Никола Саркози гледа към Москва

Беноа Виткин и Матие Гоар, вестник „Монд“

През последните месеци партията на Никола Саркози Съюз за народно движение /СНД/ е обхваната от невероятен пристъп на русофилство.

В началото на февруари европейските дипломати се договориха за условията за прекратяване на огъня в Украйна. Москва, Киев, Париж и Берлин водеха напрегнати преговори. В крайна сметка те постигнаха подписването на мирното споразумение в Минск на 12 февруари.

На 7 април по време на своето изказване пред националния съвет на партията Никола Саркози изрази своето мнение по този въпрос. Той каза „не“ на „завръщането на Студената война“ и представи собствен вариант за решаването на конфликта. Тази кратка реч не беше подготвена предварително. Както твърдят източници от СНД, тя е изненадала дори най-приближените на бившия френски президент.

Саркози подчерта, че рускоезичното население на Украйна трябва да бъде „защитено“ от специални сили, макар че в действителност тези хора спокойно живеят на територията на цялата страна. Освен това, той направи паралел между анексирания със сила Крим /той нарече това „избор“/ и независимостта на Косово, която беше провъзгласена след много години подготовка. Бившият държавен глава премълча и за войната, която руската армия води в Източна Украйна: според него цялата отговорност за възникването на кризата лежи върху САЩ, които „искат да разделят Европа и Русия“. Тази риторика силно напомня на кремълската. В залата се чуха аплодисменти.

Няколко месеца по-рано с ръкопляскане беше посрещнат и председателя на руския парламент Сергей Наришкин, на който му е забранено да влиза на територията на ЕС. В резиденцията на руския посланик във Франция му беше организирана беседа с 20 френски парламентаристи и бизнесмени.

Сред събралите се бяха основно представители на СНД, но не само те: центристите Ив Поцо ди Борго и Морис Лероа, Емерик Шопрад от Националния фронт и няколко леви. Там са били и ръководителите на големите компании. „Въведените против вашата страна санкции са несправедливи, унизителни, провокационни и контрапродуктивни“, подчерта депутатът от СНД Тиери Мариани. Той организира срещата с подкрепата на асоциацията „Френско-руски диалог“, в която председателства съвместно с Владимир Якунин /директор на РЖД, близък съратник на президента Владимир Путин и един от идеолозите на нравствения и религиозен подем на Русия/.

Макар за СНД да беше характерен атлантизма, през последните месеци в партията се наблюдава безпрецедентен подем на русофилството. При това конфликта на Москва с Европейския съюз само го усили. И този процес обхваща всички течения в партията.

Представените аргументи са много сходни. Западът прекалено дълго е унижавал Русия. САЩ сами са организирали революцията в Киев и се опитват да създадат разкол между Русия и Европа. Путин е прекалено важен съюзник в борбата с ислямския тероризъм, за да го захвърляме в името на второстепенни проблем. Изводът: трябва да протегнем ръка на Путин, да свалим въведените санкции. И да доставим „Мистралите“.

Мнозина в СНД разглеждат съюза с Москва като средство за борба с „американския империализма“ и подчинението на Брюксел. Те активно се възползват от препратки към голизма. „Путин е пример във външната политика, защото той мисли преди всичко за интересите на страната си. В този план той се придържа към същата логика, към която се придържаше и генерал Де Гол“, заявява Тиери Мариани, ръководител на движението „Народни десни“ /представлява най-дясното крило на СНД/. Евродепутатът от СНД Арно Данжан въпреки това не е съгласен с подобно възприемане на голизма: „Де Гол се обявяваше за независимост, а не за фалшиво необвързване. Той не се отказваше от Трансатлантическия алианс в критичните моменти. И осъди нахлуването в Чехословакия през 1968 г. …“.

Преминалият в либерализма голист Франсоа Фийон на свой ред подчертава приятелските отношения с Владимир Путин, които са се изградили във времената, когато те двамата са били премиери на своите страни. От 2012 г. той е провел цяла серия от срещи с руския лидер. Във всички интервюта той специално подчертава, че отговорността за случващото се в Украйна лежи не само върху Русия.

Личността на президента Путин и неговият харизматичен образ на мъжествен защитник на националните интереси по естествен начин привлича бонапартистките настроения на десните. „Това напълно се отнася към Саркози. Той смята себе си за единственият западен лидер, който може да се премери с Путин“, смята източник от СНД.

Войната в Грузия през 2008 г. остави дълбока следа в душата на бившия президент, който е убеден, че е извършил истински поглед, постигайки с Москва мирен договор /той беше частично реализиран/. Саркози до ден-днешен изпитва признателност към президента на Русия за това, че той му е позволил да изиграе една от водещите роли на международната сцена. „В този момент Саркози имаше чувството, че все едно е укротил звяр“, спомня си Жерар Лонге, министър на отбраната от 2011 до 2012 г.

В ръководството на СНД Ален Жупе и Бруно Ле Мар поддържат настоящата позиция на Елисейския дворец, която обединява санкциите и откритостта към диалог. Арно Данжан на своя ред се обявява за твърд курс по отношение към Москва, но, по неговото собствено признание, такива като него в партията са малцинство: „Случващото се повече говори за заблуждаването на френските десни, отколкото за отношенията Русия-Франция: зад подобно възхищение на Путин се скрива бягството от философските и идеологически основи или даже отричането на политическия либерализъм“.

Поглеждайки към Москва, част от десните си спомнят за своите собствени страхове във връзка с предполагаемия нравствен упадък на Франция. Консервативното и традиционалистко течения с трепет следи завръщането на Велика Русия, което само се потвърждава от Владимир Путин, представяйки се за защитник на християнските ценности пред лицето на популисткия и упадъчен Запад. Въпросът за еднополовите бракове само наля масло в огъня. Така например, Филип дьо Валие говори, че в Русия има „повече свобода на словото, отколкото във Франция“. Бившият глава на генералния съвет на Вандея се срещна с Путин през август 2014 г., за да обсъди проектите за строителството на атракционни паркове в Москва и Крим /с тях се занимаваше неговият син Никола/.

Освен това, източник от партията отбелязва „небивалата активност на Русия“ и заявява, че „много често“ се засича със „съветници на руското посолство в сградата на СНД“: „У нас много говореха за срещата на 1 септември, но имаше и много други, както в Париж, така и в Москва. Само някой да каже нещо в подкрепа на Русия, него го канят в Москва“. Тома Гомар от Френския институт за международни отношения потвърждава „директните и извънредно активни действия на руските ведомства“. По думите му всичко това е част от обмислена стратегия: „Руснаците, по всичко личи, чакат разпадането на СНД и присъединяването на неговото дясно крило към Националния фронт. Те вече залагат на това обединение, тъй като смятат, че след това може да последва разпадане на еврозоната и дори на НАТО“. С тази хипотеза е съгласен и Арно Данжан: „Страхувам се този въпрос да не доведе до по-тесни връзки с Националния фронт“.

Но може ли руският въпрос да стане катализатор за разпадането? Не, отговаря депутатът от СНД и бивш държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш, защото независимо от всичко международните въпроси си остават второстепенни. Въпреки това дори той е принуден да признае: „Ако не смятаме европейските въпроси като референдума от 2005 г., външната политика за пръв път поражда толкова силен вътрешен резонанс“. /БГНЕС