Санкциите и Арабската пролет са от полза за Иран

Бехзад Ягхпаян, професор по политическа икономия в колежа Рамапо в Ню Джърси

За много от техните защитници санкциите бяха насочени към задушаване на иранската икономика, предизвикване на широко недоволство и, евентуално, смяна на режима. Но въпреки че санкциите успяха да доведат икономиката до застой, е налице зловещата липса на антиправителствени протести в Иран.

Провалът на Арабската пролет беше предупреждение за иранския режим за дестабилизиращите резултати от колективни действия и масови улични протести без видима прогресивна политическа алтернатива. Катастрофалните последици от Арабската пролет, задълбочаващата се нестабилност на региона и възходът на Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ накараха милиони иранци грижливо да пазят политическата стабилност, осигурена от ислямската република.

Провалът на санкциите за пораждане на политически действия срещу режима в Иран трябваше да бъде причина за размисъл и преоценка на политиката в седмиците и месеците, довели до крайния срок в ядрените преговори.

Наличието на широко разпространена нестабилност в региона, призивите към нови санкции или искането за военна акция срещу Иран – както призова наскоро Джон Болтън – биха довели до непоправими негативни последствия за всички участващи страни.

Политически провал

Санкциите успяха да доведат иранската икономика близо до парализа. Но те се провалиха в политически план. Спадането на стойността на националната валута, хроничният недостиг на резервни части, суровини, лекарства и други основни нужди и скачащите цени са сред най-осезаемите ефекти от санкциите.

Страхът от провал на преговорите усилва негативните ефекти от санкциите. Иран е обхванат от безпрецедентно негативна психология, засягаща взимането на решения от много хора. Докато хазната на държавата е почти празна, много хора от частния сектор просто стоят на страна и чакат резултата от ядрените преговори.

Ситуацията засили използването на наличните ресурси в спекулативни сделки на валутните пазари, на земя и недвижима собственост, и търговията, което се отразява на увеличаващите се цени и още по-голям недостиг на необходими стоки и суровини за промишлеността. След две години на икономически спад иранската икономика започна бавно да се съживява. В същото време неофициално безработицата е 20%, а инфлацията – 23%.

Но въпреки безпрецедентната икономическа болка санкциите не успяха да доведат до политически действия срещу иранския режим.

Последна награда за джихадистите

Иранците се притесняват, че превземането или дестабилизирането на Иран си остава последна награда за сунитските джихадистки сили. Ислямската република досега е показала, че е способна да защити Иран. На този кръстопът това е плюс, който тежи повече от авторитаризма и репресивните политики на режима. След като са се борили срещу нарушенията от страна на Ислямската република в продължение на три и половина десетилетия иранците изглеждат доволни от използването на режима за защита на техния малък остров на стабилност в бурния океан, който ги обкръжава. За повечето иранци смяната на режима не изглежда да е в обозримо бъдеще. Никакви допълнителни санкции няма да доведат до това.

Това разбиране на регионалната политика беше стимула, довел иранците до изборните урни да гласуват за Хасан Рухани през юни 2013 г. Освен неговите обещания за вътрешни реформи, което ентусиазира иранските гласоподаватели, беше и обетът да нормализира отношенията със Съединените щати и Запада, постигане на облекчаване на санкциите и намиране на изход от ядрената задънена улица. Иранците гласуваха за обещаните им стабилност и нормалност. Те са против санкциите поради тяхното незабавно отражение върху средствата им за преживяване и техния потенциален ефект върху стабилността на страната.

Продължаване действието на санкциите ще доведе до нежелани социални и политически последици. Бизнесмен, който има фирма за производство, ми каза, че се страхува от разпадане и гражданска война ако преговорите се провалят. Дори и хардлайнерите в Иран не искат такъв изход.

Търсене на стабилност

Правдоподобно обещание за постоянно намаляване на санкциите ще гарантира успеха на ядрените преговори и ще удовлетвори търсенето на стабилност от иранския народ. Това ще бъде, също така, повратна точка за трансформирането на политическата динамика на региона и наличното разрушително влияние на групировките ИДИЛ и „Ал Кайда“.

Придобивките от тази стабилност могат да имат незабавно разпростиращи се в региона положителни резултати. Сделка между Иран и П5+1 може да бъде използвана за убеждаване на Ислямската република да играе по-конструктивна роля в, например, бъдещето на Ирак. Има шанс подкрепяните от Иран шиитски сили и иракската армия да изтласкат ИДИЛ от Тикрит и да възстановят контрола си върху града.

САЩ могат да използват ядрените преговори, за да убедят Иран да помогне за защитата на сунитското население в Тикрит. Това би увеличило възможността за създаване на истинска и по-стабилна сунитско-шиитска коалиция за изтласкване на ИДИЛ от Мосул, следващото решаващо бойно поле.

Иран може и трябва да бъде подмамен да помогне за намаляване на сектантските напрежения след освобождаването на Мосул. Стабилен Ирак, в който сунити и шиити живеят в мир, ще увеличи шансовете за стабилност в региона. Стабилността не е игра с нулев резултат.

Подобна роля може да се очаква от Иран в Йемен. Сегашният конфликт и въздушната кампания на Саудитска Арабия и нейните съюзници само ще разпали още повече пожара на нестабилността в региона. Дипломатически подход с активното участие на Иран ще помогне за гасенето на пожара на кризата. /БГНЕС