Синдромът „Най”
Преди време водих разговор със служител в онова нещо, което отговаря за туризма в България. Наричам го онова нещо, не защото не мога да проверя с два клика в Google агенция ли е или министерство, а защото за работата, която върши няма никакво значение какво е.
Като казвам служител, нямам предвид пазача, а един от онези сладури, които пишат стратегиите и заради които си заслужава да се направи поне министерство на стратегиите. В една предизборна програма се мъдреше министерство на реформите, така че нищо чудно и стратегиите да се сдобият с едно. Та стана дума каква е стратегията на България
Научих, че сме най-древната страна. Египет, Гърция, Мексико, завиждайтИ! Рим да си гледа работата! Ние сме!
Освен това имаме уникална природа. Поправих, че всяка природа е уникална. „Но нашата е най-красивата“… бе очакваният отговор. Имаме плажовете с най-хубав пясък… Туй Кан, Корфу, Палма де Майорка ряпа да ядат. Най-високите планини, най-бистрите езера… И фолклорът ни е летял в Космоса! „Ако можеше и други неща да отлетят натам…“ казах на себе си… И се замислих.
Българките са най-красиви, ние сме най-умни и най-талантливи, най-работливи и най-гостоприемни… Под последното се разбира, че е прието за нормално да отидеш на гости, без да си канен и да останеш поне за две хранения… От обяд та до вечеря, ако не са се сетили да сервират баница за следобедна закуска. И други народи обичат да се гордеят с митовете за себе си и да се хвалят с преувеличените си качества. Сигурен съм, че днес в поне 5 държави се хвалят, че техните жени са най-красиви или мъжете им най-надарени. Но…
Винаги има едно „Но“
Българите не само сме най- всичките тези неща горе. Ние сме най-бедни, най-нещастни, най-ощетени, най-болни, най-корумпирани, с най-мръсен въздух… Скоро водих друг спор, този път в социалните мрежи. Евростат публикува проучване на бедността в Европа… и имаше наглостта да не ни обяви за най-бедни. Нас, в KLETA MAJKA BALGARIQ.
В спора на няколко пъти обясних, че под бедност се разбира да нямаш къде да живееш, буквално. Да спиш на пейките в парка по предната причинна, а не защото изтрезняваш от снощи. В България има и бедни, и бездомни, и глад, и безработица, и мизерия. Но не сме най-.
Дори в Европа, камо ли в света. Виж, ако водим в класация, то тя е за „усещане за клетост“.
Там няма кой да ни бие. Ние нямаме проблем да си купим новия модел iPhone, да седнем в кафето и да обявим как нямаме пари, защото… държавата е тъпа. Не ние, държавата. Тя е виновна за много неща, но за доста няма вина милата. Нито чалгата, илюминатите и Костов.
Нашите политици са най-корумпирани. Ами не са. Друг е въпросът, че в България си остават ненаказани и най-нагло се явяват в телевизора до последния си ден. Но то и това е друга класация.
Лионел Жоспен не успя да се класира за втори тур на президентските избори във Франция преди 12-на години, подаде оставка и оттогава не се е мяркал. У нас може да получиш 0,345% на изборите, но това ти дава право да даваш съвети и да се караш от екрана всеки ден. Сутрин и вечер.
Това е, защото телевизията ни е най-тъпа за гледане. Заради риалити форматите. Нищо, че в доста страни те са в пъти повече. И не блестят с кой знае какви интелектуални качества. И хората, които ги гледат, са в пъти повече. Но само при нас заради телевизията затъпява обществото. Обществото, защото нали знаете, че българите са най-умни.
Българите са най-умни, но обществото ни е най-тъпо
Ние сме най-работливи, но държавата липсва. И така си се въртим в кръговото на всичките си „най-,“ защото сме забравили накъде сме тръгнали и не знаем в коя посока да излезем. А в това със сигурност сме най. В липсата на памет. Затова ни лъжат не просто по 2 пъти, а по 2 пъти годишно. И пак отначало.
Синдром, какво да го правиш?
