ЕРДОГАНизъм=ПУТИНизъм?
Суат Киниклиоглу, в. „Тудей`с Заман“
В началото на месеца Андрей Колесников написа голям текст за московския Център Карнеги със заглавието „Руската средна класа в обсадена крепост“.
Той предлага много интересни разсъждения за това как руската средна класа е хваната в капана на авторитаризма на Путин. Анализът, също така, предлага известен брой безполезни паралели със ситуацията в Турция, където ердоганизмът погълна политиката на страната. Подобно на това, което става в Русия, Турция също така страда от критични недостатъци в управлението. Но това, което е от първостепенно значение, както подчертава Колесников, е въздействието на „по-дълбоката институционална и основана на ценностите криза“.
Както е в случая с нашия северен съсед, много поддръжници на управляващата партия са склонни да пренебрегват дълбоките нарушения на основни ценности като отчетност, свобода на пресата, свобода на събирането и т. н. И, подобно на събитията в Руската федерация, в Турция също чувстваме отсъствието на силни институции. Президентът Реджеп Тайип Ердоган почти унищожи някои институции, имащи традицията да издържат на капризите на хаотични политици. Това са някои от приликите с Русия, но има и разлики. Руската икономика е много основаваща се на въглеводородите и парите се стичат в руската средна класа, която в замяна не вдига шум. Нашата икономика е по-разнообразна, но ердоганизмът демонстрира подобна милостиня като привилегии и подкрепа чрез системата си на патронаж и разширен механизъм за благополучие както на местно, така и на национално равнище.
Путин е обграден от един „все по-стесняващ се кръг от взимащи решения хора“, отбелязва Колесников, което много прилича на това как действа автократична Турция. Решенията се взимат по много непрозрачен начин, често даващ неправомерно влияние на неизбрани съветници. Друго сходство е как се гледа на държавната собственост. Подобно на Путин и неговите приближени, Ердоган и неговият антураж са склонни да гледат на държавните ресурси като на поставени на тяхно лично разположение. Има също и поразителни сходства в това как религията е впрегната, за да бъде покорена обществеността. Успоредно с православната църква турската дирекция за религиозни дела играе роля „насочена към максимизиране на ефекта от проправителствена пропаганда и осигуряване на по-добро съответствие“ вътре в турското общество „с неговите социално-консервативни цели и ценности“. Джамията често е арена за оформяне на обществено мнение и дирекцията за религиозни дела представлява важна част от процеса.
Най-големият проблем е, че много руснаци от средната класа чувстват, че „няма начин за застъпване за смислена промяна“. В Турция ние имаме средства за улесняване на промяната, но условията това да се случи стават все по-трудни, тъй като натискът върху медиите зачести и политическите партии действат при абсолютно неравнопоставени условия. Още по-лошо, след местните избори миналата година, вотът изглежда е все повече и повече податлив на измами, както видяхме в Анкара. Една от големите неясноти за предстоящите през юни парламентарни избори ще бъде въпросът доколко сигурни ще бъдат избирателната урна и системата за преброяване на гласовете. Сигурно ще има опити за измама, но що за подготовка се върши сред опозиционните партии, за да бъде предотвратено това. Това са важни въпроси.
Фундаменталният въпрос за нашата демокрация остава да бъде изграден ред, който ще бъде под контрола на фундаментални ценности – вярата в либералната демокрация, честните избори, свобода на пресата и събирането, както и проверки и баланси, които осигуряват функционираща система на управление. Имаме да изминаваме все още значителен път, но аз твърдо вярвам, че ердоганизмът ще бъде победен и че ще бъдем в състояние да изградим нормална демокрация. /БГНЕС
