По-леко със скока

Владимир Николов

Преди дни спортният министър Красен Кралев с патоса на стар физкултурник бодряшки заяви, че трябва физическото възпитание отново да залегне в бита на подрастващите. Бившият лекоатлет припомни тъжната статистика, че над 1000 училища в страната са без физкултурни салони и това обрича учениците да спортуват само през топлите месеци в училищните дворове. Кралев като вещ финансист осчетоводи, че за изграждането на училищните салони са необходими 200 млн. лв., но сам призна, че не е ясно откъде ще дойдат тези средства. И за какъв период.

Пожеланията са хубаво нещо, пожелателното мислене – не. Проблемът с липсващите физкултурни салони е наличен с изграждането на самите училища. Все пак прави чест на министъра, че възкреси наболелия проблем, лежерно отминаван от предшествениците му. Спортът ни креташе по инерция от годините, когато бе държавна политика…

От онези години останаха недостроени училищни физкултурни салони, чиито скелети стърчат повече от четвърт век. Не е ясно колко са в сметките на министъра за ново строителство и за чия сметка професионални треньори ще водят заниманията в прословутия трети час по физическо възпитание.

Навремето треньори минаваха през училищата, за да подбират бъдещи спортисти. Ако сега специалистите ще водят занимания веднъж седмично, за да градят спортните навици на подрастващите, това пак ще е само демонстрация на загриженост. Същата, каквато прояви предшественичката на Кралев. Тя възнамеряваше да строи спортни комплекси в села с минимално, въззастаряващо население. За да се наместят някакви пари, осигуряващи вероятно и тлъсти комисиони.

Иначе народът го е казал: „Не казвай „хоп“, преди да си скочил!“ В спорта. И не само.