Китайски пъзел

Бисер Манолов, www.bissermanolov.com

През изминалата седмица новината за ръста на китайската икономика за пореден път накара лампичката на инвеститорите да светне в червено. По принцип всички финансови анализатори са скептично настроени към коректността на данните, отчитащи икономическите процеси в Китай. Всеки знае, че брутният продукт расте с толкова, с колкото каже Китайската комунистическа партия, и това за съжаление не е неуместна шега. Бих искал да припомня, че през 2013 г. на своя пленум китайските комунисти взеха решение за фундаментално преструктуриране на икономиката от експортно ориентирана към базирана на вътрешното потребление. Също така искам да припомня, че в периода 2005-2008 г. имаше икономически ръст в рамките на 10-12% годишно. На този фон информацията, че през първото тримесечие на тази година китайците са създали брутен продукт с ръст от 7% на годишна база спрямо първото тримесечие на 2014 г., накара мнозина икономисти да се замислят. Ако някой обаче бе проследил изказванията на премиера Ли Къцян от средата на миналия месец, че ръст от 7% на икономиката е в рамките на „новите реалности“, то последните данни не биха били чак такава изненада. Отново, както доста често напоследък, бе

използван терминът „новото нормално“

Последният се превръща в паразитен израз в устата на политиците. Всяка финансово-кономическа новина се описва с израза „новото нормално“, което, меко казано, е дразнещо. За китайската икономика най-обезпокоителен е спадът на цените на недвижимите имоти. Мнозина икономисти сравняват този процес в Китай със ситуацията в САЩ точно преди фалита на инвестиционната банка „Леман Брадърс“. Дали във втората по големина глобална икономика не се задава нещо много по-сериозно от икономически спад? Възможен ли е тотален финансов крах? Цитираните по-горе данни всъщност отчитат втория най-нисък ръст на БВП за първо тримесечие от 2001 г. насам. Няма абсолютно никакво съмнение, че при евентуална финансова криза в Китай глобалното стопанство ще се върне на кота нула спрямо постигнатото след 2009 г. Защо това е така?

Китай е най-големият потребител в света на много суровини и материали. Ако по една или друга причина това потребление спадне рязко, то тогава най-големите централни банки ще се окажат тотално безпомощни в стремежа си да подбутнат глобалната инфлация към контролиран ръст. Знаем, че бич номер едно в момента се явява дефлацията. Ако настъпи този момент, то Европейската централна банка ще трябва да вдигне бял флаг в битката си срещу дефлацията, без значение дали ще печата по 60 млрд. евро на месец или 100 млрд. евро. Ако Китай не потребява,

всички икономики ще се „друсат“ здраво

Последните данни показват, че инвестициите в инфраструктурни проекти и индустриално оборудване бележат най-ниския си ръст от 14 години насам. Продажбите на дребно отчитат ръст от 10,2%, което също е най-нисък показател от девет години насам. Не трябва обаче да забравяме, че китайската икономика е нараснала два пъти в сравнение с 2008 г. На годишна база тя създава брутен продукт, равен на приблизително 10 трилиона долара. Сред икономистите е изключително популярен терминът „твърдо приземяване“, когато се описват процесите на икономически спад в дадена икономика. Да, при ръст от 7% на БВП е доста претенциозно да говорим за „твърдо приземяване“, но единствено и само ако не става въпрос за китайската икономика. Почти сигурно е, че Централната банка на Китай ще намали отново лихвените си проценти. Да, но същото направи и Федералният резерв на САЩ непосредствено преди най-голямата финансова криза за всички времена. Също така е твърде вероятно китайските управници да стартират нова програма за инвестиции в инфраструктурни проекти, но това невинаги дава желаните икономически стимули в исторически аспект.

Централният статистически институт на Китай публикува и данни за безработицата. Според тях в урбанизираните райони в края на миналата година тя е 5,1%. Специално данните за безработицата са били винаги силно манипули рани и те биват подминавани от сериозните макроикономисти. В интерес на истината обаче трябва да отбележим, че в стремежа си да стимулира пазара на недвижими имоти китайското правителство премахна много пречки при придобиването на второ жителство, а така също отмени и данък „печалба“ върху приходите от продажба на недвижими имоти. Това, разбира се,

няма да доведе до незабавно възстановяване

на този сегмент от икономиката, тъй като остават много рестрикции за чужденците, които желаят да инвестират в недвижими имоти. Темата за чуждестранните инвестиции също е проблемна. През последните години се забелязва видим спад в желанието на чужденците да инвестират в Китай. Първоначалната съблазън от необятния китайски пазар и евтината работна ръка вече отдавна е история. Най-големият инвеститор в китайската икономика в момента е самата държава. Не може да има по-погрешен икономически модел. Китайците по принцип са предприемчиви хора. Само си представете какво означава стремежът на държавата да превърне този предприемачески дух в маса потребители. В един момент ще се почувства рязък недостиг на коне, които да теглят икономиката напред.

В този ред на мисли е редно да се спомене, че евтините китайски стоки ще останат в миналото. Твърде вероятно е да станем свидели и на глобална експанзия на китайския капитал извън пределите на страната. Този процес вече е факт особено по отношение на Африка. Като цяло бизнес климатът в Китай се счита за лош. Икономическа експанзия на китайския капитал обаче става само с разрешението на комунистическата партия. „Китайският модел“ видимо започва да се пропуква и това неминуемо ще даде отражение на глобалния икономически растеж. Банковата система е с неконтролируем размер на лошите кредити, въпреки че и тази информация традиционно се манипулира. Към момента общият китайски дълг към БВП на страната достигна космическите 282%. Само на финансовите институции дългът спрямо БВП е 125%. По този показател Китай се явява една от най-задлъжнелите страни в света. Според анализ на американската консултантска компания „МакКинзи“ двойният ръст на БВП на Китай в периода 2008-2014 г. е бил финансиран с нов дълг в размер на 21 трилиона долара. В същия доклад се споменава, че китайската икономика е

силно пристрастена към строителството

Те изчисляват, че близо 50% от БВП се генерира от строителство, продажба на търговски площи, публични инфраструктурни проекти и съпътстващи отрасли. В това, разбира се, няма нищо лошо, ако всичко това не бе финансирано с огромни банкови заеми. Поради множество счетоводни манипулации държавните банки в Китай непрекъснато декларират, че са на печалба. В това вече не вярва абсолютно никой. В този модел все повече анализатори използват думите „Понци схема“ за ситуацията в Китай. Други стигат по-далеч, наричайки Китай новата Гърция заради колосалната задлъжнялост на страната. Смятам, че все още е рано за толкова крайни коментари, но Китай определено има огромни проблеми. Ще се пръсне ли китайската машина под собствената си тежест, е основният въпрос в момента, който терзае финансистите. Предстои да видим.