Ниските цени ще превърнат добива на петрол в нормален бизнес

Михаил Фридман, „Файненшъл таймс“

През 2007 се хванах на бас с един мой познат руски бизнесмен. Той ми твърдеше, че цените на петрола никога няма повече да паднат под 80 долара за барел. По това време тази прогноза се споделяше от мнозинството в петролния бизнес. Тогава разбрах, че това е един от признаците, че петролните цени скоро ще тръгнат надолу.

Казах на своя приятел, че нефтът може лесно да спадне до 40 долара за барел, отбелязвайки, че котировките се определят не от предлагането, не от търсенето и не от цената на добива. По-скоро най-важният фактор беше представата, че може да възникне недостиг на петрол.

Цените на „черното злато“ оставаха високи само защото хората вярваха, че неговият добив ще бъде недостатъчен. Когато хората се убедят в това, потребителите започват да търсят алтернатива. В същото време производителите се стремят да увеличат добива – и тогава цените се понижават.

Не съм по професия петролен експерт и моите предположение не се базират върху познаването на геологията или темповете за икономически растеж на Китай, а на обикновения факт, че човечеството винаги намира начини да преодолее препятствията на своя път.

И макар много от моите колети в Русия и по света да продължават да спорят за това, кога цените на петрола отново могат да се повишат, аз съм убеден, че ние навлязохме в нов период на ниските цени. Тук може да се направи сравнение с алхимията, но в обратен ред: „черното злато“, скъпоценно вещество, чиято стойност се определя от неговата рядкост, се превърна в черна миризлива течност, която е само и единствено източник на енергия.

Ние вече сме виждали примери за това. Цените на петрола бяха доста стабилни до 70-те години на ХХ век, които донесоха психологически шок под формата на ембарго, наложено от Саудитска Арабия върху износа на нефт за Америка. През 1975 г. САЩ създадоха стратегически петролен резерв, което също спомогна в съзнанието ни да се запечата, че запасите от нефт са ограничени. Петролните производители решиха, че тяхната основна задача е запазването на олигопола. Никой не се замисляше за такива дребни неща като ефективността: разпределението на лицензите беше далеч по-важно. Добрият лобист за петролната компания струваше по-скъпо, отколкото добрия инженер.

За да справят с това предизвикателство, развитите страни започнаха да инвестират в енергоспестяването и новите технологии и в началото на 80-те години това започна да дава резултати. Последвалото намаляване на петролните цени в крайна сметка лиши Съветския съюз от източниците на неговата икономическа сила.

Бързият икономически растеж на Китай и Индия в началото на ХХI век измени представата за баланса между търсенето на петрол и ограниченото му предлагане. И отново развитите страни с висока степен на предприемаческа свобода започнаха да работят, за да решат проблема с ограниченото предложение.

Нямаше едно-единствено решение. Но всички мислеха за някакви източници на енергия: биогориво, вятърна енергетика, петролни пясъци, шисти. Не случайно страните, които дадоха тон на иновациите, бяха либерални и пазарни икономики със защитени права на собственост, а страните, които ги отхвърляха, не можеха да търпят конкуренцията и бяха пълни с монополи. Те се отнасяха към частната собственост като към арендувана, която лесно могат да отнемат.

Политическата система, в основата на която е рентата и разпределението, разлага населението. Властта, опираща се на свободната конкуренция, мотивира хората. Свободата да правиш бизнес и конкуренцията помагат на човечеството да преодолее критичните моменти.

Причината, поради която Америка е заела водещи позиции в добива на шистов петрол, не е защото в САЩ има много шисти: много други страни притежават сходна геология. Причината е, че в Америка има икономическа свобода.

Това е ценен ресурс, който другите страни не притежават. Американското правителство не продава лицензи за добив. То позволява на хората да купуват земя и обещава, че никой не можем да им отнеме това, което ви принадлежи.

Главозамайващият ръст на петролните цени през последните години беше доста ненормален. Спадът на цените ще превърне добива на петрол в нормален бизнес, в който разходите и ефективността ще имат по-голямо значение, отколкото властта на лобистите. Това ще превърне светът в по-свободно и сигурно място благодарение на намаляването на възможностите на нелибералните режими, живеещи за сметка на петролната рента.

Преди 2 години бях в Манаус, уникален бразилски град, разположен сред тропическите градове на Амазонка. В края на XIX век благодарение на износа на каучук Манаус се е превърнал в един от най-богатите и екстравагантни градове в света. В града е построена уникална опера в стила на бел епок от италиански мрамор с големи куполи и позлатени балкони. Но много скоро семената на каучуковите дървета са били тайно изнесени от Амазонка и Бразилия е загубила своя монопол.

А след изобретяването на изкуствения каучук благоденствието на този тропически Париж е било погребано. Бедността е погълнала Манаус. Цената на тока е станала прекалено скъпа и операта е потънала в мрак. Това е много убедителен урок, който показва безсмислието да се потъпче конкуренцията. /БГНЕС