„Пътешествия“ от Марко Поло (анотация и откъс)

Пътешествия“ на Марко Поло е увлекателен пътепис, разкриващ интригуващи подробности за живота и обичаите на различни народи през Средновековието. Привличала безброй читатели през вековете, книгата продължава да буди жив интерес и до ден днешен. Изданието е втора книга от поредицата „Terra incognita“, в която е и „Пътепис“ на Евлия Челеби.

Марко Поло е роден в семейството на венецианския търговец Николо Поло през 1254 г. и е кръстен на патрона на Венеция – евангелист Марко. Майка му умира при раждането, а баща му пътува често, затова Марко е отгледан от леля си. По това време Венеция е един от най-важните търговски центрове, осъществяваща многобройни връзки със страните от Близкия Изток. Арабските търговци носят в града-държава карамфил, канела, слонова кост, перли, придобити при пътуванията им до Китай и Индия. Благодарение на търговията нараства интересът на средновековните европейци към тези екзотични за европееца по това време източни страни. Николо Поло и брат му заминават на изток, като прекарват шест години в Константинопол, а оттам, преминавайки през Крим, пристигат в Бухара – голям търговски център в Средна Азия. Така достигат до Китай, управляван от Великия император Хубилай, наследник на династията на монголите. Венецианските търговци прекарват няколко години в столицата (дн. Пекин), като се радват на добро отношение от императора. През 1269 г. братята се връщат в родната Венеция, но няколко години след завръщането си решават да поемат отново към Китай. Този път взимат със себе си и 17-годишния Марко, за да го обучат в тънкостите на търговията. Пътуването им преминава през Йерусалим, Сирия, Армения, Багдад. Тримата търговци поемат по пътя на коприната, които ги отвежда до Памир, оттам преминават през северната част на Индия, посещават още редица интересни земи и достигат до китайския град Шанду – лятната резиденция на Хубилай. Великият император включва тримата венецианци в свитата си, а те остават в двора му цели седемнадесет години. Марко Поло пътува из цялата страна като пратеник на императора, изпълнявайки различни негови поръчения. Венецианецът с интерес наблюдава земите, които посещават, интересува се от хората, обичаите, природните богатства, занаятите. В книгата „Пътешествия“ Марко Поло отделя специална глава, разказваща за посещението му в Индия. През 1295 г. търговците се завръщат във Венеция. Три години по-късно Марко Поло е пленен от генуезците и прекарва четири години в тъмница. Там се запознава с Рустичело от Пиза, автор на рицарски романи. Рустичело записва разказите за пътешествията на Марко и така се ражда една от най-популярните книги през Средновековието – „Пътешествия“ от знаменития Марко Поло. След като е освободен, пътешественикът се завръща във Венеция, където остава до края на живота си. Разказите за приключенията му из далечни земи стават любимо четиво за жителите на Стария континент и в продължение на векове книгата бива превеждана на много езици. Изданието не губи актуалността си и днес, тъй като изследователите откриват зад причудливите на моменти описания действителни исторически факти и лица.

