнопоставеността.
Привържениците на доктрината за „ново публично управление“, които се застъпват за английския като единствен език, изтъкват, че налагането му ще спре неудържимото повишаване на разходите. Анализът обаче показва, че този аргумент е несъстоятелен. Евросъюзът, при най-строг официален режим по отношение на работните езици, изразходва годишно около 1,1 милиарда евро за езикови услуги. Това е по-малко от 1% от бюджета, 0,0087% от брутния вътрешен продукт, 2,20 евро на жител на ЕС, или 2,70 евро на европейски гражданин над 15-годишна възраст. Дори при опасност от увеличение на разходите, отделянето на по-малко от 0,01% от БВП не би могло да се смята за икономически непосилно.
Освен това ограничаването на разноските, с което се оправдава въвеждането на английския като единствен, се основава на бюджетните отчети на съответните организации. Те включват само първичните преки разходи (писмени и устни преводи) и първичните непреки разходи (свързани с езикови услуги общи разноски), които се поемат от самите институции. Ако се прилагат само тези критерии, може да се „докаже“ погрешно, че едноезичието е по-евтино от многоезичието. В действителност обаче себестойността на езиковия режим може да се прецени реално само ако се вземат предвид вторичните и неявни разходи както на дадената организация, така и на всички заинтересовани участници. Намаляването или премахването на преводите например не ги прави по-малко необходими. Те просто ще трябва да се извършат другаде и съответно ще се превърнат в разход за другиго.
Стартираната през 2014 г. нова програма на ЕС за образованието, обучението, младежта и спорта „Erasmus+“ предоставя доказателства за нежелателните последици от гореспоменатото прехвърляне на разходи. В противоречие с езиковия правилник на ЕС, ръководството по програмата излезе най-напред само на английски, а на други езици беше преведено едва след крайния срок за подаване на документи от първия цикъл кандидатури. Стигна се до почти същото положение, до което би довело официалното признаване на английския като единствен. Въпросният документ беше преведен на няколко езика (не на всички), с нееднаква степен на подробности, според възможностите на различните звена (министерства, университети, асоциации, частни фирми…). Преводите бяха непълни, с разлики, а понякога и с противоречия на отделните езици. Големият брой дубликати пречеше да се открие точната информация. Така първоначалната липса на превод доведе до объркване и умножаване на разходите. Само англоговорещите се възползваха от създадената ситуация и от възможностите на програмата.
Езиков гаф на председателя на Еврогрупата
АКО приложим сравнителния анализ на едноезичието и многоезичието и към двете посоки на комуникацията (изразяване и разбиране), разликата в разходите рязко нараства. И тук именно Европейският съюз предоставя най-ясния пример. Сега материалите се превеждат на 24 езика и всеки гражданин на Европа избира на кой от тях да се обърне към евроинституциите. Това позволява пряка комуникация и дава възможност на всеки европеец да участва в обсъжданията по важни финансови или политически въпроси. Следователно, тази многоезична политика се явява гарант на демократичния процес. По последни проучвания, ако английският стане единствен работен език на ЕС, усвояването му до степен, която да осигури равнопоставеност на всички държави в общоевропейските дела, би струвало годишно около 48 евро на глава от европейското население. Като изключим факта, че обучението би отнело дълго време и че нищо не доказва неговата осъществимост, продължаваме да стоим твърде далеч от 2,70-те евро на съществуващото европейско многоезичие, колкото и несъвършено да е то.
Един куриоз обобщава еднакво добре както финансовата цена на грешките и неточностите при ползване на английския като чужд език, така и политическата цена, която се заплаща за трудностите в разбирането и изразяването при преговори на „наложен“ чужд език. През март 2013 година председателят на Еврогрупата, холандецът Йерун Диселблум, отговори на въпрос на британския Файненшъл таймс, че спасителният план на ЕС за Кипър може да се счита за възпроизводим модел. С думите си той предизвика спад на еврото и на банковите акции. Изказването, в противоречие с позицията на Еврогрупата, се дължало на езикова грешка. Диселблум не се осмелил да признае, че не познава смисъла на английската дума template („модел“ – на информационен език), заради което не разбрал правилно въпроса и объркал отговора.
