Мигрантите: китайци – втора класа

Да се решат вътрешните миграционни проблеми на Китай е много по-трудно, отколкото да се контролират миграционните потоци в Европа. В крайна сметка става дума за 1,4 млрд. души, пише Франк Зирен в коментар за ДВ.

Китайците, които мигрират в рамките на своята страна, искат същото, каквото и мигрантите от Африка и Близкия изток, търсещи своето щастие в ЕС. Те се стремят да получат по-добре платена работа, по-висок жизнен стандарт и достъп до социални услуги. В Китай хората са привлечени от възможностите, които им дават големите градове, а в Европа – хора от страни като Албания, Косово или Украйна са притеглени от възможностите, които им открива ЕС.

Голямата разлика между Европа и Китай е в това, че границите на Европа се охраняват, докато границите на китайските градове – не. Това затруднява и решаването на вътрешнокитайския миграционен проблем. И в двата случая обаче, държавата се стреми да регулира миграцията. От една страна тя иска да предотврати „препълването на лодката“, както с удоволствие се изразяват онези, които вече са в нея и не желаят да делят мястото си с останалите. От друга страна обаче държавата е задължена да се отнася към хората възможно най-справедливо.

Фалшифицирани документи за самоличност

Мигарацията в Китай се регулира от системата за адресна регистрация и местожителство. По правило китайците от провинцията, които работят в големите градове, са регистрирани в родните си места – често пъти отдалечени на много хиляди километри. Само в родните си места те могат да получат т.нар. Hukou. Това е документ, който им дава право на социални осигуровки, право да купуват недвижими имоти или да получават места за обучение на децата си в училищата и университетите. И то, въпреки че някои от тях живеят и работят от десетилетия в големите градове като Пекин или Шанхай. В големия град те са китайци – втора класа.

Миналата седмица за пореден път ярко си пролича спешната нужда от реформиране на системата за гражданска регистрация. Полицията проведе масирана акция в цял Китай и конфискува 1,4 милиона фалшифицирани документи „Hukou“. Но не само вътрешнокитайските мигранти се опитват да си осигурят подправени документи.

Жителите на големите градове също имат предимства, ако разполагат с второ „Hukou“. То им позволява например да закупуват повече недвижими имоти в Пекин или Шанхай, отколкото разрешават строго определените квоти. Понякога става дума и за прикриване на самоличността. Сега правителството въвежда модерна система за разпознаване на лица, която трябва да направи фалшифицирането на „Hukou“ невъзможно. Властите ще наказват по-строго и чиновниците, които съдействат за издаването на подобни фалшификати.

Заплаха за социалния мир

Тези мерки радват преди всичко онези, които вече са си осигурили място в „лодката“, защото се чувстват застрашени от новопристигащите. Според тях „провинциалистите“ са причината за претъпканото метро и мръсния въздух по улиците, както и за повишаването на цените.

Само че правителството е длъжно да стори нещо и за мигрантите, ако не иска да застраши социалния мир в страната. В някои по-малки градове и общини беше либерализирана системата за гражданска регистрация, така че хората, живеещи там от поне половин година, да имат право да получават „Hukou“ от съответния град. Впрочем, градовете с население под пет милиона жители, в Китай се считат за малки градове.

За големите градове в бъдеще също ще има известни облекчения при издаването на удостоверения за право на престой. Кандидатите ще се пресяват по точкова система, като с предимство ще се ползват хората, които отдавна живеят в съответния град и имат по-високо обазование. Тази мярка обаче засилва конкурентния натиск и не помага на онези, които имат по-нисък образователен ценз, но искат да продължат образованието си в съответния град.

Миграционната дилема, пред която се намира китайското правителство, е далеч по-сериозна от европейската. Европейците извън ЕС – например украинци, албанци или сърби имат право само да подават молби, за да бъдат приети на територията на общността. А моралното задължение на Брюксел да ги приеме е много по-малко, в сравнение със задължението на правителството в Пекин да осигури възможно най-равни шансове на всичките си граждани. В случая става дума за 1,4 милиарда души!