Една котка умряла и отишла на небето. Господ й казал:
– Ти беше добра котка през целия си живот. Имаш ли някакво, голямо желание?
– Живях във ферма и вечно спях на твърдия под, така че много ще се радвам на една мека възглавница – отговорила котката. -Така ще мога да спя спокойно в рая.
Бог й дал мека възглавница.
На другия ден умрели шест мишки и отишли на небето. Господ им казал:
– Вие бяхте добри мишки през целия си живот. Имате ли някакво голямо желание?
– Да – отвърнали те. – Винаги трябваше да бягаме, гонени от котки и хора. Искаме кънки, за да можем да обикаляме рая, без да се налага да натоварваме крачетата си.
И Бог им дал кънки.
След седмица Той решил да провери как е котката, която спяла на новата си възглавница.
– Всичко наред ли е? – попитал Господ.
Котката се протегнала.
– Никога не съм била по-щастлива – отговорила тя. – Възглавницата е страшно мека и тия закуски на колела, които ми пращаш, просто са вълшебни.