Умерена надежда и страх от подмолни маневри

Постигнатият неотдавна пробив на прогресивните сили в гръцките избори смущава държавния апарат, контрола върху който в продължение на шестдесет години са упражнявали само две политически семейства. Макар че вредите, нанесени от строгите икономии, убедиха голяма част от публичната администрация да избере лявата коалиция СИРИЗА, около структурите за сигурност се активират екстремистки мрежи.

РЕНА Дуру поздравява сърдечно всеки един от служителите в администрацията на северния район на Атина. През тази особено сурова зима в офисите на бездушната сграда е ледено студено. „Кризата и ограниченията се изразяват и в липса на отопление“, обяснява областната управителка на Атика, най-населения регион на Гърция, където живее почти половината от населението на страната. Тридесет и деветгодишната Дуру беше избрана на регионалните избори през май 2014 г. като кандидат на СИРИЗА – коалиция от партии от радикалната левица, обединени срещу политиката, налагана от „тройката“ (Европейска комисия, Европейска централна банка и Международен валутен фонд). Но в думите ѝ звучи нотка на разочарование: „Правителството ни спъва по всякакъв начин. Трудно е да развиваме програмата си.“

Рена Дуру поема функциите си на 1 септември миналата година. Няколко дни след това финансовите служби искат от нея да подпише спешно проектобюджета, изготвен от нейния предшественик, член на консервативната партия „Нова демокрация“. „Отказах. Защото бях избрана, за да прилагам моята политика и бюджет, който да бъде благоприятен за най-бедните“, обяснява тя. Въпреки натиска успява да наложи своите приоритети. Субсидията от 27 милиона евро, предвидена за обновяване на два футболни стадиона, собственост на двама магнати, е анулирана. Вместо това, разказва Дуру, „одобрихме финансиране от 28 милиона евро за строителни работи срещу наводненията и за серия от социални дейности, като възобновяване на електроснабдяването за домакинствата, просрочили плащанията си“.

Гласуваната през 2010 г. програма „Каликратис“ поставя решенията на регионите под контрола на централизирана държавна структура – Дирекцията на децентрализираните дейности. Тази структура, управлявана от бившия евродепутат от „Нова демокрация“ Манолис Ангелакис, отказва да одобри искането на новата администрация на Атика да бъдат назначени сто тридесет и девет служители. „А става дума за постове, нужни за функционирането на региона“, подчертава Дуру. Като доказателство тя ни показва безнадеждно празния офис на Дирекцията по образованието. „Правителството се опитва да дискредитира нашата партия, продължава тя. Ето защо е наложително СИРИЗА да победи, за да настъпи истинска промяна.“

Покрайнините на Атина през първата януарска събота. Спортният комплекс във Фалиро (великолепно съоръжение, построено за Олимпийските игри през 2004 г. и обикновено безлюдно) е претъпкан до пръсване. Две хиляди души приветстват възторжено ръководителя на СИРИЗА Алексис Ципрас. „Настъпил е часът на левицата“, скандират група уволнени от Министерството на икономиката чистачки със свити в юмрук ръце в червени ръкавици, символ на шестнадесетмесечната им борба. След пламенна едночасова реч Ципрас си тръгва от подиума, изпратен с овации след обещанието му да сложи край на строгите икономии, да увеличи минимално брутно възнаграждение от 751 евро (срещу 586 евро сега, а за младежите под 25 години — 520 евро) и да освободи от данъци най-бедните (с доходи под 12 000 евро годишно). Изглежда обаче смътно безпокойство сподавя надеждата.

Парламентарната демокрация – връх на айсберга

Защото в Гърция има видимо и скрито. Върхът на айсберга е класическата парламентарна демокрация, установена през 1974 г. след падането на крайно дясната диктатура на полковниците. Възходът на избирателните настроения в полза на СИРИЗА стана в период на последователни смени във властта и по време на тежка икономическа криза, при която брутният вътрешен продукт на страната спадна с 26% след 2009 г. Зад видимото обаче прозира нещо, за което се говори с половин уста – от шестдесет години почти без прекъсване Гърция се управлява от две фамилии. Вдясно — консерваторите Караманлис. Вляво — социалистите Папандреу. Две поколения министър-председатели: чичо и племенник от първите; дядо, баща и внук от вторите. В тази клиентелистка система търговията с гласове и фиктивните работни места в публичния сектор често се прилагат като политическа стратегия.

Последният епизод на политическа корупция се отнася до избора на президент. На 18 декември м.г. Павлос Хайкалис, бивша телевизионна звезда, а след това депутат от дясната суверенистка партия „Независими гърци“ (АНЕЛ), заяви, че му е предложено „възнаграждение“ от 3 милиона евро, за да гласува за Ставрос Димас, кандидата на управляващата коалиция. На Димас му бяха нужни гласовете на поне сто и осемдесет депутати (от общо триста в гръцкия парламент), за да бъде избран и да се избегнат предсрочните парламентарни избори. Подкупът бил предложен от финансиста Георгиос Апостолопулос, бивш съветник на премиерите Георгиос Папандреу (2009-2011) и Андонис Самарас (2012-2015). Хайкалис, човек от телевизията, заснел сцената със скрита камера. След това разпространи материала в интернет. Резултатът? Правосъдието отказа да предприеме разследване, под претекст че доказателствата са събрани незаконно. Премиерът Самарас дори подаде жалба за клевета, предполагаемият подкупващ се оказа защитен, а разобличителят ще трябва да дава обяснения…

„Това напомня за стратегията на напрежение“

В лоното на институциите се крие и това, което гърците наричат паракратос– „парадържава“, или „подземна държава“, с други думи неофициална мрежа, наследена от Студената война. Тя включва висши служители, полицаи, военни и магистрати, готови на всякакви подмолни маневри, за да попречат на „червените“ да дойдат на власт. Една такава мрежа, подкрепяна от американските тайни служби, подготви почвата за държавния преврат на хунтата на полковниците през 1967 г.

