Най-щастливите деца в света

Webcafe.bg, по Finding Dutchland

Според най-новото изследване на УНИЦЕФ – „Благосъстояние на децата в богатите страни“, холандските деца са най-щастливите в света. Те водят в три от пет категории, а именно материално благосъстояние, образование и рискове.

Германското поделение на УНИЦЕФ не е първата научна организация, която е достигнала до този извод.

Сред другите са централата на УНИЦЕФ, британската Child Poverty Action Group, Световната здравна организация…

Защо точно холандските хлапета са най-щастливите в света? Има 8 специфични черти на Холандия, осигуряващи им тази позиция.

Щастливи родители, щастливи деца

Не би трябвало да е изненадващо, че най-щастливите деца в света също така имат родители, които са сред най-щастливите хора в света. Според доклад на ООН за щастието в „развития свят“, разпространен тази седмица, Холандия заема четвърто място в света. Щастието, отчитано като индикатор за социален прогрес, се приема доста насериозно. И определено не е необичайно като цяло децата на щастливите родители да не са особено нещастни.

Холандските майки не се депресират

Холандският психолог и журналист Елен де Бруин е написала книга, илюстрираща този феномен. Според де Бруин, „Решаващ фактор е личният избор: в Холандия хората имат свободата да избират партньорите си в живота, религията си, сексуалността си, имаме свободата да използваме леки наркотици също, можем да говорим каквото си пожелаем. Холандия е много свободна страна.“

За разлика от американките и останалите жени по света, ефектният външен вид, гостоприемството и чарът не са начело в приоритетите на холандските жени. Де Бруин прави някои прекалени генерализации за холандските жени, а именно, че те не знаят как да се обличат (основно защото отдават предпочитание на практичността, когато карат колело навсякъде), биха отпратили някого, ако той дойде неочаквано по време на обяд, и са склонни да командват прекалено мъжете си.

Вероятно основен фактор защо холандките не се депресират е, че те са постигнали перфектния баланс между работа и личен живот. Холандските майки водят в класациите с най-голям дял работещи почасово жени от всички страни-членки на ОИСР; 68% от холандките работят само почасово, приблизително по 25 часа седмично.

В статия на журналиста Лайза Белкин в Huffington Post „Какво наистина желаят майките: свобода да избират“, огромното мнозинство от тях казват, че биха желали да работят почасово като идеален баланс между прекарване на време у дома и работа. Проучването на Hulafrog сред 2127 американски жени с деца под 18-годишна възраст достига до извода, че 65% биха работили почасово, само 9% биха работили на пълен работен ден, и 26% биха си останали у дома.

Холандските бащи играят по-равностойна роля в отглеждането на децата, като също работят почасово и участват по-активно в грижата за тях

Към 1996 холандското правителство дава на работещите почасово равен статут на заетите на пълен работен ден, прокарвайки път към по-балансиран начин на живот и работа сред гражданите си. Подобно на жените, все повече холандски бащи вършат целодневна работа само 4 дни в седмицата и посвещават един от дните на децата си. Денят на бащата е станал не само част от холандския речник, но и все по-стандартна норма, тъй като един на всеки трима мъже избира почасовата работа. Те приемат насериозно родителските задължения, като играят по-балансирана роля в семейството.

Холандските деца не са под натиск да са отличници в училище и не са стресирани. Домашните са много малко или липсват, така че те имат много време за игра след училище

На учениците в основното училище (тези под 10-годишна възраст) обикновено не се дават домашни и те само са насърчавани да изпитват удоволствие от ученето. След завършване на основно училище на 12 години, те преминават през т.нар. CITO тест с многобройни избори, който определя относителната им интелигентност и до голяма степен определя в каква гимназия могат да постъпят.

Поради това гимназистите в Холандия също така не са подложени на прочутия натиск да се явяват на изпити от рода на SAT или ACT, или да бъдат отличници в училище. В повечето случаи няма и официални конкурсни процедури за постъпване за университет.

Тази спокойна нагласа към училището при местните деца е нещо много нетипично за чужденците в страната. Всички ние сме възпитавани и сме подлагани на външен и вътрешен натиск да попаднем в „правилното училище и университет“ още от първата година в прогимназията. Идеята, че детето ви може просто да ходи на училище само за да учи, вместо да се стреми към отлични постижения и престижни учебни заведения, ви изглежда почти немислима, нали?

Децата могат да консумират шоколадови пръчици или шоколад с масло върху бял хляб за закуска. Всяка сутрин.

Звучи не по-малко абсурдно, че ООН смятат, че холандските деца закусват здравословни храни.

Традиционната холандска закуска, без значение дали сте дете или възрастен, всъщност често се състои от парче бял хляб, масло и шоколадови пръчици. Холандският обяд, който често включва разновидности на филия хляб с парче сирене, или тънък резен шунка, не звучи също много по-здравословно.

Ако говорим по-сериозно, УНИЦЕФ стига до извода, че децата и тийнейджърите в страната на лалетата редовно закусват със семейството си. В никоя друга държава децата не закусват със семейството толкова често, колкото в Холандия. Не само че закуската е свързана с по-добри постижения в училище и намалени поведенчески проблеми, но и ежедневната семейна закуска създава подходящо време за сближаване на членовете на семейството и насърчаване на личната идентичност и развитие.

Децата там имат право да изразяват личното си мнение

Холандските деца са от типа, които не остават невидяни и нечути. От момента, в който могат да изразят собствено мнение, им се дава право на глас и холандските родители внимателно ги слушат.

Те имат „бабин“-ден

Ако някога се окажете на детска площадка в работен ден, има голяма вероятност да се сблъскате с холандска „ома“, (баба) с внуците й. Много холандски баби се гордеят, че помагат в отглеждането на децата, като играят основна роля в живота на внуците си. С редовни грижи за детето веднъж седмично от „ома“, майките и бащите постигат по-добър баланс между работата и семейството. Присъствието на бабите наоколо се отразява отлично на самочувствието на детето.

Холандското правителство дава на семействата всеки месец пари, за да им помага да се справят с разходите си

Всеки знае, че отглеждането на деца е много скъпо начинание. Според американското Министерство на земеделието, дете, родено през 2012, до 18-годишна възраст ще струва на родителите си около $241 080. И това ако не е планина от пари…

Въпреки надвисналата икономическа криза и орязването на някои субсидии, холандските семейства все още продължават да получават средства от правителството. Конкретно, в Холандия на семействата се полага издръжка за дете, детски социални помощи (зависима от нивото на доходите сума, покриваща разходите за децата), „отстъпка за комбинация“ (намаление на данъците за съчетаването на работа и грижа за деца) и финансова помощ за гледане на деца.

Очевидно, реалността у нас не съответства на холандския модел за стереотипно семейство.Да живее щастието в Холандия!