„Българите са най-добрите програмисти“

Божидар Божанов, blog.bozho.net/

…ама не.

VentureBeat излезе със статия миналата седмица, в която твърди, че не в Силициевата долина са най-добрите програмисти. И в единия от двата публикувани погледа върху данните на stackoverflow излиза, че българите са „най-добри“.

Из българските онлайн медии тръгнаха статии, избирателно цитиращи „проучването на американски сайт“, и всички бяха много горди, че – ето, и в това сме най-добри!

Какво е stackoverflow? Както беше казал някой – това е (световна) bg-mamma за програмисти – отговорът на всеки въпрос или проблем, който имаш, докато програмираш, се намира там. А когато някой попита нещо, и му отговориш, трупаш точки. Е, двама българи сме на 1-ва страница в класацията по точки – Дарин Димитров е 2-ри, а аз съм 30-ти. Общо взето заради тази „аномалия“, че двама човека са отделили количество от времето си да отговарят на въпроси, сега българите са „най-добрите програмисти“.

Явно статиите по темата са били споделяни много, та бТВ ме потърсиха за коментар. Приех и направихме кратко интервю по темата. В интервюто обясних две неща – първо, че отговарянето на въпроси и трупането на точки не непременно значи, че си добър програмист, и второ, че при различен поглед върху данните излизат различни резултати, и поради малкия брой представители от България (40), не може да се каже, че сме „най-добри“. Да, имаме силна индустрия и със сигурност сме желана дестинация за компании, търсещи програмисти, но „най-добри“ е пресилено.

Е, това няма да го чуете в излъчената част от интервюто. Може би за да не разваляме хубавата новина. (Също няма да чуете и мнението ми, че българското висше образование не дава добри умения на програмистите. Вместо това ще чуете зам-ректор на Техническия университет).

Съгласен съм, че ако твърдението е „Българите са добри програмисти“, то „нямаме новина“. И тук критиката ми не е само към бТВ (на които благодаря за интервюто и интереса към темата), но с желанието за новини, дори да не стигаме до низини като „ШОК! БОМБА!!“, създаваме една изкривена реалност.

В случая има и нещо друго – комплексираното ни желание да сме най-добри в нещо, като утеха за иначе неуредените ни държава и общество. „Виж, ма, най-добрите програмисти сме“ ще каже бай Стамат на жена си, преди да поиска шишето с ракия. После ще го каже на 5 човека, някои също ще са прочели или гледали новини, и накрая ще имаме масово съзнание, че „сме най-добрите“. Няма значение в какво. Също сме „най-интелигентната нация“. Нищо, че каквото и проучване да отворите, сме някъде по средата. И нищо, че методиката на VentureBeat е спорна, данните са замърсени, а това, което мерят, не е точно качество на програмистите. Ама мани ги тия подробности, нали сме най-добрите.

Нямам против да сме най-добри в нещо, даже напротив, опитвам се и да допринеса за това, но не искам контрапунктът на черногледството ни да е фалшифицирана национална гордост. Искам да излезем от крайностите „най-зле сме“ и „най-добри сме“ и да погледнем реалността.

Затова – да, добри програмисти сме, браншът в България е силен, правим много, за да привличаме инвеститори, а и не малко хора стартират свои компании, използвайки уменията си. И нека да показваме положителните примери. Но хайде без медийно-генерирани крайности.