MasterChef България: Изненадани сме!

Когато някоя телевизия каже, че ще прави световен формат в България, първата ти реакция неизбежно е първо да смърщиш лицето си в гримаса, защото е неизбежно – ако си фен, то вече си гледал формата в чужбина. А тъжният ти опит показва, че България трудно успява да прави формати като навън, защото все някак вкарва по нещо свое и успява да пресоли манджата.

Не такъв обаче е случаят с MasterChef България, което ме радва неимоверно. Кой да предположи, че ние, малките българчета, сме по-добри в правенето на кулинарни формати, отколкото на музикални! Аз не съм виждала много кулинари у нас, защото тук количеството в чинията е по-важно от качеството на намиращото се в нея, но пък певци и актьори – бол. Оказа се, че тези хора ги има, те просто се крия някъде и си готвят тихо и спокойно. Защото истината е, че ми е писнало от народни готвачи, готвачи, дето знаят всичко, безидейни готвачи или хора, които готвят една и съща манджа, ама го правят по телевизията.

Кое му е хубавото на MasterChef България?

Започвам с журито. В Англия, от където форматът идва първоначално, съдиите са двама – австралийският шеф готвач Джон Тороде и шеф Грег Уолъс. С напредване на годините, форматът е купен в много страни, но може би най-известният й формат е този в Америка. MaterChef USA слага трима съдии – познатият на всички Гордън Рамзи, който идва от родината на формата – Англия, Джо Бастианич – италианец, син на една от доста известните тв готвачки в Америка – Лидия Бастианич и Греъм Елиът, който пък е единственият от тримата шеф-готвачи във формата, който държи един от двата ресторанта в Чикаго с две „Мишлeн“ звезди – топ награда в готварството и ресторантьорството. Отскоро Джо Бастианич е заменен от Кристина Тоси – шеф-пекар, известна със сладкишите, които прави.

Нашето жури пък се състои от Андре Токев, основател на Българската асоциация на професионалните готвачи и носител на Global Masterchef Degree, Петър Михалчев, известен у нас като Майстора на японската кухня и Виктор Ангелов, шеф-готвач на Chef’s. Дали са толкова добри, колкото чуждестранните си колеги? Можеш да се обзаложиш.

Журито е прецизно, ясно, кратко и изискващо. Те знаят какво искат, играят по формат и същевременно запазват собствената си осанка, дух и оценки. Хем е българският MasterChef, хем не е.

Същото важи и за участниците. В такива формати първоначалният куп желаещи никога не се вижда. Измежду всички подали заявление, се избират само онези, които наистина заслужават да се явят пред журито. Оттам-нататък те трябва да покажат способности, за да получат престилка и да продължат напред. Само от първи епизод мога да кажа, че участниците са избрани добре и умно. Те са готвещи добре, умни, чаровни, симпатични и различни.

Екипът е снимал и изработил формата точно, както се иска от един формат минал през безброй държави в чужбина – той изглежда и звучи като такъв. Пожелавам им да продължат в същия дух. В първи епизод любимата ми реплика принадлежи на брата на една от любимките ми – Михаела от Враца на 22 години. Докато тя готви заек, който сама е заклала и приготвила, той казва – „Аз не мога да го оправя заека. И не искам да мога.”

И аз не искам да мога, защото не умея да готвя. Но обичам да ям хубава и вкусна храна, обичам към храната да се подхожда с чувство и с взискателност. Обожавам кулинарни формати и съм гледала всички епизоди на MasterChef Америка. Гледам с интерес и благодарение на това се научих да правя суфле.

Заради това и заради прекрасното жури, ще следя MasterChef България с интерес. Пожелавам им да не падат под високото ниво, което държат засега. Жребият наистина е хвърлен.