Да мислим за света като за една страна
Жак Атали, френски икономист, финансист и философ
Световната икономика днес изглежда неразбираема – всички класически фактори за растеж (населението на света се увеличава, напредъкът на техниката е гигантски, наличните спестявания са значителни, инвестициите са значителни и свободата на търговията е по-голяма от когато и да било) са налице, а в същото време растежът намалява навсякъде с изключение – засега – на САЩ.
И навсякъде, дори в САЩ реалната безработица бележи рекорди, инвестициите вехнат, неравенствата – най-вече в САЩ – са по-големи от всякога. И публикуването неотдавна на изключително ниския рейтинг на Baltic Dry Index (индексът, който отразява обема на транспорта на суровини и който отдавна предстоящото настъпване на кризи) потвърди тенденцията към депресия и предизвика паника сред трейдърите. При това положение изглежда, че никое класическо действие не функционира: лихвените проценти са най-ниското си ниво, централните банки непрекъснато наливат пари в банковата система, правителствата регистрират рекордни дефицити. Нищо не се прави по въпроса. Нищо не се предприема. Всичко се движи със забавени темпове. Дори цените. От какво страда светът? Как да си обясним факта, че неговият огромен потенциал не се задвижва?
Икономистите, социолозите, политолозите по света водят безкрайни дебати по въпроса, без да се наложи никакъв убедителен отговор. И без някой да предложи ново жизнеспособно решение. А е крайно време да разберем и намерим начин за действие. Защото в противен случай световната икономика ще затъне в глобална депресия с опустошителни политически последици: ще видим, всъщност вече виждаме екстремистки партии да вземат властта и демокрацията да се поставя под въпрос от хора, които претендират, че говорят в нейно име. Според мен отговорът боде очите ни, макар малцина да искат да го признаят: световната икономика вече е единна икономика. И не можем да я възприемаме, разглеждайки поотделно анализите на националните икономики и на обмена между тях. Трябва да възприемаме света като единна икономика, като една страна. А такава икономика, която никога досега не е съществувала в реалността, още от гледна точка на всички съществуващи теории да доведе само до бездействие на производствените фактори, т.е. до недостатъчно търсене. А никоя държава регулатор не може да компенсира това недостатъчно търсене.
Казано с други думи, светът страда от това, че не разполага с инструмент, който да създаде търсене в световен мащаб. Така че идеалното решение е създаването на Световна централна банка с демократично управление и с единна световна валута, която да снабдява света с масирани ресурси под формата на валута или на инвестиции в секторите на трайната икономика. Междинното разрешение е да се поиска от правителствата в Г-20 да се договорят за мощно възстановяване на публичните капиталовложения чрез масирано отпускане на кредити от страна на големите притежатели на капитали. Разрешение, което е най-подходящо за интересите на младите и работещите, масирано увеличение на заплатите по света и да се примирим с инфлацията. Най-подходящото от гледна точка на интересите на притежателите на капитали и на богатите хора е масово да се вдигнат котировките на борсите, за да се стимулира търсенето чрез ревалоризиране на богатствата.
Нищо от това обаче не може не може да стане. Затова най-вероятно е всеки да продължи да върши своето с риск да се изолира от другите. Но никой не може да създаде търсене само при себе си, като увеличава масивно заплатите или публичните разходи, защото бързо ще стане зависим от вноса и валутата му ще се срине. САЩ може да искат това, а на другия полюс ще бъдат гърците, защото ще ги доведе до протекционизъм, фрагментиране и война. Сега е моментът да кажем, че трябва да мислим за света като за едно цяло по въпроса за климата и неотложната конференция по тази тема да се окаже успешна, а не конференция, която да реформира МВФ и да го направи по-демократичен. Защото ако светът не се задейства бързо по въпроса за икономиката, проблемът с емисиите на газове с парников ефект веднага ще бъде разрешен по най-лесния начин – никой да не произвежда. /БГНЕС