Цифрите опровергават глобалните икономически предимства на едноезичието. За британци или ирландци обаче изгодите от него са неоспорими. Родените англофони се радват на привилегирована позиция в области като устен и писмен превод, издателска работа, образование или образователни пособия. След като английският им е роден език, те могат да развиват дейностите на съответната организация по-успешно и с по-малък разход. Това стратегическо преимущество им осигурява де факто значителни спестявания, които могат да инвестират другаде в своя полза. Подобно невъзможно за компенсиране явление нарушава равновесието между държавите и равенството между европейските граждани, които играят централна роля в многостранните политики. През 2001 г., по данни на Британския съвет, стойността на продуктите, свързани с английския език, е възлизала на 13 милиарда евро. През 2005 г. Висшият съвет за европейските училища поръча доклад, в който подробно се изследва тази сума. Като се взимат предвид растежът на номиналния брутен вътрешен продукт, получените мултиплициращи ефекти и приходи, се оказва, че привилегированите пазари са на стойност 8,4 милиарда евро, спестените усилия за устен и писмен превод – 2,2 милиарда, а спестяванията от чуждоезиково обучение – 6,4 милиарда. През 2014 г. този ефект в полза на Великобритания, поради господстващата роля на английския език, беше преизчислен и се оказа, че е достигнал 21 милиарда евро.
Под въздействието на „новото публично управление“ бюджетните съображения поглъщат дебатите по езиковите режими, въпреки политическата важност на въпроса. През 1998 г. Бутрос Гали, бивш генерален секретар на ООН и тогава председател на Международната организация на франкофонията, заяви: „Главното основание да подкрепяме многоезичието е зачитането на равенството между държавите. Всички знаем, че да се задължат международните служители, дипломати или министри да се изказват на чужд за тях език, означава да бъдат поставени в неравностойно положение. Това ги лишава от възможността да си служат с нюанси и изтънченост, с което се правят отстъпки на онези, за които въпросният език е майчин. Знаем също, че сходни на пръв поглед понятия често се различават в различните цивилизации. Думите са израз на определена култура, на начин на мислене и на даден светоглед. Поради всичко това вярвам, че както демокрацията на една държава почива на плурализма, демокрацията между държави следва да се основава на многоезичието.“
Проучване на сайтовете на международните организации доказва, че повечето от тях страдат от едноезичие, с присъщите му културни и идейни последици. От 30-те децентрализирани агенции на ЕС, 21 представят интернет страницата си единствено на английски език, 5 показват известно многообразие, но все пак дават предимство на английския, и едва 4 са истински многоезични. В най-различни ресори, като тези на Европейския банков орган (ЕБО), на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER) или на Европейската агенция за отбрана (EDA), за да си осведомен, трябва да знаеш английски. Да не говорим за периодичните доклади за ислямистката опасност за Европа, които Европол публикува само на английски…
Въпрос на светоглед
В СВЕТОВЕН мащаб се наблюдават недвусмислени признаци за съществуването на безспорна културна и идейна хегемония. Известно е, че от 80-те години насам МВФ и Световната банка налагат навсякъде по света система на икономическо развитие, основана на неолибералната идеология, независимо дали става дума за Латинска Америка, Югоизточна Азия или Южна Европа. Безпокойство буди и последователното изместване на международното наказателно правосъдие към модел, в който се дава приоритет на юриспруденцията на common law (общо право, наричано още прецедентно право – бел. ред.). Могат да се приведат още много примери. Как тогава да се изненадваме от страховете на гражданите по отношение на многостранните институции.
Едноезичието е израз на определен светоглед и важен показател за геополитическото съотношение на силите в глобален мащаб. Ограничаването му ще означава, че народите са способни да взаимодействат в хармония, като зачитат своите различия.
