Самооценяване

Иван Стамболов sulla.bg/

На пръв поглед българите имат високо мнение за себе си. Те са изобретили компютъра, от който американците направиха луди пари, техните оперни гласове са най-звънки и най-добре пасват за оперите на италианците, тук и само тук става киселото мляко и розовото масло ухае омайно. Нашите деца са най-добрите математици в света (не знам какво им става като пораснат) и печелят всички олимпиади. Бербатов и Стоичков са българи и българска народна песен се рее из космоса.

На втори поглед обаче българите сякаш имат комплекс и това личи даже в гордостта им. Гордеят се, например, че Бисмарк нарекъл българските войници „прусаци на Балканите“. Подобна гордост изпитват и от това, че България е „Швейцария на Балканите“. Че Стефан Данаилов е българският Ален Делон, че Васил Петров е българският Франк Синатра и че еди-кой-си е българският Елвис Пресли. Ех, колко по-гордо щеше да бъде, ако германските войници бяха „българи в Прусия“, а Швейцария – „България в Алпите“! Ако викаха на Ален Делон френския Стефан Данаилов, на Франк Синатра – американския Васил Петров и на Елвис Пресли – американския еди-кой-си. Но не викат и затова българите, гордеейки се, сякаш мислят за себе си като за втора ръка люде.

А дали пък грешката не е в това, че българите търсят гордост там, където не е нужно? Дали не са прихванали тази зараза от Големия брат, който си има Буратино, за да не е по-долен от италианците с техния Пинокио, и си има д-р Охболи, както англичаните си имат д-р Дулитъл? Със сигурност българите има и с какво друго да се гордеят, освен това, че някой се обличал като Елвис Пресли, а друг пеел като Франк Синатра. Могат, например, да се гордеят с археологията и културното наследство по земите си.

През изминалата светла седмица ние, простите граждани, проследихме как други прости граждани изложиха в Париж археологически находки от тракийско време. По този начин ни дадоха повод са се гордеем, ако не с това, което сме създали, то с това, което сме намерили. Разбира се, киселите мърморковци веднага извиха на умряло. Че какво пък толкоз! – аргументираха се те. Такива изложби в Лувъра се откриват всяка седмица, пука му на някого! Тълпите отпред чакали да влязат, не за да видят главата на Севт, а цукалото на Луи XIV (а японските туристи даже и да го снимат с таблетите си). Затова и никой не ни е обърнал внимание (което не е вярно), а във френските медии нищо не пишело за събитието или ако пишело, това били по няколко конюнктурни изречения (което също не е вярно). Шумотевицата не била по света, а само у нас и то преобладаващо във вестника на Валерия Велева, на която ѝ било платено да отразява и славослови. Не уведомили лично кореспондентите на българските списания, а на Йоан Кукузел му дали валута само колкото за кроасани.

Тъпо е, когато се оплюват очевидно хубави и полезни неща. Изложбата на тракийска археология в Лувъра безспорно е хубаво и полезно нещо, независимо дали PR-ите са били кадърни или некадърни и дали са си пратили прессъобщението навреме или изобщо не са го пратили. Без значение с кого се е напивал Вежди Рашидов и дали някой някога ще прочете книгата на Валерия Велева. Същите хора, които не спират да повтарят: „Че как искате някой да ни уважава, как искате да идват богати туристи у нас, като не правите нищо за имиджа на страната? Че направете нещо, де!“, същите тези хора сега броят командировъчни и пресмятат кое посолство се е изложило повече – дали българското в Париж или френското в София.

Тъпо е обаче и поведението на официалната пропаганда. Критиците на Бойко Борисов и Вежди Рашидов нямаше да кажат, че изложбата е зле отразена във френските медии, ако официалната пропаганда не им беше казала от своя страна, че изложбата е изключително и невиждано събитие. Да, като за изключително и невиждано събитие вниманието на световната общественост е обидно слабо. Но пък си е точно такова, каквото се полага на една свежа и интересничка изложба. Такава свежа и интересничка изложба не се съпровожда от министър-председателя на страната, в която е изкопана. Не се съпровожда и от тълпи бизнесмени, платили си, за да ги покажат на френски инвеститори, които, види се, очаровани от главата на Севт, ще развържат кесиите и ще се наредят на опашка да стават партньори на своите по-бедни, но иначе горди събратя по бизнес. Най-накрая не се съпровожда и от средновековни хорове, които възпяват събитието под арките на Парижката Света Богородица.

Официалната пропаганда, начело с премиера, който безспорно е най-ярката фигура в нея, успя да унищожи приятното впечатление, което иначе би оставила изложбата на тракийските ценности в Лувъра, ако беше изживяна с повече вкус и достойнство. Сега публиката натрапчиво бива приканвана да остане с впечатлението, че такова кадърно, обичано и ефективно правителство по нашите земи не е имало от времето на Севт III. От цял свят се сипят високи оценки и това, че експозицията изобщо е успяла да се случи, е единствено резултат на тези оценки и на неземния авторитет на нашата политика. Тоест, не Бойко Борисов е в Париж заради тракийските царе, а те са там заради него, „…такива жестове не се правят само заради доброто съкровище“. Сегашното ни управление по авторитет надминава даже и легендарното управление на Тодор Живков, защото и то, въпреки компетентните усилия на Людмила Живкова, не е успяло да отвори Лувъра пред нас, а пък сега – ето нà! Дори Оланд, този социалист на социалистите, който мрази нашия премиер (а го мрази, защото се страхува от величието му и от ясно изразената му дясност), дори и той свежда глава, както Британският легион е свел знамената си пред ген. Владимир Вазов на лондонската гара Виктория!

Безвкусицата и липсата на елементарна мярка е болестта на официалната ни пропаганда. Тя не разбира, че ако за миг спре да се хвали гръмогласно, може да се надигне и да я похвали и някой друг гласец в настъпилата тишина. Но официалната пропаганда не може да надскочи себе си. Гордее се с изобретяването на компютъра и с киселото мляко, но под искрящата повърхност на тази гордост осъзнава, че е ерзац. Че България е Швейцария на Балканите, че Стефан Данаилов е българският Ален Делон и че Бойко Борисов е българският Берлускони. Но пък идеята да се използва древната история и археологията за конюнктурен политически PR не е лоша. Можем да изнесем тази идея и в други страни. Ето, могат да се съберат няколко неекспонирани досега мумии и да се направи с тях реклама на политиката на фелдмаршал Сиси, революционният държавен глава на Арабска Република Египет. Ако човек тръгне от Египет и върви все на запад по брега на Средиземно море, накрая ще стигне до Картаген, който трябва да бъде разрушен.