ИНТЕРВЮ – Не сме имали добре говорещ политик, Бойко поне го разбират (oбновено)
Академичната общност да не се сърди на Ъпсурт – животът ни наистина е между чалгата и рапа, казва пред Chronicle.BG Доц. Борислав Георгиев от НБУ
От Николай Марченко
Фотосесия: Румен Добрев за Chronicle.BG (с)
Доцент д-р Борислав Георгиев е езиков антрополог и семиотик. Преподава в Нов български университет. Говорим с него за езика на политиката и на народа, за песенната поезия на чалгата и рапа. Както и за това да бием ли камбаните за книжовния български в ерата на интернет и шльокавицата.
– Доцент Георгиев, Вие като експерт по български език виждате ли някакво раздвижване в положителна или в отрицателна посока в българските медии, в публичното говорене?
– Положително… едва ли. Нещата са едни и същи. Те са застинали на едно и също място, няма никакво развитие нито в положителна, нито в отрицателна посока. Просто всичко застина на равнището на жълтата преса. Разбира се, има няколко вестници, които заслужават да бъдат четени.
– Те вероятно се броят на пръсти?
– Точно така. Три или четири.
– Няма ли някаква светлина в края на тунела?
– Светлина има. Аз като наблюдавам своите студенти, съм по-скоро оптимист, отколкото -песимист. Младите поколения са с добро езиково чувство. С доста верен критерий кое е добро, кое е лошо, кое е красиво или грозно. Говоря за студенти, т.е. това не е валидно за всички.
– В публичното пространство се говори, че младите хора са неграмотни. Интернет, чатовете и Фейсбук ги правят все по-неграмотни. Пишат с четворки, с шестици, с какво ли не. Това така ли е наистина или е една голяма заблуда?
– Първо, никой не е доказал, че интернет влияе отрицателно. Второ, писане с четворки и шестици отдавна е в миналото. В чатовете, които са все пак лично пространство, съществува т.нар. „шльокавица“. Но щом отсреща приемат съобщения, написани по този начин, проблем няма. Аз, например, почти не приемам неща, написани на шльокавица, и моля учтиво своите събеседници да пишат на кирилица. Повечето се съобразяват. Онези, които продължават да пишат на шльокавица, ми обясняват, че им се налага да правят така.
– По технически причини ли?
-По технически причини, разбира се. И от тази гледна точка аз въобще смятам, че интернет по-скоро стимулира писането, отколкото да го ограничава. Тъй като така или иначе комуникацията в чатовете и интернет е преди всичко писмена. И тези хора пишат, т.е. те придобиват навика да пишат, което за мен е положително.
– Кое предизвиква в най-голяма степен кризата в българския език? Публичното медийно пространство, политическото говорене или образованието?
-От моя гледна точка най-големият проблем е в политическото говорене. Сега не мога да изброявам примери, но достатъчно е да слушаме един парламентарен контрол или някакъв разгорещен дебат в Народното събрание и ще се уверим в това.
– Министрите, както знаете, идват с едни папки, които отварят и четат от тях онова, което им е написано от експертите. Защо е толкова ужасен този чиновнически език?
– Вероятно защото нашите политици не са се подготвяли да бъдат депутати. Тази гилдия трудно се изгражда, а в България още по-трудно.
– Г-н Местан се слави със своя снобски език. Кунева – с своя евробюрократски език, докато Бойко Борисов не смея да коментирам. Вие какво мислите?
-Той се изразява като човек от народа.
– Това говори за простотията на нашето общество или просто като политик той е най-добре поставен?
– Той от ПР гледна точка е позициониран в политическото пространство най-добре. Проблем е по-скоро това, че Бойко Борисов по друг начин не може и да се изразява. Бих одобрил, ако той можеше с лекота да превключва и ако можеше да се изразява не само по този начин.
Не си представям Лютви Местан да говори като Бойко Борисов, според мен, това е под неговото достойнство. И възникна следният въпрос: как електоратът на ДПС разбира какво говори Местан в Народното събрание?
-И журналистите понякога не можем да разберем неговия „висок наратив“…
-Вярно е. Както журналистите масово не разбираха какво говори бившата министърка на младежта и спорта Марияна Георгиева. Тя беше довела до пълен абсурд типичното за Местан говорене.
– А няма ли поне един пример на български политик, който говори нормално или все пак има някакъв прогрес?
– Досега не сме имали нито един нормално изразяващ се политик, доколкото самият стил на политическото изразяване в България не е установен. Т.е. не е зададена някаква смислена представа как един политик трябва да говори, затова всеки се опитва както може, както смята или както са го посъветвали, че е добре. Към днешна дата все пак най-успешният е Бойко Борисов. Хората очевидно предпочитат този начин на изразяване. Защото го разбират.
– Не е ли малко байганьовски?
– Не, защо? Бойко Борисов във всяко едно изказване все пак има уважение към институциите, а това не е байганьовщина.
– Има ли такава криза на грамотността в съседните държави? Това някакъв балкански синдром ли е?
– Не мога да кажа, защото не знам, как изглеждат нещата в гръцкия парламент. В македонския и в сръбския ми се струва, че изглеждат както у нас. Но ние обикновено се равняваме по такива парламенти като британския, като френския, които имат многовековна традиция. У нас, ако е имало някаква традиция, тя е била прекъсната през 1944 година и много трудно ще се навакса пропуснатото време. Тази традиция тепърва се създава по подходящия начин, но аз си мисля, че рано или късно нещата ще се урегулират, ще влязат в едно нормално русло, в един нормален коловоз. Може би, най-накрая ще бъде изграден този стил на политическото изразяване, който е най-подходящ за България. Като връщам лентата назад, когато Андрей Луканов беше министър-председател, в един вестник имаше анкета за най-харесвания български политик като начин на говорене. И един възрастен човек беше казал, че за него това е Андрей Луканов. Когато го питат защо, отговоря: „Защото лъже, ама лъже така, че ти доставя кеф как те лъже“.