ОТКЪС

От Пекин до Амой

Като се тръгне от Чоджау, пътникът язди на запад в продължение на четири дни през една страна, изпълнена от градове и градчета, където хората изкарват прехраната си от търговия и занаяти и са идолопоклонници, поданици на Великия хан и си служат с неговите книжни пари. След четири дни път той достига до град Хокиенфу, който е в една от провинциите на Катай. И сега ще разкажем за него.
Хокиенфу е голям и великолепен град, разположен на юг. Жителите му са идолопоклонници и изгарят мъртвите си, поданици са на Великия хан и си служат с книжни пари. Прехраната си изкарват от търговия и занаяти, тъй като имат коприна в изобилие. Правят в изобилие златотъкани платове и скъпия плат сендал. Градът е подчинил множество градове и села. През него преминава голяма река, по която превозват много стоки за Ханбалик, защото са прокопали канали, та тя тече по-нататък по различни канали и притоци.
Като се излезе от Хокиенфу, вървим на запад три дни и достигаме друг град на име Чанлу, намиращ се на императорския канал. Чанлу е много голям град в Катай, подчинен на Великия хан, и в него си служат с книжни пари. Обитателите му са идолопоклонници и изгарят телата на мъртвите си. Трябва да се знае, че тук се добива голямо количество сол, и то по следния способ. Хората събират един вид пръст, твърде солена, и от нея правят високи грамади. Изсипват обилно вода върху натрупаната пръст и получават солена вода поради свойствата на пръстта. Събират водата чрез тръби, наливат я в големи казани и железни съдове, не повече от четири пръста дълбоки, и я варят. Получената сол е много чиста и бяла и ситнозърнеста. И, повярвайте ми, изнасят я в много страни наоколо, което е голям източник на богатство за жителите и приход за Великия хан. В областта се раждат и много големи праскови, които тежат до два паунда.
Тъй като тук няма друго за отбелязване, ще продължим на юг към един друг град в Катай на име Чанли, където хората са идолопоклонници и си служат с книжни пари. Намира се на пет дни път от Чанлу през една страна, изпълнена с градове и села, богати със стоки, които носят голям приход на Великия хан. През средата на Чанли тече широка река, по която пренасят големи количества коприна и подправки и други ценни стоки нагоре и надолу по течението.
Като излезе от Чанли и върви на юг в продължение на шест дни, пътникът минава през множество градове и по-малки градчета, твърде богати и великолепни, населени от идолопоклонници, които изгарят мъртвите си и са поданици на Великия хан; служат си с книжни пари, препитават се от търговия и занаяти и имат в изобилие всякакви храни. Но няма нищо особено за отбелязване, докато не достигнем до Тандинфу . Това е много голям град и някога бил велико царство; обаче Великият хан го завладял със силата на оръжието. И въпреки това, повярвайте ми, остава най-хубавият град в тази област. Тук има богати търговци, които водят оживена търговия. Обилието на коприна е смайващо. Има много прекрасни градини, пълни с плод. Трябва да се знае, че Тандинфу владее още единадесет императорски града, т.е. градове, които се отличават с изключително великолепие и богатства, защото са центрове на оживена и доходоносна търговия, като произвеждат коприна, която надминава всякакви представи.
Нека разкажа как през 1272 г. Великият хан изпратил един от благородниците си на име Литан Сангон да държи града и областта с 80 000 конници. След като Литан прекарал известно време там с войската, както му било наредено, замислил чудовищна измяна, за която ще разкажа. Направил заговор със знатните от градовете и го насочил срещу Великия хан. И след това с подкрепата на населението на областта вдигнали бунт срещу Великия хан и отхвърлили неговата власт. Когато той узнал за това, изпратил двама от пълководците си, Агил и Монгтай, начело на 100 000 войска. Защо да разказвам надълго и нашироко? Нека се знае, че тези двама с войската си се сражавали с бунтовника Литан и колкото хора той успял да събере, които възлизали на 100 000 конници и голям брой пехотинци. Но такава била съдбата, че Литан изгубил битката и бил убит там с много други. След поражението и смъртта му царят наредил да разследват, та да открие кои били виновни за тази измяна. Всички виновни понесли жестока смърт, а останалите били пощадени.
Трябва да се знае, че младите момичета от тази област в Катай са изключително скромни и най-строго спазват благоприличието. Нито правят волни движения, нито се отдават на веселие и танци, нито пък се цупят или се отдават на сръдня. Не гледат от прозорците към минувачите, нито се показват пред очите им. Не надават ухо на неприлични истории и не търсят развлечения. Ако тъй се случи, че излязат на някое място, което изисква благоприличие, например храмовете, където се намират идолите им, или посещават дома на роднините си, отиват там, съпроводени от майките си, като не се оглеждат дръзко, а ходят с красива качулка на главата, която не им позволява да гледат настрани. По пътя те вървят с поглед, вперен в земята. В присъствието на по-възрастните хора показват уважение и не изричат ненужно слово – всъщност не се обаждат въобще, освен ако не се обърнат към тях. В собствените си покои се занимават с делата си, рядко се явяват пред бащите си, братята си или по-възрастните членове на семейството и никога не приемат кандидати за женитба. Същото се отнася за младите синове от добри семейства. Никога не понечват да говорят в присъствието на по-възрастните, освен ако се обърнат към тях. Има ли нужда от повече думи? Такава скромност има между тях, между членовете на семейството и роднините, че двама не биха и помислили да влязат в топла или студена баня заедно.

/lira.bg