Царя и Султана

| от |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

През последните седмици световните медии са окупирани от материали и анализи, отнасящи се до Гърция и Украйна. Това, разбира се, е напълно разбираемо, тъй като и в двете държави протичат процеси, които изцяло се диктуват от големите играчи на геополитическата сцена. И в този ред на мисли някак си избледняха коментарите за цените на петрола и спирането на проекта „Южен поток“. Специално по казуса „Украйна“ е естествено, че страшно много мирише на газ. Истината за голямо съжаление е, че и двата конфликта водят до директни щети за българската икономика. От една страна, Русия всячески ще се опита да заобиколи Украйна като транзитна държава при експорта си на газ, което няма как да не се почувства на даден етап и у нас. От друга, продължаващата каша с преговорите между Гърция и Европейската комисия по отношение на финансовата помощ също може да има конкретни последствия за родната финансова система от даден момент.

В този коментар обаче ще акцентирам предимно на руските газови доставки за Европа и съответните алтернативи. За последната година ЕС е внесъл от Русия 147 млрд. кубически метра газ. Това представлява близо една трета от неговите годишни потребности. От това количество 60 млрд. кубически метра са доставени през Украйна, останалото количество преминава през Беларус и през изградения газопровод през Турция и „Северен поток“. С цената на всичко Европа твърдо е решена да намали до минимум газовата си зависимост от Русия. Брюксел официално подкрепя изграждането на т.нар. Южен газов коридор за доставка на газ от Азербайджан. Трябва обаче да отбележим, че абсолютно идентичен проблем има и Русия – в качеството си на страна продавач тя трескаво търси диверсификация на продажбите си, което се оказва все по-трудно. Тези трудности произтичат най-вече от факта, че в ценообразуването при газа руснаците, най-меко казано, не прилагат чисто пазарните принципи.

Повечето от анализаторите смятат, че проектът „Турски поток“ като алтернатива на „Южен поток“ е на толкова ранен етап, че надделява умереният скептицизъм. Според Михаил Крутикин от „Рус енерджи“: „Договорът между Турция и Русия за изграждането на газопровода е по-скоро меморандум за разбирателство, отколкото договор. Това означава, че няма никакви обвързващи за двете страни клаузи. Твърде много стъпки трябва да се направят оттук нататък, за да започне неговото изграждане.“ Истината е, че по-голямата част от доставките по този газопровод са предназначени за Европа през планирания за изграждане хъб на турско-гръцката граница.

Русия е наясно, че ще се сблъска с конкуренцията както на азерския газ, така и на този от Туркменистан и Ирак. До този момент единственият детайл, който бе оповестен, е, че Турция ще получава газ с 6% отстъпка в цената. Путин определено осъзнава факта, че е абсурдно да използва газа като средство за налагане на геополитическите си интереси спрямо Турция. Истината е, че само 14 млрд. кубически метра по този газопровод са предназначени за Турция, а 50 млрд. кубически метра би трябвало да се доставят до турско-гръцката граница. Истина е също така, че Турция прекрасно осъзнава позицията си на естествен енергиен хъб в региона. Към настоящия момент тя внася газ от Азербайджан, Туркменистан, Иран, Ирак и други по-малки производители в региона. Турският енергиен министър Танер Йълдъз заяви, че 6% дискаунт (намаление) от руснаците не е финалната цена (за цената в момента нямаме информация). Той заяви, че искат много по-големи отстъпки. Да, Русия ще се сблъска с много труден партньор за преговаряне, защото по никакъв начин тази сделка няма как да бъде политизирана, а газовият пазар в Турция е силно диверсифициран.

Руският „Газпром“ вече официално обяви, че Европа няма да получава доставки на газ през Украйна след 2019 година. Струва ми се, че това решение бе изключително непремерено. Има още един спорен момент по отношение на „Турски поток“. Руснаците заявиха, че ЕС трябва сам да построи газовия хъб на турско-гръцката граница. Доста агресивна позиция, ако трябва да бъдем откровени. Според Оливър Кох, шеф на енергийния отдел към ЕК, Русия не е казала последната си дума по отношение на „Южен поток“ въпреки всички уж окончателни послания от Москва. „Газпром“ е източник на две трети от валутните постъпления в държавната хазна, предимно от продажбата на газ в Европа. Предварителните прогнози за изграждането на „Южен поток“ само в частта му по дъното на Черно море бяха в размер на 17 млрд. евро. Също така „Газпром“ има нужда от 11 млрд. долара за подобряване на газопроводната мрежа в самата Русия. Становището на Русия, че е спряла изграждането на „Южен поток“ поради европейските рестрикции, не отговаря на истината. Истината е само една и тя е, че руската компания изпитва истински глад за финансов ресурс. Според Тиери Брос, анализатор от френската банка „Сосиете женерал“, ако Русия не поднови контракта си с Украйна за транзит на газ, след 2019 г. е малко вероятно Европа да ползва газ, доставен на турско-гръцката граница. Според него изходът е, че след 2016 г. САЩ ще започнат да доставят втечнен газ за Европа. През миналия месец европейският енергиен шеф Марош Шевчович каза директно от Москва, че Европа трябва да оптимизира източниците си на газ и не допуска Украйна да отпадне изцяло като транзитна държава.

Да, прекалено много геополитика и прекалено малко чисти бизнес взаимоотношения. Мнението ми обаче е, че „Турски поток“ беше абсолютно непремерен ход от страна на Путин. Той бе по-скоро ответна реваншистка позиция заради санкциите, отколкото премерено бизнес начинание, което за пореден път ще му струва прекалено скъпо. Няма съмнение, че този проект ще бъде отложен неопределено дълго във времето. Впрочем във вторник вечерта Владимир Путин някак си вкара България отново в посланията си, че тя може да се закачи за тръбата към Турция. Това ми звучи определено като стъпка назад.

Впрочем има ли значение как ще се нарича газовата тръба, важно е по нея да тече газ. Получава се точно като в онази китайска поговорка за котката, за която не е важно дали е черна или бяла, а е важно да лови мишки.

От срещата между Царя и Султана в Турция (Путин и Ердоган) по-скоро няма да произтече нищо. Знам, че за мнозина това звучи абсурдно, но да не забравяме, че от гледна точка на геополитическото партньорство южната ни съседка е член на НАТО, което значително усложнява нещата. Да, за кратко имаше определен медиен ефект, но това бе всичко до този момент. България няма да бъде губеща държава след спирането на „Южен поток“. Нещо повече, може би за първи път ще се разработи енергийна стратегия за газова диверсификация. Просто защото ни го налагат обстоятелствата.

 
 
Коментарите са изключени за Царя и Султана