ЗА РАЗЛИКА от повечето европейски страни частните радио- и телевизионни канали в Гърция имат т. нар. временни лицензи от 1989 г. За тях те не са платили нито стотинка на държавата.
Преди няколко години журналистът Пасхос Мандравелис обобщи положението така – функционирането на гръцките медии не се вписва в пазара на информацията, а в „пазара на политиката“. Близостта на двата свята лъсна през ноември 2011 г., когато Пантелис Капсис, директор на всекидневника Неа, напусна поста си, за да се включи в правителството на бившия банкер Лукас Пападемос. Както подчерта тогава журналистът Никос Смирнайос, фамилията Капсис съвсем не изчезна от света на информацията – Манолис, братът на Пантелис, „всяка вечер се изявяваше в информационната емисия на канал „Мега“, където в качеството си на политически коментатор поддържаше същото това правителство“.
Днес на население от приблизително единадесет милиона жители се предлагат не по-малко от тридесет национални всекидневника и седмичника, десетина всекидневни спортни вестници, шест частни телевизионни канала (плюс два национални) и сто и петдесет местни канала, без да се броят близо хиляда радиостанции. Очевидно е, че всички тези медии не могат да съжителстват едновременно и автономно. Още повече че рекламният пазар, който осигурява част от ресурсите, следва кризата в страната и е в процес на разруха.
Истината е, че печатът агонизира. Един от главните всекидневници – Неа, близък до гръцката социалистическата партия (ПАСОК) – се продава едва в осемнадесет хиляди екземпляра на ден. Елефтеротипия, друг исторически вестник, изчезна в началото на кризата. Тиражът на седмичниците падна от над милион и половина екземпляра на около шестстотин хиляди. Повечето от предприятията, свързани с печатната преса, работят на загуба и половината продажби на всекидневниците зависят от промоционалните предложения за седмицата: талони за намаления, лотария с печалби от няколко хиляди евро и т.н.
При тези условия собствениците на медиите, най-големите богаташи в страната, главно корабопритежатели, които не плащат данъци, не очакват печалби от инвестициите си в пресата. Притежаването на издателска група обаче им осигурява политическо влияние, което помага да печелят обществени поръчки. Например, групата „Пегасус“, която издава всекидневниците Етнос и Прото Тема, принадлежи на фамилията Боболас, специализирана в строителството на сгради и инфраструктура и главен бенефициент на обществените строителни поръчки през последните двадесет години.
Още в началото на кризата медиите се съюзиха с политическите елити, за да улеснят маскирането на икономическата реалност в страната (за което бе спомог¬нала инвестиционната банка „Голдман Сакс“), а също и за да прикрият мащабите на корупцията. Те подкрепиха програмата за строги икономии, наложена от „Тройката“ (Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия). Още повече че голяма част от препоръчаните мерки отговаряха на техните предпочитания.„Групата ДОЛ [Ламбракис прес груп] бе сред първите, които въведоха една от главните мерки, наложени от „Тройката“ – отмяна на колективните трудови договори по отрасли в полза на фирмените договори, уточнява Смирнайос. Така тя успя да наложи намаление от 22% на заплатите на своите служители.“
Всичко, което можеше да доведе до дискредитиране на програмата на СИРИЗА, срещаше широк отзвук. През 2013 г., например, големите телевизионни канали излъчиха видеоматериал, в който ръководна фигура от коалицията, обявила се срещу икономиите, заявява: „Ще излезем от еврото!“ От тази реч обаче беше отрязано уточняващото продължение: „… само и единствено ако [германската канцлерка Ангела] Меркел ни изгони.“Трябваше СИРИЗА да заплаши каналите със съдебно преследване, за да спрат да излъчват това осакатено изказване. Всички анкети показват, че повечето гърци не подкрепят евентуален отказ от единната валута.
Освен икономическо възраждане на страната програмата на СИРИЗА предвижда „демократично възраждане“, което минава през регулиране на сектора на медиите. А това отличава коалицията от другите гръцки формации. Така тя се ангажира да накара аудиовизуалните компании да заплатят временните си лицензи. А ако им бъдат предоставени за постоянно, това ще става със задълбочен контрол на състава на капитала, на произхода и жизнеспособността му и на евентуалната му несъвместимост с други инвестиции. Мярката би могла да промени картината. Повечето канали оцеляват благодарение на заеми, отпуснати при благоприятни лихвени проценти от банките с благословията на предишните правителства. И ето изненада – след избирането на Алексис Ципрас големите канали като че ли промениха отношението си към него и вече говорят за новото правителството по не толкова язвителен начин…
Друг ключов въпрос е националното радио и телевизия (ERT), което бе затворено на 11 юни 2013 г. от правителството на Андонис Самарас. Едно твърдо ядро от служители, обединени в профсъюз и вярващи в евентуалната победа на СИРИЗА, отхвърли предложението на старото правителство ERT да възобнови работа след орязване на една трета от състава му. След като бе прогонена с полиция от офисите на канала през декември 2013 г., тази група създаде самоуправляваща се структура, която претендира за името „истинско ERT“. Много журналисти и технически персонал все пак я напуснаха, тъй като не бяха съгласни с авторитарните маниери на бившия председател на синдиката и непрозрачния му начин на управление на стачната каса. В резултат на това разцепване се появиха две отделни структури. Към тях впрочем не принадлежат повечето бивши служители на ERT, жертва на „Тройката“ (орязала помощите им за безработни) и на конфликта с колегите и политическите партии.
СИРИЗА обеща да отвори отново ERT, но като че ли не бърза, въпреки че ще внесе проектозакон в края на месеца. Тя не последва синдикатите, които изискваха да се възстанови точно същата структура, и предпочита да се създаде на нова основа орган, различен от държавното предприятие от едно време.
