Без намесата на САЩ Близкият изток е като Дивия запад

Бени Авни

През миналата седмица Близкият изток произвеждаше новини – и всичко това беше допълнение към сериозния факт, че докато Вашингтон отказва да се захване с по-активна роля при оформянето на събитията на терен, нещата само ще вървят към по-зле.

В четвъртък, например, преговарящите в Швейцария обявиха сделка с Иран, основаваща се на надеждата, че Иран няма да се стреми към създаване на ядрено оръжие. Като се има предвид миналото на Иран, това по-скоро ще увеличи страховете, отколкото ще ги намали.

В същото време бушува война в Йемен, където подкрепяните от Иран бунтовници завзеха президентския дворец в ключовия пристанищен гр. Аден. А екстремистите от „Ал Кайда“ измъкнаха близо 300 затворници от местен зандан, сред които и висш командир на групировката.

Преди това президентът Барак Обама, виждайки, че нещата излизат от контрол – внезапно вдигна забраната за помощи и оръжие за Египет, след като пренебрегваше година и половина президента Абдел Фатах ал-Сиси. Стъпката беше предприета малко преди вцепенените араби да решат да сформират собствена панарабска армия за справяне с различни кризи в района.

Традиционните сунитски съюзници на Америка в региона – било Египет, Саудитска Арабия или някой друг – получиха ясно послание: „Оправяйте се сами, приятели. Не очаквайте кавалерия скоро да се появи“.

Арабите отдавна са разочаровани от отсъствието на Америка от Близкия изток, който сега е Див запад. Но сега, изглежда, мислят, че е настъпило времето като в максимата бий се или умри.

Тяхната стъпка към създаване на нова армия – водена от Египет и Саудитска Арабия – означава отстраняване на екзистенциалните заплахи както от Ислямска държава, така и от подразделения на „Ал Кайда“, и Техеран, който се опитва да изнесе собствената си шиитска революция.

Някои може да оценят това арабско „сътрудничество“ и действията на самозащита като знаци, че подходът на Обама за ненамеса дава резултати. При новия световен ред няма да има повече Отбор Америка: Световен Полицай. Арабите сами ще се грижат за своя регион, азиатците ще разчитат на себе си, африканците сами ще гасят пожарите си – и американците ще бъдат оставени сами да изграждат страната си у дома. Само ако.

Истината е, че лекото докосване на Вашингтон досега не е довело до нищо близо до работещ световен ред за Близкия изток – точно обратното. Египет се бори да спре напредъка на Ислямска държава към каквото и да е останало от Либия и останалата част от Северна Африка. Също така се бори срещу какви ли не свързани с „Ал Кайда“ групировки в Синай, без да споменаваме идеологическия дядо на всички сунитски джихадисти – Мюсюлманското братство.

Саудитска Арабия има големи собствени проблеми – като се започне от Йемен. Южният съсед на Рияд може и да е бедна и маргинална държава, но саудитците вече са видели как Иран изгради страховита упълномощена армия – „Хизбула“, отвъд границата на Израел.

Новият саудитски крал Салман не желае същото отвъд своята граница, където Иран подкрепя своя нов пълномощник, йеменските хути.

Все пак не е вероятно обединената арабска войска да реши проблема. Като за начало Египет и Саудитска Арабия трябва да докажат военната си ефективност. С помощ от Америка или Европа, Египет придоби оскъдно предимство срещу настъплението на джихадистите. А докато саудитските бомбардировки в Йемен се изразиха в сериозни цивилни жертви, сега трябва да принудят и хути да отстъпят.

Междувременно арабските страни страдат от дълъг списък от разделения и омраза, и съюзът може никога да не се осъществи. Дори и да стане това, кой арабски крал, властник или шейх ще се наеме с командването?

Във всеки случай арабските лидери не са точно образец на типа идеали, които бихме искали да бъдат възприети в региона. Малко вероятно е те да умирят Близкия изток дори да победят джихадистите и иранците.

Може би затова решението на Обама да доставя на Египет отдавна обещаните изтребители Ф-16, танкове „Ейбрамс“ и ракети „Харпун“ и да поднови годишната военна помощ от 1,3 млрд. долара има продължение – Египет може да използва помощта само в съответствие с американските стандарти.

Но и действията на Обама в региона не могат да дадат пълна сигурност. Един ден той може да вдигне шум с въздушна операция за прикриване на Иран и неговите пълномощници във войната срещу Ислямска държава в Ирак.

В друг ден той може да осигурява логистична подкрепа на саудитците в тяхната битка срещу Иран и неговите пълномощници в Йемен. Предполага се, че той мрази Ислямска държава – но е хладно настроен към войната на Египет срещу групировката. Сега внезапно поднови помощта за Египет – но, естествено, при някои условия.

Единственото сигурно нещо е, че докато Обама е на власт, американски бойци няма да стъпят на терен.

Нека си го представим: Повече от фарс е идеята, че ако Америка отстъпи, светът ще се засили, мирът и добрата воля ще изникнат от развалините. Без намесата на САЩ в света, включително, когато се налага, с военна сила, перспективите в Близкия изток и където и да е другаде, са от мрачни по-мрачни. Сегашният хаос е просто за вкус. /БГНЕС