Как Кремъл инструментализира 9 май

Тазгодишното честване на победата над нацистка Германия се различава много от честванията преди 5 години, пише Дойче веле. Защото този път Кремъл инструментализира историята, за да легитимира намесата си в Украйна, твърди Инго Мантойфел.

Втората световна война приключи преди 70 години с капитулацията на Германския Райх. Само че тазгодишните тържества по повод победата над нацистка Германия преминават в сянката на сложните отношения между Европа и Русия.

Кой е фашист?

Източна Украйна се намира в едно аморфно състояние между войната и мира, като основната причина за това е агресивната дестабилизираща политика на Кремъл. А с анексията на Крим, Москва наруши принципа на ненакърнимост на границите. Така руската политика постави под въпрос създадения след края на Студената война европейски мирен ред, залегнал в Парижката харта от 1990 година. Нещо повече дори: Кремъл оправдава действията си в Украйна с някаква битка срещу „фашисткото и превратаджийско правителство“ в Киев. От месеци насам направляваните от Кремъл медии набиват в главите на руснаците и на част от чуждестранната публика, че след падането на авторитарния режим на корумпирания украински президент Виктор Янукович властта в Киев са превзели „фашистки политици в сътрудничество с американските тайни служби“.

Победа!

70-годишнината от победата над нацистка Германия идва в подходящ момент за кремълското ръководство. Още по съветско време Москва използваше триумфа над Германия във Втората световна война, за да се представи като морален победител – въпреки сталинистките престъпления и комунистическата диктатура. Никой не оспорва значителната роля на Съветския съюз за победата над Хитлер. Но недиференцираният поглед върху този период от историята пречи да се направи критична оценка на най-голямата катастрофа на 20 век.

Кремъл инструментализира силната символика на победата и в постсъветско време. А тази година това е особено осезаемо. Чрез победата над нацистка Германия преди 70 години, руското ръководство се опитва да легитимира както настоящата си намеса в Украйна, така и антизападната си политика. Военният парад на Червения площад на 9 май ще бъде връхната точка на тази конфронтационна нагласа.

Кой ще отиде на Червения площад?

Затова е правилно, че най-важните западни политици отказват да присъстват на парада. По този начин те казват едно: с украинската си политика Русия се самоизолира в международен план. А фактът, че в парада на Червения площад ще участват неколцина чуждестранни политици, както и военни части от Китай, Индия и Монголия, не променя нищо в това отношение.

Разликата между сегашното честване на победата и честванията преди пет години е огромна: по повод 65-годишнината от победата във Втората световна война, в Москва пристигнаха водещи политици от цял свят. Във военния парад на Червения площад участваха дори американски и полски войници. Нещо немислимо при актуалния политически климат. И е жалко, че сега Русия злоупотребява със 70-годишнината от победата над националсоциализма, за да легитимира агресивната си политика срещу съседна Украйна.

Сигналите, които изпраща Берлин

Въпреки всичко това Германия е твърдо решена да покаже, че съзнава своята вина и отговорност за страданията, причинени на милиони руснаци. Затова и участието на германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер във възпоменателните тържества във Волгоград (бившия Сталинград) е правилен и важен сигнал за тъй желаното помирение между германци и руснаци. За германците името Сталинград е символ на престъпленията и жестокостите, причинени от нацистите на руския народ. И фактът, че външният министър Щайнмайер посещава именно Волгоград, е израз на убеждението на модерна Германия, че войната и конфронтацията никога повече не бива да се разглеждат като възможност за решаване на политическите различия.

Същото послание ще отправи и германската канцлерка Ангела Меркел на 10 май, когато заедно с руския президент Путин тя ще положи венец на гроба на Незнайния войн край стените на Кремъл. Двете посещения са много важен сигнал към руснаците. Сигнал, че Германия и Западът не търсят конфронтация с руския народ.