Старите рефлекси на парадържавата не са изчезнали. През последните години се наблюдаваха много нарушения на правото и свободата на събиранията, манифестациите и на словото. През октомври 2012 г. петнадесет антифашисти бяха арестувани след сблъсъци с полицията и с неонацистите от партия „Златна зора“ (тя получи 9,4% в изборите за Европейски парламент през май миналата година). След като бяха освободени, задържаните заявиха, че са били измъчвани, и показаха снимки като доказателство. „Наричаха ни мръсни левичари, разказва Георгиос, един от задържаните, подал жалба в съда. Казаха ни: „Сега знаем имената и адресите ви. Ако проговорите, ще ги дадем на нашите приятели от „Златна зора“, за да ви дойдат на гости.“ Споменаваха и гражданската война в Гърция, която противопостави десните милиции и левите сили в периода 1945-1949 г. [с над сто и петдесет хиляди жертви]. Те бяха обявили война на всичко, което прилича на прогресивна левица“. Министерството на вътрешните работи предприе вътрешно разследване.

„Това напомня стратегията на напрежение в Италия през 70-те години на миналия век, смята журналистът Костас Ваксеванис. Полицията не се намесва и дори насърчава размириците, предизвикани от неонацистите, за да оправдае репресивната власт и жестокото смазване на протестите“. Уволнението на голям брой висши служители на полицията заради предполагаемите им връзки с неонацистката организация потвърди, че крайната десница е проникнала в част от службите за сигурност. Димос Кузилос, бивш ръководител на секцията за телефонно подслушване в гръцките тайни служби, беше принуден да подаде оставка. А комисарят Атанасиос Скарас, комисар в атинския квартал Агиос Пантелеймонас (бастион на „Златна зора“), беше за кратко арестуван през октомври 2013 г.„Парадържавата все още се опира на три стълба: полицията, правосъдието и армията“, обяснява Димитрис Псарас от всекидневника Вестник на редакторите. И трите стълба останаха незасегнати от политиката на строги икономии, която ампутира покупателната способност на държавните служители наполовина. На 23 юни 2014 г. Държавният съвет отсъди, че намаляването на заплатите в тези три сектора е противоконституционно.

През ноември 2011 г. тогавашният министър-председател Папандреу дори се опасяваше от военен преврат. В разгара на европейската среща на върха в Кан той обяви, че ще се проведе референдум по новите мерки за ограничения, наложени от Европейския съюз. Гръцкият правителствен ръководител беше привикан, като провинен ученик, от германската канцлерка Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. За да оправдае решението си за референдум, Папандреу изтъкна опасността от държавен преврат. Тази заплаха обаче не беше възприета сериозно. След оказания натиск от германска и френска страна Папандреу беше принуден да се откаже от допитването до народа и подаде оставка месец по-късно.

СИРИЗА се ползва с подкрепа дори сред работодателите

„Огромното мнозинство от гръцките държавни служители е лоялно“, подчертава Григорис Каломирис от синдиката на държавните служители. Организацията му не призова официално да се гласува за СИРИЗА, но тя„подкрепя всяка партия, която ще преразгледа политиката на строги икономии, водена от пет години насам“. „Трябва да се разграничат секторите на сигурността и опазването на вътрешния ред от останалите държавни служители. Конституционното решение да не се намаляват възнагражденията в правосъдието, полицията и армията доказва, че това са отделни сектори“, смята синдикалистът. Останалите категории държавни служители нямат никакво основание да бъдат против радикалната левица:„Ние сме едни от първите жертви на ограниченията, напомня Каломирис.Броят на държавните служители намаля с една трета – от деветстотин хиляди на около шестстотин хиляди. Средното трудово възнаграждение е 800 евро. Заплатите спаднаха с 30%, а покупателната способност – с 50%, като се отчете повишението на данъците.“

Както изглежда, СИРИЗА разполага със сериозна подкрепа в публичния сектор. За това има и исторически причини. „След идването на ПАСОК[гръцката социалистическа партия] на власт през 1981 г. тогавашният министър-председател Андреас Папандреу искаше да „прочисти“ публичния сектор от елементите, компрометирали се по време на диктатурата на полковниците, добавя Псарас. Той проведе масови назначения на приближени на партията му. Това продължи до началото на 2000 г. Така много държавни служители, бивши социалисти, разочаровани от одесняването на ПАСОК, днес са ревностни привърженици на СИРИЗА“.

Коалицията се радва и на друга, по-необичайна подкрепа в гръцкото общество. Част от собствениците на предприятия не гледат с лошо око на идването на власт на една радикална, но прагматична левица. „Строгите икономии, наложени от „тройката“, се провалиха, признава ръководител на предприятие от сферата на транспорта, пожелал анонимност. Дългът не престана да расте, а икономическият растеж се срина, малките и средните предприятия фалират едно след друго. След терапията със строгите икономии няма да ни навреди едно лечение за съживяване на икономиката.“ Невъзможно е този анализ да бъде изречен публично, тъй като мнозинството от гръцките собственици на предприятия са враждебно настроени към „червените“. Антикорупционната реторика на СИРИЗА срещу клиентелистките злоупотреби, които нанесоха толкова вреда на страната, обаче намира привърженици във всички социални среди.

LE MONDE DIPLOMATIQUE