Джет сет и мач в Монте Карло

Турнирът от сериите Мастърс в Монте Карло, който започва днес, е задължителна спирка преди Ролан Гарос.

Затова всички поглеждат странно, когато организаторите го наричат „Уимбълдън на Лазурния бряг“. Та наоколо, на кортовете на Monte-Carlo Country Club, наричано за кратко MCCC, няма дори тревичка. Тук там алея с цветя, която разделя искрящо синьото небе от тюркоазените води на Средиземно море. „Този празничен декор, между море и планина, го няма никъде, през цялата година“, подчертава с гордост Желко Франулович, директор на турнира. „По мое време това бе основното, което привличаше играчите, но днес тенисът е далеч по-професионален“, добавя с усмивка хърватинът, победител тук през 1970. „Сега играят по-скоро за точки за ранглистата и за наградния фонд, който тази година е 3 189 905 евро“, вметва той сякаш между другото.

И все пак сравнението с Уимбълдън си остава Тъмна Индия за присъстващите. Филип Риалан, маркетингов директор на турнира се намесва, изстрелвайки рекламния слоган на турнира:

„Монте Карло е смес от престиж, от традиция и история“.

„Също като турнира в England Club“, подсказва Желко и продължава с някои малко познати факти. Първото състезание в княжеството се провежда през 1897 и тогава е едно от десетте състезания по тенис в света. Но турнирът ще придобие авторитет години по-късно благодарение на американския меценат Джордж Бътлър, огромен фен (и може би влюбен в, добавят с намигване организаторите) на световната шампионка Сюзан Ленглен. Американецът решава да ѝ подари турнир, достоен за нея. Дотук с мачовете върху покриви на гаражи, Monte-Carlo Country Club е завършен и открит през 1928.

Оттогава всяка година член на кралската фамилия връчва купата на шампиона. „Връзките между клуба и семейство Грималди са изключително тесни и близки“, казва с гордост президентът на Monte-Carlo Country Club Франсис Трючи. „Принц Рение и неговата съпруга Грейс винаги са поддържали развитието на тениса, сестра му принцеса Антоанета е била президент на клуба дълги години, както и нейната дъщеря Елизабет – Ан.“

„Днес принц Албер, въпреки новите си задължения е сред най-редовните зрители на турнира, а когато програмата му позволява идва да играе тук, наред с останалите членове на клуба на възраст от 4 до 99 години.“

А членството в клуба не е за всеки. За да достигнете до него са ви необходими препоръките на поне двама члена на клуба, начална такса от 7000 евро и годишна такса от 1330 евро. Срещу всичко това можете да се наслаждавате на играта, докато хвърляте по едно око на Queen-Mary 2, плаващ край бреговете на княжеството.

Клубът разполага с 23 корта, 11 от тях се използват по време на турнира, а основните 3 могат да приемат до 14 000 зрители.

През годините, също както ложите на Ролан Гарос, терасата на ресторанта на Monte-Carlo Country Club се е превърнала в мястото, на което трябва да ви видят. Няма значение, че по време на обяда хрускането на брускети и шума от тапите на шампанското заглушава шума от кортовете.

Турнирът става професионален през 1968. Преди 8 години турнирът, един от най-престижните след четирите от Големия шлем, се е разминал на косъм с „понижаване на статута“. Причината е намерението на ATP да развива тениса в Азия, премахвайки Мастърс статута на няколко европейски турнира, сред които и Монте Карло от 2009. И докато организаторите са обмисляли процес срещу ATP, най-голямата защита идва от играчите. Обща пресконференция на Надал и Федерер, на която двамата протестират остро срещу тези намерения променя решението и надпреварата в Монако остава в категорията Мастърс, но вече не е задължителна.

„Играчите не са задължение да идват тук, но го правят. Например Федерер, който тази година пропусна Маями, но идва тук“ продължават организаторите.

Турнирът си намира и престижен спонсор и от няколко години се нарича Monte-Carlo Rolex Masters. Колкото до Федерер, това е един от малкото турнири, чиито трофеи все още не е печелил. Швейцарецът е притежател на рекорд, който едва ли е от тези, с които се гордее – брой загубени финали тук – 4, 3 от които срещу Рафаел Надал.

Monte-Carlo Rolex Masters е задължителна спирка преди Ролан Гарос и всяка година 8 или 9 от играчите в ТОП 10 акостират тук. Тази година го пропускат само Кей Нишикори и Анди Мъри, последният заради пресните си брачни задължения.

Много от играчите играят тук у дома си. 12 от 50-те най-добри в ранглистата на ATP официално живеят в княжеството. Новак Джокович и Милос Раонич редовно тренират тук. Томаш Бердих, Марин Чилич, Григор Димитров също са у дома си. „Заради благоприятният средиземноморски климат, особено приятната му данъчна система“ завършва с усмивка директорът на турнира.

А на нас не ни остава нищо друго освен да следим турнира отблизо. И да стискаме палци на Григор Димитров.