Пай се, Европо, идеме!
„Наздраве, хайде да направиме една изложба“, казал този, който имаме като министър на културата на свой френски колега и той кандисал да покориме Париж с онова, с което разполагаме, бидейки разпрострени връз три култури.
Ставащото в момента с това, което имаме като управление и в онова, с което разполагаме като територия, ако се беше случило в определен времеви период, щеше да доведе до разширяването на „Пази, Боже, сляпо да прогледа“ до многотомна поредица с отворен край; Джоузеф Хелър щеше да пренапише „Параграф 22″; Кафка кротко щеше да се свие в килера и да се засрами от себе си; Йожен Йонеско пък щеше да се отдаде на кротки пътеписи и може би на писането на любовни романи в стил Розамунде Пилхер. И така нататък.
Добре, ясно ми е, че ако не беше Вежди Рашидов да сбъдне отколешната мечта на Людмила Живкова, днес кукузелите щяха да пеят по селата. Сега не знам искам или не искам това, което имаме като културен министър, да се сети за библиотеките, с оглед на грижата, която положи за българското музейно дело и привличането на чужденци за културен туризъм.
Пояснявам. По време на Людмила Живкова беше често срещано явление като идеш на музей с тракийско съкровище в него, да завариш негови снимки и табела, която би могла да се систематизира с „Тук имаше златна амфора“. Пътят, на който Единствената и Незаменимата някога удари първа копка, беше щедро продължен от Божо Професора, който събра в НИМ де що не беше още събрано и по този начин допълнително лиши съответните местни музеи от артефакти, които да показват на туристите.
Сега тази изложба, заради която онова, което имаме като културен елит, се бие в гърдите и гръмко оповестява „Булгар! Булгар!“ и която била нещо много хубаво, безпрецедентно и не знам си още какво, означава, че поне още осем години (по изчисления на Божо Вампира по прякор Професора) българските музеи ще показват реплики и снимки, което пък обяснява драмата с евентуалната предстояща липса на лумпентуристи, които не идват тук, за да гледат тракийски златни съкровища, а вместо това прихождат заради алкохолни турове, балконинг и безразборен секс. Щото не знам какво точно ще гледат нормалните туристи в България. Сборяново да речем (докле Вежди не каже на английския си колега „Наздраве, искаш ли да пренесем няколко могили около Стоунхендж, найш ли колко яко ще стане“), а после може би Драгоманското блато.
Което пък напълно оправдава дисниленда пред Леденика и бутафорията около Ново село. А аз някога се възмущавах на пластмасовите палми на плажа на „Рапонги“. Боже, колко наивна съм била.
