Средиземно море стана гробница на европейските ценности

Реми Пиет, телевизия „Ал Джазира“

Безразличие, алчност и цинизъм предизвикаха по-рано тази седмица смъртта на 800 имигранти в Средиземно море.

Трагичната смърт на анонимни бежанци, бягащи от мизерията и зверствата с надежда за по-добър живот, се добавя към все по-зашеметяващата аритметика за поне 1700 души, загубили живота си от началото на годината. Месец април е свидетел на повече смърт, отколкото 2012 и 2013 г., взети заедно – 1200. От началото на годината средно на всеки два часа умира по един бежанец.

И все пак изброяването на пострадали и списъка на импровизирани съдове, потъващи в бездната, явно стигат до нечуващи уши. Докато средностатистическите граждани остават със седмици пред телевизионните екрани заради единични случаи на самолетни катастрофи през последните две години, ежеседмичното потъването на анонимни тъмнокожи бежанци, опитващи се мирно да пресекат граници при злоупотреби на престъпни трафиканти, бива посрещано с мълчание и безпокойство.

Средиземно море се превърна в гробище и отговорът на европейските политици е мотивиран основно от егоистични, ако не и националистични, парични съображения.

Последователността на хуманитарни катастрофи подчертава отново липсата на солидарност от страна на ЕС както към съседните страни, така и към самите си страни членки.

Благотворителна отговорност

Броят на жертвите драстично се увеличи през последните няколко месеца не само поради увеличаване броя на желаещите да избягат, но и защото ЕС се отдръпна от своята благотворителна отговорност и ценности.

След трагедията, причинила смъртта на 360 палестинци и сирийци край Лампедуза през октомври 2013 г., италианското правителство започна амбициозна програма с кодовото име Mare Nostrum. От удавяне в Средиземно море бяха спасени 150 000 бежанци. Фактът, че разходите по програмата бяха посрещнати само от Рим без никаква европейска финансова подкрепа, е демонстрация на егоизма от страна на държавите от ЕС.

Цинизмът и егоизмът стигнаха до връхна точка, когато разходите бяха определени като твърде високи за италианския бюджет и европейските партньори бяха призовани да окажат помощ. Великобритания оглави усилията за свиване на програмата от спасителни операции само до гранични патрули с аргумента, че инициативата Mare Nostrum води, макар и непреднамерено, до „привличащ фактор“ и окуражава повече бежанци да тръгват на път.

Този претекст е заблуда. Тежестта на хуманитарната криза в Сирия и в бежанските лагери е такава, че бежанците са готови да предприемат пресичане на морето независимо от риска.

Европейските лидери, заслепени от краткосрочни бюджетни съображения, пропускат да осъзнаят, че сме изправени пред най-лошата бежанска криза от Втората световна война. Не страдат и от тежка загуба на памет. В края на икономическата криза през 30-те години на миналия век испанците се облагодетелстваха от френската щедрост за спасяване на политическите бежанци републиканци по време на гражданската война на испанския полуостров.

А как би изглеждало бъдещето на Европа, ако британците по същия начин бяха затворили Канала за френските бежанци, бягащи от варварското нацистко прокуждане през 1940 г.?

ЕС загуби душата си

Вместо да даде амбициозни отговори на конфликтите, дестабилизиращи сигурността на неговите съседи, ЕС просто загуби душата си. Докато непрекъснато твърди, че е рай на демокрацията и либерализма, общността отхвърля още в морето всеки мъж, жена, дете, които бягат от диктатура и ниско развитие.

Около 20% от бежанците са от Еритрея. Те бягат от един от най-кървавите и авторитарни режими, подреден на 180-то /и последно/ място в класацията на „Репортери без граници“ за свобода на словото.

По ирония на съдбата ЕС изглежда по-скоро е готов да финансира проекти, спретнати от еритрейския диктатор Исаяс Афверки, които създават шепа работни места, отколкото да използва парите за предотвратяване на жертвите. „Факторът на привличане“, размахан от британците, е в най-добрия случай претекст за егоистична алчност и националистически популизъм, доколкото европейските лидери знаят много добре, че докато корените на миграцията /граждански войни, мъчения, гонения/ не бъдат премахнати, бежанският поток няма да спре.

Никой не напуска родината и семейството си с удоволствие. Отговорът на проблема може да дойде само чрез подкрепа за устойчиво и всеобхватно местно развитие и една амбициозна външна политика.

От политическа гледна точка изтъкването на националния егоизъм в крайна сметка може да попречи на пакт за солидарност. От икономическа гледна точка това е демонстрация на отсъствие на визия и дългосрочни инвестиции, което се изразява в сегашните трудности.

Европейците демонстрират своето малодушие към Африка в момент, когато китайците и американците умножават своите често печеливши двустранни инвестиции на континента, които бележат среден растеж от 5,2 % за миналата година.

Мигриращите популации биха могли да дадат глътка въздух на либералните и демократични стремежи, което би могло да издърпа ЕС далече от остарялата ксенофобия, към която насърчават разрастващи се крайнодесни партии. Доколкото лидерите не успяват да се издигнат до нивото на своята историческа отговорност, национализмът, егоизмът и краткосрочните изборни съображения скоро ще доведат до рухването на Европа с такава скорост, с каквато потъва бежанска лодка в Средиземно море. /БГНЕС