Лекарството, което замалко не уби Португалия
Проблемен случай или отличник е Португалия? Политиците обичат да я дават като пример за успешно проведени мерки за икономии. Шоковата терапия обаче едва не уби пациента, пише Дойче веле.
Дори и самите португалци не се единни в оценката си за страната. Правителството и много икономисти твърдят, че най-лошото вече е отминало, докато социалните работници и представителите на почти всички хуманитарни организации смятат, че социалната криза тепърва ще се задълбочава. Правителството привежда като аргумент предсрочното погасяване на част от кредитите от спасителния европейски механизъм, рекордно ниските лихви за държавните облигации и относително ниската официална безработица. Жоао де Соуса от помощната организация AMI обаче е по-предпазлив в оценките си. Според него статистиките за безработицата в Португалия са разкрасени: в тях не са обхванати например многото безработни, включени в предимно безполезни курсове за допълнителна квалификация, нито пък онези, които в отчаянието си дори не са се регистрирали в бюрата по труда. Според сдружението на португалските синдикати CGTP действителната безработица е над 25 на сто. Към този процент се прибавя и голямата армия на онези, които имат фиктивна фирма и които печелят съвсем малко или нищо.
19% живеят в бедност
Даже и онези, които имат работа, едва свързват двата края. Държавно гарантираната минимална заплата от 430 евро е по-скоро изключение, отколкото правило. Тази заплата получават само заетите в най-силните експортни отрасли на португалската индустрия – текстилната промишленост и производството на обувки. Доходите на повечето останали работещи не достигат и това скромно ниво. Нищо чудно, че по официални данни 19% от населението на страната живеят в бедност. Два от общо десетте милиона португалци са принудени да преживяват с по-малко от 60 процента от средните за страната доходи.
„Това е катастрофа, като се има предвид, че и без друго рехавата система за социални грижи беше изцяло съсипана от кризата и мерките за икономии“, казва Жоао де Соуса. Аурора Тексиера, преподавателка по икономика от университета в Порто допълва, че в резултат на правителствените мерки като удължаване на работното време, намаляване нивото на заплатите и орязване на държавните разходи, икономиката на страната вече започва да вижда светлина в края на тунела. Затова пък социално слабите са били особено болезнено засегнати от безпримерното разграждане на социалната система.
Недоимък, емиграция, социален срив
„Ние достигнахме предела на възможностите си“, казва Жоао де Соуса. Кухнята за бедни, организирана от AMI в Порто, просто не успява да помогне на всички нуждаещи се. Недостигат и основните хранителни продукти като ориз, картофи и консерви, които организацията разпределя веднъж месечно сред бедните. Същото е положението и в столицата Лисабон, както и в други португалски градове. Кризата далеч не е преодоляна. „Дълго време Португалия живееше на кредит. Държавните разходи многократно надвишаваха приходите“, казва Аурора Тексиера.
Междувременно това положение се промени. Бюджетът вече излезе дори на плюс. „Шоковата терапия, която едва не уби пациента, показва успехи и вече има надежда, че сме се оттласнали от дъното“, смята Аурора Тексиера. Според нея обаче, все още липсват съществени структурни промени. Португалия би трябвало да произвежда повече и по-качествено, за да влизат повече средства в страната. Страната не бива да се осланя единствено на туризма и услугите, казва професорката по икономика. Как обаче да стане всичко това, при мизерното ниво на заплатите, които плащат португалските фирми, не е ясно.
Ниските доходи и липсата на работа кара все повече млади и добре образовани португалци да емигрират. Над 100 000 португалци годишно обръщат гръб на родината си и се отправят към Великобритания, Франция или Германия. Това са преди всичко висшисти с инженерно образование и икономисти, но така също и занаятчии и медицински персонал. „Правителството продължава линията на сурови икономии и поради тази причина в повечето държавни поликлиники и болници няма достатъчно персонал“, казва Гвадалупе Симоеш от синдиката на медицинските служители. „Разбирам младите висшисти, които не искат да работят за 700 евро на временни договори, ако изобщо си намерят работа. В Португалия остават възрастните и бедните, а социалните и медицински грижи, които и без друго не бяха особено добри, сега са катастрофално влошени от мерките за икономии“, казва Гвадалупе Симоеш.
Първи успехи
Тъкмо тези мерки обаче върнаха доверието на международните финансови пазари към Португалия, подчертава Аурора Тексиера. Сега Португалия може да взима заеми с минимални лихви малко над 2 процента и дори да връща предсрочно част от кредитите, които й бяха отпуснати от европейския спасителен механизъм. „Това дава на правителството повече възможности – то е в състояние вече да поставя политическите си акценти по-самостоятелно“, казва тя. Има и първи индикации за това, че се задава краят на икономиите. Правителството вече отмени част от предвидените съкращения на заплатите. Вероятно ще последват и нови стъпки в тази посока. В крайна сметка, през 2015 година в Португалия се провеждат избори. А хората в страната понесоха твърде много страдания.
