Октопод или кюфте
Менюто е нещо много важно по празниците. Вероятно затова и правителството избра точно тази тема, за да се бори за овациите на народа. И докато депутатите са в пролетна ваканция, а много министри са на великденска културна екскурзия в Париж…
менюто на „Авиоотряд 28“ обедня.
Очевидно Възкресение е най-подходящият момент „Авиоотряд 28“ да обяви нова обществена поръчка за кетъринг в самолетите на властта.
Така се реши въпросът октопод или кюфтета да яде правителството.
Цената на храната е намалена от 48 000 на 36 000 лева за период от една година.
Със смъкнатите от цената 12 000 лева влизат омари, октоподи, 12-годишно уиски, лондонски джин, руска водка, ирландски ликьор със сметана, калмари, скариди, синьо сирене, телешки медальони, манго и папая…
Сигурно се очаква да похвалим правителството, начело с премиера Борисов, за невероятно смелия жест да спести тези 12 000 лева на данъкоплатеца, да похвалим и транспортния министър Ивайло Московски, че е „нормално меню“, „за да не се дразнят хората“.
И за пореден път въпросът е кои хора се дразнят и как се дразнят – защото да спестиш 12 000 лева съвсем не е като да намериш „изчезналите“ от КТБ 3,5 млрд. лева.
Всяка от колите на НСО струва значително повече.
Да спестиш 12 000 лева не е като да предотвратиш взрив в мина. Или незаконното събаряне на хотел с жертви. Или да възпрепятстваш n-та поредна катастрофа на едни и същи пътища.
Очевидно тази спестовност цели успокояване на „обикновения“ човек в страната, които се връзва на обещания за 500 лева пенсия и 1000 лева заплата от нищото, докато мечтае депутатите възнаграждения да намалеят на половина, защото така или иначе „всички са маскари“. Това е същият този „обикновен“ човек, който работи без договор и чака закъсняла заплата всеки месец.
Но пред другите, не толкова „обикновените“ този номер не минава.
Въпросът е, защо се вдига толкова много пушилка около парите на „Авиоотряд 28“. Явно пак се спуска на народа правителствен PR, само че тип „Скъпи на триците, евтини на брашното“.
И, докато не се решат някои известни на всички грамадни правонарушения в държавата, всички дребни хватки тип „колко съм скромен“ ще напомнят единствено на времената, когато номенклатурата се правеше, че е като редовия социалистически човек, докато криеше доларите си под юргана.
