Изгубени в русофилията

Автор: Иван Куцаров

Колкото е богата руската душевност, два пъти повече е бедна тази на модерния български русофил. Границите на неговото разбиране що е Русия достигат до ракети, водка, псевдоправославие и Сталин. В последните години в добавка се включва и Путин.

Ако си мислите, че митовете в интелектуалната ни Кампучия за комунизма са страшни, то не познавате български привърженик на георгиевската лентичка

В България има системен проблем и той е свързан с изучаването на история, която минава през учебници, в които се величае „българо-съветската“ дружба, наложена ни след преврата от 9 септември и фактическата окупация от Червената армия. След 1989 прословутото братско приятелство е заменено с евфемизми, придаващи нотка на неутралност към безобразията, от които страдаме и до ден днешен.

Ужасният комплекс за малоценност, в комбинация с басните за добрия дядя Иван и лошата Европа, водят до раждането на хибридните чудовища патриоти, милеещи повече за Русия, отколкото за България. За модерния русофил България е някъде между Големия брат и Лошата Европа и, както казваше другаря Живков, трябва да се снишава, докато отмине бурята.

Робското мислене, че от българина нищо не зависи, че той винаги трябва да се прикрепи към силния на деня и по-добре да си мълчи, е основното оръжие на модерния русофил. Омаловажаването на суверенитета на България за него не е от значение, щом подкрепяме Кремъл.

На хора, които вярват в пропаганда за запалено младо момиче-снайперист, което се оказва жива трансдженджър порно актриса и заявяват, че ще отмъстят на „толерасткия“ Запад, няма как да им обясниш кой е Толстой. Или Чехов и Булгаков.

За тях имена като Шостакович и Кившенко звучат като „юдео-масони“. И това са модерните православни патрЕоти, които носят на ревера си значка със сърп и чук и са убедени, че сме във война с Русия. В тяхната представа думите култура, изкуство и литература отсъстват.

Причината модерните русофоби да говорят за „Атомното православие“ и да не споменават културата, изкуството и литературата е проста. Когато почнеш да четеш великите Стругацки и техния „Трудно е да бъдеш Бог“, гледаш филм на Никита Михалков или слушаш Висоцки осъзнаваш, че има и друга Русия. Русия, която е повече европейски устроена, отколкото можем да си представим. Модерният русофил познава Русия на Новосибирск и Сталинград, но не и Русия на Санкт Петербург и Казан.

Нищо не плаши почитателя на Кремъл повече от един истински ценител и познавач на европейска Русия.

„Религията, казва Маркс, е въздишка на потиснатата твар, тя е душата на един безсърдечен свят, както е и духът на едно бездуховно състояние. Тя е опиум за народа“. В контекста на тази дефиниция никога няма да спра да се дивя на модерния русофил, който развява знаме с петолъчка и говори за православие.

Проявяване на религиозност на такива хора е обида за истинския християнин, който е смирен и толерантен. Всъщност докато така омразният от тях Европейски съюз се формира благодарение на християнските ценности, по същото време така обичаният от тях Съветски съюз превръща храмовете в „Домове на атеизма“ и въдворява всеки истински православен християнин. Докато в Европа се развива екология, наука и изкуство, в Съветска Русия се праща в лагер всеки инакомислещ.

Легендата за „фашистите от Запад“ и съзидателната Русия винаги се поставя на масата от модерните русофили, когато нямат доводи. Ще ги чуете да говорят за фашистка Германия и ФША (Фашистских Штатах Америки), без да разбират разликата между националсоциализъм и фашизъм. И без да знаят, че именно нацистка Германия е съюзник на Сталин при окупацията на Полша. Изобщо да не засягаме темата за Гладомора в Украйна, който е признат геноцид срещу цял един народ.

Модерните русофили дори не осъзнават факта, че по времето на така обичания от тях Сталин са избити близо 20 милиона, които са били противници на комунистическия режим. Само на 12 декември 1938 лично Сталин разпорежда избиването на 3 167 неудобни нему люде! Неслучайно династията Ким в Северна Корея възхвалява Сталин, който принизява живота на човек до простата фраза „Ако има нефт, ще го има и Байбаков. Ако няма нефт, няма да го има и Байбаков“.

В тази цинична смесица от православие, комунизъм, фашизъм и личностни комплекси винаги има място за експлоатацията на истински патриот като Левски, който ясно вижда как имперска Русия гони и своя интерес. Левски, който прави своите комитети по масонски образец и бленува европейски идеали, днес е икона на неговите антиподи.

По същия начин, както генерал Луков емблема на друга част от тези псевдопатриоти. За модерния русофил Кремъл е пръв приятел на България и нищо не може да срути „неразрушимата дружба“ между двата народа, скрепени от „братска любов“.

По време на Първата световна война, на 4 септември 1916 година в Добруджа, настъпва цяла руска кавалерийска дивизия, която превъзхожда двукратно българската конница, предвождана от генерал-майор Колев. Пред строената конница той казва:

Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!

И ако за русофилите генерал Колев не говори нищо, то патриархът на българската литература Иван Вазов със сигурност е техен герой, поне заради „Под игото“. По повод настъплението на руските казаци в Добруджа, в същата 1916 година, Иван Вазов пише стихотворението „Нови екове“, което години наред е удобно премълчавано от тоталитарния режим. Именно за тази братска любов дядо Вазов, един от най-видните и истински русофили, пише „Вий някога знаме Христово развяхте за благо човешко –строшихте ни игото тежко, а днеска ни носите ново!“.

Хибридът, наречен русофило-патреот е най-голямата заплаха за онази Русия, която аз познавам и ценя. Да величаеш Йосиф Кобзон и Елисеевския оркестър, но да не познаваш произведенията на Рахманинов и Горки е оскърбление за всеки, почитащ руската култура и душевност.

Принизяването на Русия до моментни политически конюнктури като Путин и Сталин е подигравка с народ, който ни дава и до ден днешен едни от най-великите хора на изкуството и културата.

Всички тези модерни русофили са заплаха и за православието, тъй като техните бащи и дядовци бяха тези, които пребиваха и унижаваха българските свещениците след 9 септември. Но въпреки всичко казано те са най-голямата опасност за българщината и истинския патриотизъм.

Защото не можеш да величаеш други страни и да искаш анексиране на България към Руската федерация, но да се наричаш патриот. А последното води до два лоши извода за днешна България– или съдебната ни система не работи, или трябват още по-сериозни реформи в здравната система.

Защото не можеш да величаеш други страни и да искаш анексиране на България към Руската федерация, но да се наричаш патриот. А последното води до два лоши извода за днешна България– или съдебната ни система не работи, или трябват още по-сериозни реформи в здравната система.