Збигнев Бжежински: Да на Украйна в ЕС, но не и в НАТО

| от |

Збигнев Бжежински, американски политолог

В момента е дошло времето, в което САЩ трябва да станат активни в оформянето на изхода от кризата в Украйна, а не само да реагират на него.

Първото изисква концентрация върху това кое е изпълнимо в краткосрочен план, а също се отчетат не само нашите основни притеснения, но и тези на Русия, тъй като предполагам, че кризата няма да завърши с едностранна победа – нито за едната страна, нито за другата. Една победа за Русия би означавала триумф за един режим, който е в процес на самостоятелно преформатиране, откакто руският президент Владимир Путин държа своята реч на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. В тази реч Путин очерта концепцията на Русия, която е изненадващо старомодна, но и силно националистическа – обхваната е от мисли за статут и власт и е пълна с негодувание. Това е режим, който погрешно вижда като враг западния свят и особено Атлантическия алианс. Враг, който може да бъде подкопан и алианс, който ще бъде разделен, ако максимумът условия от това силно шовинистично усилие на Русия бъде изпълнени.

Ако Москва изпълни своите условия в Украйна по начини, на които вече станахме свидетели, то тогава следващи ще са Балтийските държави. Те са били част от Съветския съюз и – още по-важно за Путин – били са част от царската империя и затова по логиката му отново трябва да са част от Русия.

Това би могло да се разпростре и върху други държави, независимо дали са Азербайджан или Грузия, би обхванало и разпадането на Северноатлантическия алианс. Така че за нас залогът наистина е голям и затова трябва да го приемем сериозно.

Но нека не гледаме на този проблем едноизмерно. Какво се случва с Русия? Нейната икономика е в сериозен упадък. Няма да посочвам всички недостатъци, пред които се изправя руското общество. Те се засилиха още повече от нашите санкции, които са предпоставка, че следващите години руската икономика ще е в криза. Това само по себе си е значително развитие. Напълно очевидно е, че няма да има и Евроазиатски съюз – оригиналното име на това, чрез което Путин иска да възроди съветския блок, Съветския съюз и Руската империя. Най-доброто би могло да бъде Евразиатски икономически съюз – както го определиха някои от близките съседи на Русия, принудени да се присъединят към него. Казахстан беше много важен в този аспект. И другите бъдещи членове също се дистанцираха от Евроазиатския съюз, настоявайки за икономически съюз, но също и за политическо многообразие.

Нека се вгледаме в доста сложната игра, която Беларус играе, за да увеличи максимално своята независимост, след като доскоро беше един сплашен сателит на Русия. Нека погледнем към Казахстан и това, което се случва в района. Все повече от бившите съветски азиатски републики все по-близо се обвързват с Китай и членовете на китайската сфера на влияние.

Руските вътрешни кризи и заплахи са сходни на бъдещите заплахи, срещу които ние се изправяме. Това има някои важни последствия. Руските интереси също биха могли да бъдат застрашени, но трябва да имаме гаранции, че няма да надделее вариантът с нападение.

Запознати сме достатъчно с руската армия, за да знаем, че тя не е готова дори за значителна регионална война със Запада, камо ли за по-голяма война. Днешната руска армия е поне на 3-4 години разстояние от готовността за продължителна военна кампания срещу добре въоръжена професионална войска като нашата.

Това е поразително сходно със ситуацията от 1938-1939 г., когато след Аншлуса Хитлер реши да преследва Чехословакия. По това време германският генерален щаб предупреди Хитлер, че Германия не е готова и би била подготвена за провеждане на сериозна война едва около 1943 г. Разбира се, ако Путин е решен да действа, ние не можем да направи нищо, за да го спрем. Това е слабостта на момента. Но ние също така бихме могли да определим рамките, на това което се надяваме да постигнем, като признаем, че всяко постижение изисква както вземане, така и даване. Ние трябва да осигурим отбранителни оръжия за украинците. Аз все още се придържам към това, но докато се надявах преди година, че ще направим това в началото на кризата, сега чувствам, че следващата стъпка трябва да е по-различна от това, което би било желано преди година.

В същото време, за да се успокои кризата и да се върнат някои нива на нормалност в отношенията с Русия, ние трябва да покажем на Москва, че предпочитаме и очакваме украинското място като демократична страна от ЕС, да не включва и членство в НАТО. За това не мисля, че има нужда от много обясняване. Само хвърлете поглед на картата и вижте какво се случва с разстоянието между страните от НАТО, ако Украйна се присъедини, и Москва, а после го сравнете с нас и Канада. При всеки случай е много близко до столицата. Това има геостратегически контекст и не може да се очаква, че руснаците ще са безразлични към това, че голяма нация от 45 млн. души изведнъж става член на НАТО.

Много уместни тук са социологически проучвания, проведени през последните няколко седмици в Украйна, според които общественото мнение на украинците е доста наклонено в полза на подкрепата за европейско членство, но е много несигурно по отношение на НАТО, осъзнавайки, че подобна стъпка би произвела след себе си всевъзможни лоши последици.

Единствено САЩ при настоящите обстоятелства могат да се заемат с решаването на този проблем. НАТО се опита, германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Франсоа Оланд направиха гигантски опит, но Путин се отнесе с тях по снизходителен начин. Единствено САЩ биха могли да го направят, защото американското участие би гарантирало пълното 100-процентово руско внимание. Единствено Вашингтон на този етап може да каже с увереност, че подобно споразумение би обслужило интересите на украинския народ, би било крачка напред в еволюцията на Европа, дори би било потенциален дългосрочен пример за Русия и всичко това за избягването на една по-голяма война. Подобно сдобряване си заслужава усилията. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за Збигнев Бжежински: Да на Украйна в ЕС, но не и в НАТО