Златните малинки

Като всички награди и Оскарите имат своите опоненти. Не, това не са прословутите „Златни глобуси”, а любимите на много хора награди „Златна малинка”. Ето тяхната история.

Известните анти-Оскар награди са създадени от Джон Дж. Б. Уилсън – запален киноман и журналист. Самият той обяснява желанието си да създаде наградите така: „Обичам филми. Винаги преди раздаването на Оскарите, всяка година аз и мои приятели си правехме Оскар парти, обличахме се специално, гледахме церемонията. Имаше моменти, в които награди взимаха филми, които изобщо не заслужават и тогава ми хрумна – като ще има награди за най-добър в киното, защо да няма и за най-лош.” Ето така се раждат „Златните малинки”.

Джон и група негови приятели се събират и точно преди 35 години поставят основата на своята организация. Всичко се случва в хола на Джон, и тогава, за да изберат най-лоши в киното, той и неговата група приятели киномани правят тайно гласуване и избират победителите на церемонията по раздаването на първите „Златни малинки”. Без изобщо да предполагат колко известни ще станат техните награди след време.

Първата церемония се провежда през 1981 година, а за символ на анти-наградите е избрана пластмасова малинка поставена върху 8 мм филмова лента. „Статуетката” е напръскана със златиста боя и е оценена на 4.89 долара в момента. Малинката е избрана като символ на анти-наградите, заради двойното си значение в английския език – думата се използва и като жаргон за „освирквам”. По традиция церемонията по раздаването на „Златните малинки” винаги се състои точно един ден преди раздаването на Оскарите. Първата церемония е била на 31 март 1981 година, тази година церемонията ще бъде днес, а най-номинираният филм за 2014-а е „Трансформърс: Ера на изтребление” и съответно неговият създател – Майкъл Бей.

С минаването на години, организацията и анти-наградите, поставили своето начало в хола на Джон Уилсън, стават все по-популярни. Той обяснява, че любимите на много хора анти-награди се връчват само ден преди Оскарите, за да напомнят на онези, които ходят с лъскави тоалети, че освен да се усмихват и да махат е хубаво от време на време да играят добре и да подбират внимателно филмите, в които участват и правят.

На първата церемония по раздаването на „Златни малинки” големите победители са филмите „Can’t Stop the Music” – определян като един от най-слабите мюзикъли въобще, който разказва историята на вокалната диско група Village People (чували сте парчетата им „Y.M.C.A.” и “Macho man”), „Джазовият певец” – модерна адаптация на първия звуков филм от 1927 година, Брук Шийлдс – за ролята й в „Синята лагуна” и Лорънс Оливие и Нийл Даймънд за ролите си в „Джазовият певец”. Още с първата си церемония Златните малинки доказват, че независимо колко си известен или добър в нещо, винаги можеш да се провалиш.

С годините церемонията става адски популярна, изнася се от хола на Джон Уилсън и се пренася в зала с места, подиум и всичко останало. В началото анти-наградите стартират с осем категории – най-лош филм, най-лоша актриса, най-лош актьор, най-лош сценарий, най-лош поддържащ актьор, най-лоша поддържаща актриса, най-лош режисьор и най-лоша музика. С годините категориите стават все повече и повече и в момента са общо 13 – към стандартните осем са добавени: най-лоши визуални ефекти, най-лоша изгряваща звезда, най-лоша музикална тема, най-лоша адаптация или продължение и най-лоша екранна двойка/екип. Години след като основава организацията си „Златни малинки”, Джон Уилсън допуска и членство, за което всеки желаещ може да се запише в официалния сайт на анти-наградите и да гласува като пълноправен член. По последни данни, до момента „Златните малинки” имат над 650 члена, сред които журналисти, блогъри и филмови фенове. Гласуващите са от над 45 щата в САЩ и още 19 страни от цял свят.

А ето ги и рекордьорите на любимите ни анти-награди:

Актьорът с най-много номинации и награди е Силвестър Сталоун. Той има 30 номинации и съответно 10 награди.

През 2004 година обаче, Бен Стилър поставя нов рекорд на церемонията – той има точно пет номинации за „Златна малинка“ за ролите си в пет различни филма, всичките излезли в една и съща година. Това са „Завръщането на Поли“, „Водещият“, „Големи топки“, „Завист“ и „Старски и Хъч“. Досега рекордът му не е бит от никой, но Адам Сандлър го гони по петите.

Еди Мърфи също е нещо като рекордьор и съответно личен фаворит на анти-наградите – през 2007 година той също получава пет номинации в пет различни категории, но за разлика от Бен Стилър, те всички са само за един и същи филм – „Норбит“. Еди получава три номинации за трите различни роли, които изпълнява, една номинация за екранна двойка (отново във връзка с множеството си актьорски превъплъщения) и една – за най-слаб сценарий.

Колкото и нелепо да звучи, част от номинираните са идвали да си получат наградата лично. Първите получили наградите си са комикът Бил Козби и актьорът Том Селек. Първият взима „Златна малинка” през 1988 г. в три категории – най-лош актьор, най-лош сценарии и най-лош филм за комедията „Леонард част 6”. Наградата му е връчена в шоуто, което Козби прави по Fox. Вторият получава награда за „най-лош поддържащ актьор” през 1993 г. за ролята си в „Christopher Columbus: The Discovery” и му е връчена, когато гостува на „The Chevy Chase Show”. Първият човек дошъл да вземе наградата си лично е режисьорът Пол Верховен, който прибира две „Златни малинки” през 1996-а – „най-лош филм” и „най-лош режисьор” за филма „Showgirls”. През 2004-а Бен Афлек взима награда за „най-лош актьор” за филмите „Лятна свалка”, „Daredevil: Дявол на доброто” и „Paycheck”, награда му е връчена по-късно в „Larry King Live”. След като Бен Афлек я оставя в шоуто, организацията на „Златните малинки” я пуска в eBay и само за 24 часа пластмасовата статуетка е продадена за 967.97 долара, макар реалната й цена да е 4.89 долара. С парите, Организацията плаща наема си Ivar Theater, където се провежда церемонията по раздаването на „Златните малинки” през 2005 година.

Холи Бери и Сандра Бълок са първите актриси отишли да вземат наградата си лично. Те даже изнасят реч. Първата я получава през 2005-а за ролята си в „Жената котка”, втората я взима през 2010-а, година, в която получава и първия си „Оскар”, за ролята си в „Луда по Стийв”.

Може да гледате най-добрите моменти от „Златните малинки” в техният официален YouTube канал.

А утре очаквайте тук победителите в 35-тите награди „Златна малинка”.