Отношенията Москва-Вашингтон и новият дневен ред за Източна Европа
Доц. Алексей Фененко, в. „Независимая газета“
За затоплянето на руско-американските отношения е необходимо преустройството на Източна Европа.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров посочи, че Русия е готова да изгражда отношенията си със САЩ при две условия: равноправие и отсъствие на натиск. В момента диалогът между Москва и Вашингтон изглежда малко вероятен. Но в руско-американските отношения обективно възниква нов дневен ред – проблемът за военната сигурност в Източна Европа. Този дневен ред ще стане централен след смяната на администрацията в САЩ през януари 2017 г., независимо от това кой ще стане президент – републиканец или демократ.
Причините за това са две обстоятелства. Първото – окончателното разпадане на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа /ДОВСЕ/. Между Русия и НАТО повече не съществува система за флангови ограничения при разгръщане на военните групировки. Второ – започващата милитаризация на Балтийско-Черноморския регион. В Основополагащия акт от 1997 г. НАТО заяви, че няма намерения да разгръща големи военни контингенти и ядрено оръжие на територията на своите нови членки. /В замяна Русия заяви, че не възнамерява да заплашва сигурността на новите членове на Северноатлантическия алианс/. Срещата на върха в Уелс през 2014 г. показа частичния отказ на НАТО от тази стратегия.
Междувременно Основополагащият акт „Русия-НАТО“ ще стане на 20 години през 2017 г. В предишния си вид той едва ли ще бъде удължен. По-скоро руската и американска дипломации ще започнат преговори за неговата реформа. Затова е важно Русия предварително да обмисли характера и същността на преговорите.
Москва едва ли ще може да попречи на разполагането на военни контингенти на НАТО в „междуморието“, но е по нейните сили да постави въпроса за статута на четири държави: Финландия, Украйна, Молдова и Грузия. Териториите на тези страни обективно попадат под възможните флангови ограничения за разгръщането на големи военни групировки. Решението на проблема може да бъде свързано с предоставянето на статут на неутрални държави в обмяна неразполагане на тяхна територия на чужди военни бази. За осигуряването на безопасността страните ще трябва да извадят пред скоби проблема със замразените конфликти.
Този вариант не е толкова фантастичен, колкото изглежда на пръв поглед. Съвременна Европа знае три модела на неутралитет. Първият – неутралитет на Швеция, установен с едностранен закон от местния парламент. Втория – неутралитет на Финландия, установен по силата на съветско-финландския договор от 1955 г. Третият – неутралитет на Австрия, гарантиран от държавите-победителки във Втората световна война със специален договор през 1955 г. Австрия, за разлика от Швеция и Финландия е задължена да бъде неутрална държава в резултат на външно решение. Всичките три варианта са напълно възможни за буферните страни.
При Молдова за предпочитане е австрийският вариант. Най-големият проблем за тази страна е политиката на Румъния, което през изминалите 12 години се усили в посока на обединение с Молдова /“юнионисти“/. Този подход предизвиква страхове в Приднестровието и Гагаузия, които не желаят да бъдат под властта на Букурещ. Неутралният статут на Молдова трябва да предвижда отказ от обединение с Румъния в обмяна на продължаването на диалога с Приднестровието за формата на отношения в рамките на единна държава /както беше предвидено в Московския меморандум от 1997/. Великите сили трябва да гарантират, че територията на Молдова няма да бъде поделена между Румъния и Украйна.
За Украйна като голяма държава най-подходящ е шведският модел. Върховната Рада отмени през 2014 г. извънблоковия статут на страната. Но при наличието на два териториални проблема вероятността на възможното пълноценно членство на Украйна в НАТО е нереалистично. Възстановяването на неутралния статут на Украйна е възможно при условие, че Русия и НАТО недвусмислено заявят намерението си тя да бъде такава. Не е изключено, за Украйна като мост между Русия и НАТО да бъде въведен особен режим на разгръщане на въоръжените сили.
За Грузия, точно обратното, за предпочитане е финландският вариант. Тази страна се намира в сходна с Украйна ситуация. Нейното членство в НАТО е невъзможно при наличието на два териториални конфликта – в Абхазия и Южна Осетия. Алтернативни могат да бъдат два варианта. Първият – споразумение за неутралния статут на Грузия чрез договори с Русия и НАТО при изключване на проблемите за Абхазия и Южна Осетия. Вторият – сключване с НАТО на договор за сигурност при условие, че той не се разпространява на Абхазия и Южна Осетия и признаване на договорите на Русия с тези две републики.
В отделен пункт страните могат да потвърдят неутралния статут на Финландия. В момента няма международно споразумение, което да гарантира нейния неутралитет. Междувременно в навечерието на Уелската среща в медиите се обсъждаше възможността за сключването на Хелзинкско споразумение за военна партньорство с НАТО. Потвърждаването на финландския неутралитет ще намали възникващото огнище на напрежение в Балтийско море.
Подобен дневен ред за руско-американски диалог може да изглежда наивен. Но алтернативата е милитаризация на Балтийско-Черноморския регион. При наличието на голям брой конфликт това ще увеличи риска от военен сблъсък между Русия и НАТО. По тази причина предметният руско-американски диалог е невъзможен без обсъждането на проблемите на военната сигурност в Източна Европа. /БГНЕС
