Русия на македонския енергиен пазар

Кирил Астахов, „Македония привлича инвестиции“

Руските компании активно участват в изграждането на съвременната енергийна система на Македония. Научих от руския посланик в тази балканска страна Олег Шчербак, че голяма част от енергийните обекти там са били построени още през 60-те и 70-те години на миналия век с подкрепата на Съветския съюз. Днес Македония ги модернизира според възможностите си и строи нови, защото местният енергиен комплекс не може да се справи с нарасналите потребности.

Електро- и топлоенергия

Неотдавна завърши обновяването на оборудването на топлоелектрическата станция „Битоля“ в Югозападна Македония. Тази ТЕЦ дава почти 70% от консумираната в страната електроенергия, а част от производството отива за износ в съседна Гърция, която е на една ръка разстояние. Сред компаниите, които са участвали в нейната модернизация е руската „Силови машини“ от Санкт Петербург.

Любопитното е, че турбините и генераторите, които продължително време безпроблемно са работили на станцията са били произведени между 1978-1984 в заводите на същата компания. През 1994 „Силови машини“ увеличи мощността на трите блока на ТЕЦ-а от 210 до 225 Мвт. В резултат на това Македония получи възможност да изнася допълнително количество ток в Гърция. Но настъпи време, когато те трябваше да бъдат заменени с по-съвременни и през 2009 г. македонската ЕЛЕМ сключи със „Силови машини“ договор на стойност 56 милиона евро за поредната модернизация. Компанията произведе и достави оборудването на трите парни турбини и трите турбогенаратори, тя също така участва в монтирането и пускането им. Обновените енергийни блокове бяха пускани по един в периода между 2010 и 2012 г. Мощността на всеки един от тях нарасна с 8,32 МВт, увеличи се и сигурността на самата ТЕЦ.

Още един пример за успешната работа на руските компании в Македония е електростанцията с комбиниран цикъл ТЕЦ „Скопие“, която през 2014 г. стана част от руската енергийна компания ТГК-2. Оператор на проекта по модернизация беше руската група „Синтез“, а подизпълнители консорциум включващ турската GAMA Power Systems Engineering and Contracting и швейцарският клон на „Алстом“. Инвестицията в проекта е около 250 милиона евро – сума колосална за енергийния сектор на Македония. Строителството на станцията продължи 3 години и приключи през октомври 2011, а през февруари 2013 обектът беше пуснат в експлоатация.

В резултат на това международно сътрудничество столицата на Македония получи една от най-съвременните електростанции на Балканите. Първокласното оборудване позволява да се спазват и най-строгите екологични изисквания на Европейския съюз. Електрическата мощност на станцията е 220 МВт, а топлинната – 137,6 Гкал/ч. Цялата топлинна енергия отива за задоволяването на нуждите на Скопие, а електроенергията се изнася в региона. Изграждането на ТЕЦ позволи да се намали вноса на енергоносители от Сърбия и България. Руският посланик Олег Шчербак дава висока оценка на проекта, който освен успешно бизнес начинание има и социален аспект – цените на топлоенергията за скопяни се понижава. В същото време той позволява на руснаците да стъпят на перспективния пазар на газ в Македония.

През миналата година интерес към ТЕЦ „Скопие“ прояви и китайската корпорация „Хуадян“. Заедно с руската ТГК-2 те обсъждат варианти за сътрудничество не само в Македония, но и в останалите страни от региона.

Руската компания проявява интерес и към хидроенергийния потенциал на Македония. Тя обсъжда възможността да участва в проекта „Чебрин“ за строителството на ВЕЦ с мощност около 600 МВт. Директорът на ТГК-2 Андрей Корольов заяви, че най-вероятно ще се създаде консорциум с китайските партньори, защото според изискванията на конкурса, който се организира от македонското правителство, е необходим опит в изграждането на хидропроекти.

Газификация

Русия играе важна роля в строителството на газопреносната мрежа на Македония. През 2010 г. беше постигнато споразумение, че Македония ще купи от Русия стоки и услуги за 76 милиона долара. По-голямата част от тези пари ще отидат за развитието на газопреносната система. Македония получава руски газ през територията на България. Мощността на газопровода е около 800 милиона куб.м. годишно. В момента македонците потребяват само 300-380 милиона куб.м. За да се увеличи потреблението, трябва да се построят газопроводи до енергийните обекти и те да започнат да работят с газ вместо с вредни за околната среда нискокалорични въглища, коментира руският посланик в Македония. Той обясни, че през 2014 г. са приключили трудните преговори и още от февруари тази година „Стройтрансгаз“ започва строителството на газопровод от село Клечовци, недалеч от границата с България, до град Кавадарци. „Мисля, че ще намерим варианти, при които едната или другата страна ще намерят необходимата малка сума, за да се продължи газопровода до Неготино. Тогава ще се появи възможност за модернизацията на този голям и важен обект“, отбеляза Олег Шчербак. Специалистите заявяват, че ако бъдат изградени всички замислени енергийни проекти то съществуващите днес тръби с капацитет 800 милиона куб.м. ще стигнат за една-две години. Съществува техническа възможност доставките да бъдат увеличени с една трета. Според експертите модернизираните обекти ще се нуждаят от около 3 милиарда куб.м. годишно. Спряният от ЕС „Южен поток“ можеше да задоволи нуждите на региона за десетилетия напред. Провалянето на този проект означава за Македония, че екологичните проблеми няма да бъдат решени в близко бъдеще. Към момента около 70% от домакинствата се отопляват с дърва и въглища. Много трудно това може да се промени. Освен това Македония загуби възможността да създаде допълнителни работни места и да получава по-евтин газ за сметка на по-голямото потребление. Това е осезаем удар за икономиката, особено като се има предвид, че безработицата там е над 30%. Страната възлага определени надежди по отношение на „Турски поток“, който замени „Южен поток“: при щастливо стечение на обстоятелствата Македония може да се превърне в една от транзитните страни, през които руският газ ще потече по-нататък в Европа.

Петролни продукти

Руските петролни компании не останаха встрани от привлекателния македонски пазар. Първа цигулка тук свири „Лукойл“. Дори спадът на цените не успя да попречи на добрата му стратегия. Компанията бавно, но стабилно разширява своето присъствие: расте броят на бензиностанциите, като се обръща внимание на най-рентабилните точки. Неотдавна бе открита 27-та поред бензиностанция, това е доста голяма бройка за страна като Македония. През тази година ще бъдат отворени още 6.

„Лукойл“ предлага на своите служители добър стандарт и участва във важни обществени проекти, по същия път вървят ТГК-2 и останалите руски фирми. Положителната им репутация създава условия за по-нататъшни инвестиции в икономиката на Балканския регион. /БГНЕС