– Има ли сега такива политици?
– Не. Бойко Борисов просто създава настроение. След Андрей Луканов се появи Филип Димитров. Никой не го разбираше какво говори. Той изкуствено си архаизираше езика, говореше с едни черковно-славянски синтактични конструкции, един усложнен език, една метафорика, неясна за широкия кръг хора. След това дойде Любен Беров. Той се изказваше като типичен икономист отпреди 1989 година – пълна скука.
– А Орешарски, Близнашки, Станишев?..
– Близнашки се изразяваше много добре. Неговият начин най-много се доближава до начина на изказване, към който българските политици трябва да се стремят. Той гледаше да бъде максимално разбираем за хората, които го слушат.
– А кой Ви хареса най-много на Вас като филолог?
– Може би донякъде Росен Плевнелиев.
-Но г-н Президента е обвиняван, че има сума ти гафове.
– Какви гафове има Плевнелиев? Аз не се сещам. Като изключим онова нещастно негово първо телевизионно обръщение на Нова година, което беше чисто технически гаф.
Най-добрата характеристика за начина на говорене на Плевнелиев даде един мой докторант, който казва, че Плевнелиев се изразява като лелка в детски дом.
Той третира хората като деца, на които трябва да обяснява.
– Не е ли малко обидно това?
– Разбира се, обидно е, доста хора не го харесват заради това. Но в сравнение с останалите…Георги Първанов ми навява спомени отпреди 1989 година, все едно слушаш сводка на „Совинформбюро“.
– А Петър Стоянов?
– Петър Стоянов пък говореше много бързо. А Жельо Желев – на ясно изразен шуменски диалект. Но пък беше искрен и вярваше в това, което говореше. Бог да го прости!
– Т.е., доколкото разбирам, Вие любим политик като говорене нямате?
– Не, нямам. И скоро няма да имам. Вероятно все пак човекът парламент по време на Великото Народно събрание Гиньо Ганев най-добре представяше парламентарния тип говорене. Нещата, с които може да се пошегува, които може да иронизира с невероятно добро езиково чувство.
Но, за съжаление, Гиньо Ганев остана единствен. А по време на Великото Народно събрание го слушах със невероятно голямо удоволствие. Последните три народни събрания – освен че създадоха глагола „входирам“, нищо друго съществено не направиха в областта на парламентарното изразяване.
– Адекватна ли е според Вас иронията, с която хип-хоп съставите включват в песните си цитати от Местан и Борисов?
– Абсолютно! Това са нашите политици и други няма. Така че с това живеем и трябва да има адекватна реакция по отношение на нещата, които казват и начина, по който казват.
-Не Ви ли притеснява, че Вашите колеги от академичната общност могат да ви критикуват за това, че хвалите например гънгста рапа, който развалял българския език и който се подиграва с публичното говорене и с това, което звучи в публичното пространството?
– Аз нищо не хваля, нищо не критикувам. Аз само констатирам. Значи, моята задача като лингвист е да констатирам това професионално, да описвам какво става. Така че, ако говоря за „Ъпсурт“ или за рап изпълнители, не означава, че това са неща, без които не мога да живея. Но разни величествени останки от стара слава, хора, които са израснали в академичната кариера по време на социализма, просто не могат да разберат този тип езикови игри; те навремето не харесваха и Висоцки… А моето поколение израсна с Висоцки и затова ни е по-лесно да възприемаме текстовете в рапа.
– Вие познавате лично Ицо Хазарта от Ъпсурт, който наскоро пусна един сингъл, където тежкото говорене на Лютви Местан върви на фона. Трябва ли наистина да се фолклоризира политическото говорене по този начин?
– Да, и това е много важно, много ценно.
– А чалгализира ли се според вас езикът като цяло?
– Така е да. Чалгата наслагва някакви мисловни модели, те са обикновено черно-бели. Да си спомним сега едно от първите парчета, проточалгата: „Имаш ли парички – всичко е добре, нямаш ли парички“ и т.н. Това противопоставянето и до ден днешен продължава да е валидно и до голяма степен предопределя мисловната дейност на някои хора, очевидно влияе върху начина им на изразяване. Т.е. мисленето се проявява чрез начина, по който човек се изразява. Има наистина много хора, т.нар. „кифли“, които могат да са и от мъжки, и от женски пол.
– Като за финал – първо езика ли трябва да се оправя, а после мисленето или обратното?
– Първо мислите, после езика.
– Все пак не е ли сноберия да се опитваш вечно да говориш правилно?
– Аз мисля, че се изразявам правилно. Досега никой не ме е обвинил, че съм сноб, а в много неща са ме обвинявали. Очевидно трябва да си служиш с такава лексика, каквато е подходяща в съответната ситуация. Именно това превключване между различни начини на изразяване е основната беда на българите в момента, що се отнася до говоренето и писането. Не толкова, че не се познае граматиката или че се пише с правописни грешки.
А че в средното училище не ги учат на това междукодово превключване. Винаги, когато ме попитат кой е моят идеал за изразяващ се човек, отговарям, че това е диглосният човек. Диглосията е много важно понятие от лингвистиката. Диглосността е възможността да можеш да превключиш от един вариант на родния си език на другв зависимост от ситуацията, от целите, които си поставяш и т.н. Т.е. – както гласи народният израз – да можеш и с царя, и с пъдаря да говориш еднакво успешно.
