Иманярството като опасност за КИН в България

Добрин Добрев, dredybg.blogspot.com

България е държава с огромно богатство от погребани съкровища и гробници, криещи ценни находки поне от 4000 г. пр. Хр. Това е в резултат на дългите векове, които страната ни е прекарала като своеобразен „мост“ между Азия и Европа и сблъсъка на едни от най-развитите култури в хода на историята – тракийската, римската, гръцката, славянската, византийската и др.

Културно-историческото наследство (КИН) на България днес е свързано с политиката. И като всяко нещо в нашата страна, което е свързано с политиката, опазването на КИН среща сериозни проблеми. Това са иманярството, черния пазар и частните колекции. Причината за това се корени в тромавата политическа дейност и най-вече – в противоречивите закони. На теория тях ги има, дори правителството приема нови и нови, но на практика тяхното приложение и контрол са на нива доста под средното.

Историята на иманярството в България идва още от комунизма. Според данни на МВР днес в България действат над 50 хил. иманяри, обединени от около 50 души с необходимата власт и връзки, които организират нелегалните канали. Съвсем малка част от тези канали се разкриват, а действащите – заловени. Развитието на иманярството у нас е достигнало късна фаза на развитие, като то вече е пуснало корени много дълбоко в управляващата ни система и са замесени пари и лични интереси. Трудно и почти невъзможно е да му се противодейства с политика, която на практика едва ли не го насърчава – печалбата от иманярството е в пъти по-голяма от печалбата на един български археолог, открил древен артефакт, който по-късно е изложен в музей, за да бъде оценен от милионите български граждани и чуждестранни туристи – евентуално. Според черната статистика, дилърите на антики печелят милиони евро годишно, а реалната стойност на тези антики е 12 или 13 пъти повече. Често се случва дори истинската им цена да не може да се изчисли, защото на практика тя представлява артефакт с уникално по себе си значение за световната история.

Статистиката сочи, че най-малка част от нелегално придобитите находки принадлежат на така наречения „уличен пазар“. Друга, по-голяма част, отива в частни колекции на богати българи, купени с толкова пари, че никой не задава въпроси. Понякога се случва и иманяри, които имат връзки с организираната престъпност, да са наемани от тези българи за извършването на подобни услуги.

Най-тъмната част от този бизнес е износа на ценни находки извън България. Излиза, че чуждите народи се интересуват повече от историята на собствената ни родина отколкото нас самите. Данните ни показват, че най-предпочитаните дестинации за износ са Германия и Австрия. С това нашата власт донякъде се опитва да обясни и неуспеха си – политиката на Германия наказва само за вещи, които са свързани с нейната история, а в Австрия се носи само административна отговорност.

По целия този начин, всички тези културни паметници не се анализират, описват и фотографират, което носи последици от национално, европейско и световно значение.

В обобщение можем да кажем, че вредите от иманярството в България отдавна не са само културни и социални. Изследване сочи, че ако през последните 30 години в България археолозите се подкрепяха с необходимите средства и се прилагаше адекватна, европейска политика за КИН, сега можехме да развиваме културен туризъм подобно на Атина и Рим. Което се равнява на около 650 млн. долара приход годишно.